За бога, братя, не гласувайте!

| от | |

Адриан Николов, ЕКИП

С наближаването на изборите за европарламент все повече и повече зачестяват опитите политическите формации да подтикнат гражданите да гласуват – за предпочитане, за тях. Независимо от различията в политическите и икономическите им платформи, всички партии са единодушни, че всеки гражданин в представителна демокрация трябва да упражни правото си на глас, независимо дали успява да се разпознае в някой от кандидатите или не.

izbori

„Задължителността“ на гласуването обикновено се обяснява с няколко аргумента, които обаче не издържат на по-внимателен преглед:

1/ „Ако не си гласувал, нямаш право да се оплакваш“ – почитателите на представителната демокрация са на мнение, че гласуването им дава специално право да критикуват управлението, което са избрали. Гласуването обаче няма нищо общо с правото на волеизявяване и обратно –  въздържането от гласуване не отнема правото на свободно слово. Тъкмо обратното, гласуването представлява изразяване на съгласие с произлязлата от него политическа класа, следователно упражнявайки своето „право на избор“ гражданите се лишават от добра възможност да бламират управлението като активно дават своята подкрепа за него.

2/ „Избери по-малкото зло“ – често срещана стратегия е да се представя дадена партия като по-малкото зло в сравнение с останалите. Шеговито, на такова „подканяне“ либертарианците отговарят „Как се чувстваш, избирайки зло?“. Всъщност, този отговор съдържа есенцията на критиката към избираемото зло – целта на политическата система според теорията на демокрацията е да се регулират отношенията в рамките на група, така че тя да живее по-добре, отколкото в отсъствието на политическа система. В случай че изборът ни е между едно и друго зло, съществуването на демократично управление се обезсмисля.

3/ „Демокрацията е най-добрата система“ –подтикването към гласуване върви в пакет с напомнянето, че представителната демокрация е най-добрата политическа система. Аргументът обикновено се гради на принципа false dichotomy, като на гласуващият гражданин се напомня заплахата от тоталитарните системи или „пълният хаос“, в който хората се убиват безразборно, за да се грабят един друг. Единствената алтернатива е да се гласува за управляваща клика, която да „опази“ хората от тези заплахи с помощта на регулации и репресивен вариант. За възможността в отсъствието на управление индивидите да предпочетат да създават и да разменят собственост мирно не се говори, независимо че тя е най-вероятното развитие при липса на държавно насилие.

След като установихме, че належащите причини за гласуване сега и днес не са толкова належащи, нека разгледаме алтернативата. Отказът от гласуване представлява акт на бламиране на управлението – в случай че гласуващият не разпознава своята позиция сред нито една от представените алтернативи, то това е начинът да го заяви.

Въздържането от гласуване отнема част от „демократичната легитимност“ на създаденото в следствие на него управление – доколкото демокрациите претендират, че властват от името на мнозинството, колкото по-малко от гражданите активно са изразили своята подкрепа за него, толкова по-малко морално основание имат решенията, които те взимат.

Обратно, гласуването представлява активна подкрепа на съществуващата в момента система на легализирано насилие и законен грабеж. Гласуващият човек дава своето одобрение за продължаването на тези практики и се съгласява с тях. Още повече, актът на гласуване сам по себе си представлява насилие, доколкото чрез него гласувалият делегира на избраника си правото да прилага насилие от негово име, и – предполага се – в негов интерес.

По тези причини, ще се възползвам от (все още наличното) право на свободно изразяване и ще призова всички онези, които не искат да легитимират система на насилие и които не са заблудени от фалшив избор, който не променя характера на политическата система, а само актьорите, които стоят начело – не гласувайте!

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

5 неща, които не знаете за Жизел Бюндхен

| от chronicle.bg |

Тя е една от най-известните моделки и красавица №1, когато говорим за приятелки и съпруги на звездите от NHL. Тя е Жизел Бюндхен.

36-годишната бразилка има до себе си куотърбека на Ню Инглънд Пейтриътс, които тази година направиха най-великия обрат на Супербуол 51.

Освен всичко, Наоми Кембъл и Клаудия Шифър описват бразилката със златни коси като единственият останал супермодел.

Бюндхен бе ангел на Victoria’s Secret между 2000 и 2007 г. Тя бе и сред основните лица, които защитаваха кандидатурите на Бразилия за световното първенство през 2014-а и за Олимпиадата през 2016-а.

Има обаче и много неща, които не знаем за нея. Например как е открита?

В галерията може да видите 5 малко известни факта за Жизел Бюндхен.