Япония – измамна икономическа смелост и реален национализъм

| от |

Автор : Макото Кацумата, Монд Дипломатик / Превод: Станимир Делчев

Когато оповести икономическите мерки, наречени по-късно „абеномика“ и пусна печатницата за пари, с цел да се съживи разклатената икономика, японският министър-председател Шинзо Абе получи поздравления от всички страни. Най-сетне един ръководител бе посмял да се противопостави на догмата за строги икономии! На дневен ред обаче излиза пренебрегнатият въпрос за предназначението на паричните средства. Военните разходи, например, ще нараснат с 5% през настоящата година. А що се отнася до растежа…

Shinzo Abe (C), electedd by the parliame

ЮЛИ 2013 г. След смазващата победа на Либерално-демократическата партия (ЛДП) в изборите за Сенат японският министър-председател Шинзо Абе разполага с абсолютно мнозинство в двете камари. Страната от години страда от дефлация (след кризата от 1997 г.), както и от пораженията, нанесени от земетресението и историческата авария в атомната електроцентрала „Фукушима“ през март 2011 г. Още с идването си на власт на 28 декември 2012 г. правителството на Абе категорично изрази волята си за икономическо възстановяване. Медиите нарекоха това „абеномика“, по аналогия с „рейгъномиката“– първия период на американския неолиберализъм по времето на Роналд Рейгън през 80-те години.

За излизане от дефлацията властите заложиха на три вида мерки: да се увеличи ликвидността, с други думи да се задейства печатницата за пари и за две години да се постигне инфлация от 2% (далеч от нерационалните опасения на Европа при най-малкото покачване на инфлацията); да се възстановят публичните инвестиции; да се приложи стратегия за растеж, основан на износа, приватизацията и дерегулацията на пазара на труда. Каква е равносметката година по-късно?

Не е достатъчно да се скъса с догматичното мислене

НЕТИПИЧНОТО наливане на пари, наложено на Японската централна банка от началото на януари 2013 г., най-напред подейства като допинг на борсовата икономика. Още повече че котировките бяха започнали да растат в месеците преди изборите за Сенат. След многократни настоявания на големите износители курсът на йената бе понижен, по-специално спрямо долара и еврото. Продажбите в чужбина бяха стимулирани (+16% от октомври 2012 до октомври 2013 г.), макар и далеч по-малко от очакванията (само +4% в обемно изражение) поради слабия ръст в страните клиентки и значителното изнасяне на производството в чужбина през последните десетилетия. От това нараснаха единствено печалбите на износителите.

За сметка на това, пониженият курс на японската валута рязко повиши цените на вносните стоки. По данни на Министерство на финансите, от 1979 г. насам външнотърговският дефицит никога не е бил толкова висок – повече от 9 милиарда евро през ноември 2013 г. (1293 милиарда йени), срещу излишък от над 11 милиарда евро през 2007 г.

Стимулирането на публичните строежи (тема табу през предходните години поради значителната задлъжнялост на държавата – 224% от брутния вътрешен продукт през 2013 г.) бе радушно прието от местните фирми, които страдат от забавяне на дейността. Идеята за подем чрез публични разходи – в момент, когато навсякъде другаде, особено в Европа, неолибералната догма повелява те да се орязват – се хареса особено много на привържениците на държавната намеса и на икономистите, враждебно настроени към строгите икономии, като Джоузеф Стиглиц: „Абеномиката“ е правилният път за възстановяване на японската икономика. Европа и САЩ трябва да се вдъхновят от нея.“ Обаче това частично връщане към кейнсианството не бе увенчано с желания ефект. Годишният ръст на БВП, достигнал 4,3% в периода януари-март 2013 г., спадна на 1,9% през третото тримесечие (юли – октомври). Процентът на производствените инвестиции на фирмите, които през последните години ускорено изнасяха производството си, остава малък. Равносметката никак не е убедителна и Шинзо Абе оповести в началото на октомври ново финансиране на обща стойност 40 милиарда евро.

Обаче, за да се възстанови икономическата дейност не е достатъчно да се скъса с господстващата ортодоксалност и да се наливат пари във фирмите. В социално отношение равносметката от „абеномиката“ е съвсем отрицателна. Броят на домакинствата на социални помощи достигна исторически рекорд – един милион и шестстотин хиляди семейства през август 2013 г.

Зад едно от най-ниските нива на безработица в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – около 4%, се крие подмолно, но сериозно влошаване на условията за работа. Несигурността расте, а трудът става все по-интензивен. 35% от работните места са свързани с несигурни условия (работа на непълен работен ден, временна заетост и др.), а реалният доход на трудещите се е намалял с 1,3% от октомври 2012 до октомври 2013 г., по данни на Министерството на здравеопазването, труда и социалното осигуряване.

Спаднал е и процентът на профсъюзните членове (18% срещу 24% в началото на 90-те години). Исканията на работниците и служителите, засегнати от влошените условия на труд, се защищават главно от сдружения, а не от профсъюзите. От 2012 г. те публикуват черен списък на предприятията, които налагат на работниците нечовешки условия на труд. Ежегодната награда за „най-черна компания“ бе присъдена през 2013 г. на голямата верига от ресторанти „Уатами“, чийто основател и бивш президент Мики Уатанабе неотдавна беше избран за сенатор от листата на мнозинството. Прочутият му призив към служителите „Работѝ 365 дни в годината и 24 часа в денонощието до смъртта си“ обогати списъка на лозунгите на японския неолиберализъм, най-старият от които е „Разчитай на собствените си сили“.

За да оправдае решението си за намаляване на корпоративния данък, Шинзо Абе призова собствениците на предприятия да увеличат заплатите, за да се стимулира потреблението. На практика обаче той прилага усърдно световната стратегия да се намалява „цената на труда“. Не само запазва данъчните подаръци, но увеличава данъка върху добавената стойност (ДДС). От 1 април той ще нарасне от 5% на 8%, за да компенсира дефицита на общественото осигуряване, и ще бъде в тежест на домакинствата. Вместо това Абе можеше да увеличи процента на осигурителната вноска, дължима от работодателите. Сега тя е сред най-ниските в света и представлява малко повече от 5% от БВП, срещу средно 11% в страните от Европейския съюз.

Същевременно властите предприемат търговска офанзива, широко разгласявана от японските медии, за износ на атомни електроцентрали, луксозни хранителни продукти и високотехнологично военно оборудване. До момента продажбата на военно оборудване в чужбина беше стриктно ограничена от три принципа, които като цяло се спазваха от 1967 г.: да не се продават оръжия на държави, които участват във военен конфликт, на държави, за които има риск да започнат военни действия, както и да не се стимулира износът на военно оборудване.

TEPCO Fukushima Daiichi Nuclear Power Plant

Стремежът да се продават атомни електроцентрали може да изглежда неуместен. Макар министър-председателят да заяви на 7 септември 2013 г. пред Олимпийския комитет, че централата във Фукушима е под контрол и че всичко ще бъде уредено преди игрите в Токио през 2020 г., изтичането на радиоактивна вода все още не е овладяно, което предизвиква недоволство у жителите, селяните, зеленчукопроизводителите и рибарите от района.

Що се отнася до износа на земеделска продукция, активната политика на правителството се смята за тактически похват, чиято цел е да отклони вниманието на критиците от споразумението за Транстихоокеанско партньорство, по което се водят преговори. Мнозина наблюдатели се опасяват, че това споразумение може да извести края на семейното земеделие и на нормите за безопасност на храните, които в Япония са по-стриктни, отколкото в САЩ.

Насоката, очертана от тази нова икономическа политика, предизвиква още по-голямо безпокойство поради факта, че в историята на страната като отговор на социалните неблагополучия почти винаги са били ограничавани свободите. По време на икономическата криза през 20-те и 30-те години на XX век, за справяне с вълната от демократични искания на селяните и работниците от градовете, в края на краищата се взима решение за милитаризация и репресии. Това благоприятства възхода на завоевателния национализъм.

Ускорена милитаризация

СЛЕД войната започва период на силен стопански растеж и ново разпределение на благата, което позволява да бъде задоволено мнозинството от населението. Но митът за възходящата средна класа окончателно се срива през двете „загубени десетилетия“ (така се нарича периодът, чието начало бележи кризата от 1997 г.). В същото време сферата на социалните протести се свива все повече. В период на криза национализмът и политиката, възхваляваща идентичността, представляват ефикасни инструменти за заобикаляне на социалните искания – забогатели и обеднели работят заедно за родината, обединени срещу съседните страни.

055260-japan-china-disputed-islands-senkaku

Зачестиха инцидентите във връзка с териториалните спорове, с Китай – за островите Сенкаку (Дяоюй на китайски) в Източнокитайското море, и с Южна Корея – за островите Такешима (Докдо на корейски), широко коментирани в пресата. Това предоставя на правителството на Абе прекрасен повод за националистическа мобилизация. Неслучайно проектът за изменение на Конституцията, публикуван през 2012 г., известен под името „Конституция на мира“, премахва в уводната част позоваването на „универсалния принцип на човечеството“ и възприема формулировки като „държавата се основава на родината и семейството, зачитането на хармонията“. Конституционалистът Йоичи Хигучи изразява безпокойство за бъдещето на японската демокрация „Държава, която все повече дава изключително предимство на правото на гражданство по произход [понастоящем при определени условия системата допуска и правото по месторождение] рискува да се превърне в ксенофобска.“

Според Шинзо Абе това преразглеждане има за цел „да се излезе от следвоенния режим“ и да се постави под съмнение международният ред, произтекъл от конференциите в Ялта и Потсдам (1945), които санкционираха фашизираните сили. Министър-председателят обаче не се стреми да се дистанцира от САЩ в името на националния суверенитет. Напротив, той настоява за укрепване на военния съюз и приема присъствието на големи американски бази като тази в Окинава.

Дълго време единствено Японската комунистическа партия (ЯКП) разобличаваше това военно, политическо и икономическо подчинение и говореше за страната като за „колония на САЩ“. Сега вече критиките произтичат основно от либерали и бивши държавни служители, които никога не са били под влиянието на ЯКП. Укеру Магосаки, бивш дипломат и бивш професор в Школата за национална отбрана, съавтор на наскоро публикуваната книга Безкрайната „Окупация“, се застъпва за относителна автономност спрямо САЩ и ревизия на военното споразумение, както и за създаване на източноазиатска общност. Тази позиция на част от либералите е в противоречие с политическата линия на правителството на Абе както по споразумението за отбрана, така и по споразумението за Транстихоокеанско партньорство, на което управляващата днес партия се противопоставяше при предишните правителства. Тези либерали смятат, че въпросното споразумение за свободна търговия ще бъде в изгода единствено на американските фирми, които в случай на спор ще могат да подведат японското правителство под отговорност и да го осъдят съгласно американските юридически норми. Един изключително ярък пример за отказ от националния суверенитет.

Но критиците на зависимостта най-силно се безпокоят от политиката за отбрана. Амбициозното изменение на Конституцията, предлагано от Шинзо Абе, не само не осигурява по-голяма автономност, но би позволило Япония да участва в операции за колективна отбрана заедно с американската армия, което в момента е забранено.

Този стремеж за промяна на Конституцията и увеличен износ на военна техника хвърля особена светлина върху „абеномиката“, която в ръцете на Абе е само средство за издигане на Япония до ранга на голяма военна сила, както пише Зюддойче цайтунг (22 юли 2013).

Япония и Китай си съперничат по национализъм, а милитаризацията нараства и в двете страни. Това е съпътствано от провокации на японската десница, свързани с новата история на Югоизточна Азия. Висши държавни ръководители посещават спорния мемориал Ясукуни в чест на воините, загинали за императора, включително най-големите военнопрестъпници. Те отричат също така насилственото проституиране на азиатски жени, организирано от императорската армия по време на Втората световна война.

Необходима е сериозна преоценка на „абеномиката“, за да не прерасне регионалното напрежение във въоръжен сблъсък. Преди всичко трябва да се успокои социалното недоволство, да се съдейства за чувствително увеличение на заплатите и да се разшири законодателството за правата на работниците, за да се коригират значителните неравенства. Освен това Шинзо Абе би трябвало да спре окончателно ядрената програма – горчивият му провал се потвърждава с всеки изминат ден от непрестанното изтичане на радиоактивна вода във Фукушима. Замърсяването би могло да предизвика тежък конфликт с държавите от тихоокеанското крайбрежие.

По-общо казано, вместо да се внушава идеята за възстановяване на производството чрез големите фирми, които имат всякакви привилегии, по-добре би било да се вземат предвид структурните промени в обществото, както подчертава Косуке Мотани. Този икономист сочи постоянния спад на активното население, което ще намалее до 44,2 милиона души през 2035 г., срещу 81,2 ми­лиона през 1995 г. Той изтъква и слабо изразената склонност към потребление от страна на състоятелната класа. Същото твърди по свой начин и друг икономист – Тошиаки Тачибанаки, специалист по анализ на социалните неравенства. „Абеномиката“, която се стреми да създаде богатство на всяка цена, утвърждава неравенствата в съответствие с логиката на системата – „преуспелите взимат всичко“. Тази логика, според него, дори не е в състояние да се задейства, тъй като населението застарява, а ценностите на японците се променят. Те все повече се стремят към „щастието“, а не към потреблението.

 
 

CC Catch, Sandra и Samantha Fox ще се качат заедно на сцената на Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Не една, не две, а три от най-големите диско диви се събират в София. Иконите на евродиското от 80-те и 90-те CC Catch, Sandra и Samantha Fox ще се качат на една сцена специално за най-мащабното и лудо шоу, което България някога е виждала.

CC Catch, Sandra и Samantha Fox идват в София за първия концерт на платформата HITS ONLY, която дава сцена на най-обичаните парчета от целия свят, от всевъзможни години и жанрове. HITS ONLY не си поставя стилови граници, а следва един единствен принцип – хитове, хитове и пак хитове. Каква ще бъде следващата гореща комбинация, засега остава тайна. Дотогава обаче всичко е ясно – на 29-и април в София ключовата дума ще бъде ДИСКО!

Трите кралици на този стил, идващи в Арена Армеец за първото грандиозно парти HITS ONLY, едва ли имат нужда от дълго представяне.

CC Catch или Каролина Катерина Мюлер започва да пее още от дете. Големият ѝ пробив е през 1985 г., когато излиза дебютният ѝ сингъл I Can Lose My Heart Tonight. Следва луд успех, 5 албума и 12 хита в топ 20. Незабравими остават още Cause You Are Young, Strangers By Night, Heartbreak Hotel и много други. Открива я Дитер Болен от Modern Talking и съвместната им работа я изстрелва до върха. След момент на кратка пауза CC Catch възобновява кариерата си и от края на 90-те не е спирала с участията си по целия свят.

Sandra Аnn Lauer или просто Sandra е една от най-големите световни диско звезди през 80-те и началото на 90-те. През този период всички знаят наизуст хитовете ѝ (I’ll Never Be) Maria Magdalena, In the Heat of the Night, Everlasting Love, Secret Land, Hiroshima и Don’t Be Aggressive. В пика на своята слава Sandra оставя далеч зад себе си в музикалните класации даже звезди от ранга на Madonna. Дискографията ѝ включва 16 албума, а малцина знаят, че тя е и един от гласовете в албумите на Енигма, проект на понастоящем бившия и съпруг Майкъл Крету, продуцирал още Boney M, Milli Vanilli и Майк Олдфийлд.

Samantha Fox също е родена, за да се представя пред публика и да бъде известна и желана. Освен диско дива, британката е и актриса, еротичен модел, и дори талантлив автор на песни за други изпълнители. През 1986 г. музикалната ѝ кариера се изстрелва в орбитата с хита Touch Me (I Want Your Body), който става номер 1 в 17 държави, а тя се превръща в секссимвол за едно цяло поколение. През 1988 г. получава номинация за най-добра изпълнителка на наградите Brit. Днес в кариерата ѝ блестят 8 албума и десетки хитове, които я правят една от най-големите звезди от края на 80-те. Тя е и първата британска певица с три хита в американския топ 20.

Билетите са в продажба от 11:00 ч. на 6.12.2016 г. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, касата на Арена Аремец, Български пощи и мрежата на Eventim.bg. Промоционалните билети са на цени от 35 и 45 лв., след изчерпването им цените ще са 50 и 60 лв.

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Apple Music вече има повече от 20 млн. абонати

| от chronicle.bg |

Няма и две години от дебюта на музикалната стрийминг услуга Apple Music, а тя вече има повече от 20 милиона абонати. За сравнение, достигането на същия брой абонати отнема на Spotify седем години.

Информацията е потвърдена пред Music Business Worldwide. През април абонатите бяха 13 млн., през юни – 15 млн., а през септември – 17 млн.

Най-големият конкурент на Apple Music – Spotify, обяви, че към септември тази година платените абонати на услугата са 40 млн. От компанията очакват броят им да нарасне до 50 млн. в началото на 2017.

Източник: Apple Insider

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.