За да имат шанс

| от |

Консултанти, подготвителни класове за децата, които не знаят немски език – германските общини се опитват да приобщят прииждащите от България и Румъния роми. Трудната им интеграция е тема в няколко германски медии. Репортаж на Дойче веле.

Дортмунд полага много усилия, за да приобщи децата на бедните пришълци. Това е всекидневна борба за интеграция, отбелязва ФАЦ в обширен материал за проблемите с прииждащите в града ромски семейства от България и Румъния.

След присъединяването на двете страни към ЕС преди седем години в Дортмунд се отбелязва наплив на български и румънски роми. За справка, живеещите през 2006 година българи и румънци там са близо 570, днес са вече 6 000. Градът е предпочитан от ромските семейства по ред причини, пише изданието. Първо, защото в него вече живеят други роми. Второ, защото повечето от тях разбират турски език и трето – поради редовните автобусни линии от Югоизточна Европа към Дортмунд.

Какво сочи статистиката?

Нараства и броят на пристигащите ромски деца и юноши в града. Само през първата половина на годината местните власти са отчели 120% ръст на новорегистрираните на възраст между 1 и 17 години. 2 120 деца от Югоизточна Европа живеят в Дортмунд. Но това е официалната статистика. Отделно има и неизвестен брой нерегистрирани.

Нерядко социалните работници в Дортмунд се натъкват на нерегистрирани деца по време на седмичните си инспекции в „мизерните жилищни сгради” на пришълците. Липсата на информация за местоживеенето им затруднява социалните работници и те се опитват да съберат данни включително за нерегистрираните семейства, за да могат да им оказват помощ. „Много от тях се страхуват от службите и институциите заради лошия си опит с властите в родната си страна. Така че трябва да бъде спечелено доверието им ”, отбелязва изданието.

„За Дортмунд интеграцията на ромските деца и семейства е истинско предизвикателство“, казва общинската съветничка по въпросите на образователната политика, младежта и семейството Валтраут Бонекамп, цитирана от изданието. „Това са бедни и окаяни хора, дошли в Германия с надеждата за по-добър живот. Много от тях не могат нито да четат, нито да пишат“, отбелязва ФАЦ.

Предизвикателство и шанс

За да се справи с предизвикателството, градската управа е организирала т. нар. подвижни консултации, при които социални работници обикалят проблемните райони, както и детски градини, на които родителите могат да поверят дететето си след първата му годинка. Има и лични семейни асистенти, говорещи родния език на имигрантите, както и 53 подготвителни класа, предназначени за многото ромски деца, които в повечето случаи не знаят и една дума немски.

На социалните работници обаче им е изключително трудно да обяснят на ромските семейства, че е тяхно задължение да пращат децата си на училище. „Ако не успеем да приобщим включително тези деца, обществото ни е изправено пред огромен проблем”, смята бившата учителка Марлис Хенеман, цитирана от ФАЦ.

По същата тема онлайн-изданието „Дер Вестен“ акцентира върху още един аспект – грижата за здравното осигуряване на имигрантските семейства. Много деца от такива семейства нямат здравна осигуровка. В Дуисбург например живеят близо 10 000 българи и румънци, от които 4000 са деца и юноши. Повечето от тях не са здравно осигурени, посочва изданието. За да гарантира поне базисния им достъп до медицинско обслужване, градската управа е организирала консултационната мрежа „Мединет“, обслужвана безплатно от медицински работници и асистенти, които владеят родния език на пациентите и помагат в комуникацията между тях и медицинския персонал. Това е важно, включително когато в даден случай се налага да се търси помощта на специалист. Консултационната мрежа разполага само с базисно медицинско оборудване, а много често идващите за преглед имат здравни проблеми, които не могат да се лекуват само амбулаторно, отбелязва изданието.

В Германия се полагат не малко усилия за интегрирането на ромите, пише „Тагесшпигел“. Сериозна пречка за успешната им интеграция обаче са и ширещи се предубеждения; бедните пришълци от България и Румъния например често се възприемат като заплаха и социално бреме за страната. Вместо истеричен ропот срещу техния „наплив“, е необходимо да им се даде шанс, обобщава изданието.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката. 

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

Жените, които обичаме: Джийн Смарт, или как се спасяват мутанти

| от |

Тя е терапевт с остър ум и необичайни методи на работа. Закриля онези, които обществото е заклеймило като „другите“.

Голямата трагедия на нейния живот е фактът, че мъжът й – също е мутант – е в състояние, подобно на комата, от повече от две десетилетия. Той се е оттеглил в пространство в ума си, в което се чувства сигурен и в безопасност. Там обаче е напълно недостъпен. Тя прави всичко по силите си, за да достигне до него и вярва, че може да го спаси.

Мелани Бърд от „Легион“ е един различен герой в свят на супергерои. За това роля има и актрисата, която влиза в кожата й – Джийн Смарт. Тя успява да се превъплъти блестящо във всеки персонаж на големия, малкия екран или на сцената. За това говорят трите й награди „Еми“, петте номинации за работата й във „Фарго“, „Законът на Хари“, „Фрейзър“, „The District“, „24“ и „Коя е Саманта?“, номинацията за Independent Spirit Award за изпълнението си в игралния филм на Miramax Гуинивер.

На театралната сцена тя е номинирана за наградата Drama Desk Award за Last Summer at Bluefish Cove, както и за награда „Тони“ в категория „Най-добра актриса“ за своята роля на Бродуей в Мъжът, който дойде на вечеря, където си партнира с Нейтън Лейн. През 2016 г. тя получи и номинация за „Грами“ за Best Spoken Word Album за работата й в „Patience and Sarah.”

Наскоро Джийн Смарт участва и в ролята на Флойд Герхарт във втория сезон на култовия сериал Фарго по FX, като за това изпълнение актрисата спечели Critics’ Choice Award и беше номинирана за „Еми“.

Последната роля, в която я гледахме – тази на Мелани Бърд в „Легион“, е неочаквана.

Прочитайки сценария за пилотния епизод, Смарт не може да разбере много за героинята си. Все пак Мелани се появява едва във финала на серията. „Трябваше да се доверя на Ноа – Ноа Хоули. Вярвах, че ще е измислил нещо интересно, защото го ценя високо като писател.“, казва Джийн Смарт в интервю за Webcafe. Двамата с Хоули вече са работили заедно по „Фарго“, а ролята на Флойд Герхард от сериала Смарт поставя на върха на списъка си с любими роли.

„Помислих си и че шоуто е необичайно и ми хареса начина, по който гледа на психичните заболявания. Мисля, че това е невероятно“, казва Смарт. Именно така става част от супергеройския свят, в който млад мъж се бори с демоните в главата си, преди да осъзнае, че те не са плод на заболяване, а на свръхестествени способности.

джийн смарт легион

„Мисля, че „Легион“ е много по-психологически от обичайните супергеройски филми. Ние нямаме супергерои в пелерини, които летят из въздуха. Виждали сме много такива. Тук няма пелерини.“ – казва Смарт.

Тя има дългогодишен опит на екрана.

Казва, че преди в телевизията е имало повече цензура и само няколко телевизионни мрежи, за които да работиш и с които да се съобразяваш. Днес телевизията предлага много възможности и има много талантливи автори, които работят по неща, каквито не са правени преди.

„Хората се тълпят към телевизията, което е прекрасно, защото има много повече възможности за всички“ – казва още тя.
Джийн Смарт има опит както на малкия екран, така и на големия, и на сцената. Казва, че трите изкуства са много различни, но театърът й липсва. „Няма нищо, което да се сравни с усещането да застанеш пред жива публика, няма „Стоп кадър“, никой не казва „О, направи го така, промени това“ – само ти и публиката. Това е прекрасно. Е може да бъде и ужасяващо. Но е прекрасно заради това, че ти напомня защо си станал актьор“, казва още Смарт.