Янаки Стоилов към Цветан Гунев (юни 2013): Как ще тълкувате проблемите с ликвидността на някои банки?

Изказване на ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ) от трибуната на НС на 12 юни 2013 г. относно предложение за избор на подуправител на Българската народна банка. Вносител – управителят на Българската народна банка, на основание чл.12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка. Предложената кандидатура е на сега разследвания подуправител на БНБ Цветан Гунев.

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес сме изправени пред решаване на много важен въпрос. От гледна точка на срока, в който трябва да бъде прието това решение, аз разбирам спешността на неговото разискване, но от гледна точка на използването на всички възможности на парламентаризма за обстойни разисквания по темата, ние пропускаме някои важни етапи. Имам предвид обстоятелството, че този въпрос не се поставя в Комисията по бюджет и финанси на парламента заради придържането към срока за встъпване в длъжност на новия подуправител. Там мисля, че би било редно да се проведат обстойни дискусии, защото, да обърна внимание, България има две ключови системи, които се наричат независими. Едната е съдебната система по разбираеми причини, защото тя трябва да бъде арбитър във всички спорове между гражданите, между тях и държавни институции, между самите държавни органи.

Втората независима система е Българската народна банка, защото тя трябва да провежда определена линия, да изпълнява функции, които не са конюнктурно зависими от действията на правителството и на други държавни органи. Точно заради това изборът на управителя и подуправителя е възложен на Народното събрание, тъй като те трябва да гарантират тази висока степен на независимост и тази висока взискателност към дейността на тези институции.

Българското Народно събрание като че ли още не разбира ролята на Централната банка. Ние, като че ли сме още в плен на стереотипи от миналото.

Госпожи и господа, ако разделим епохата на капитализма на основни етапи, трябва да видим, че десетилетия наред този капитализъм възниква и се развива като индустриален. От десетилетия насам той вече се е трансформирал, ако мога да го нарека, във финансов капитализъм, което означава, че ролята на финансовите институции започва да доминира в цялата икономическа система.
И тук трябва да се поставят въпроси дали финансовите институции и специално търговските банки, работят за развитието на реалната икономика и за интересите на гражданите или те все повече се превръщат в самодостатъчна система, която започва в известна степен да изтощава икономиката и да поставя гражданите в неравностойно положение.

Забележете това, което става в цяла Европа. Добре е, че в България няма сътресения в банковия сектор, но това не означава, че налагането на интересите на финансовите институции над интересите на гражданите и на реалния бизнес не е факт и в България.

Тези въпроси са премълчавани. Тези въпроси според мен не са били в нужната степен на вниманието и на Централната банка –като че ли в редица случаи тя действа като представител и партньор на търговските банки, а не толкова като защитник на обществените интереси във финансовата сфера. Това е големият проблем и голямата задача, която според мен трябва да бъде поставена на тези институции. Затова бих искал да чуя тук и от господин Цветан Гунев като кандидат за тази висока и важна позиция – тя е толкова важна, колкото ролята на редица министри в осигуряването на стабилност на финансовата система, но бих казал – освен на стабилност, и на ефективност.

Другата, по-голяма част от решаването на тази задача принадлежи на правителството, на другите институции, които водят финансовата политика и които трябва да създават регулациите. Но в рамките на тези регулации аз имам и няколко въпроса – от отговорите на тези въпроси ще формирам моята позиция при гласуването. Разбрахме, че има широко съгласие в Парламента да бъде подкрепена тази кандидатура. Но за мен е по-важно да се чуят, освен на зададените вече въпроси от господин Гечев, и отговорите на някои по-конкретни въпроси:

Какво е Вашето отношение към фактически едностранната промяна на условията по лихвите по кредитите, от които се ползват много от търговските банки?

Как ще тълкувате проблемите с ликвидността на някои банки – умишлено няма да споменавам никакви имена, въпреки че имам предвид конкретни примери, които и Вие би трябвало да знаете? Тоест как проблеми с ликвидността в някои от банките – оказваната им държавна помощ, за да се осигури тяхната стабилност, впоследствие им позволява например да участват в големи приватизационни сделки за десетки и стотици милиони левове? Не е ли това основание да се направи по-обстойна проверка как в едни случаи държавата трябва да помага на тях, а в следващата година те разполагат с достатъчно свободни средства, за да се явят и да участват като кандидати по такива сделки?

Някои от банките, които имат същите проблеми, чрез фирми на свои акционери участват в купуването на медии. Ред въпроси, които засягат цялостното функциониране на системата, извън тесните предели на банковия сектор.

Ще започне ли управление „Банков надзор” да се съобразява с издадени съдебни решения, със съдебни решения, влезли в сила? Да припомня, че банките са акционерни търговски дружества. Те са особени дружества, но именно поради тази причина „Банков надзор” е този, който може да действа в сферата на изпълнението на решенията, а за последните години си спомням само за един случай, в който се е намесил, без да коментираме начините и последиците, докато в други случаи тези възложени на банката правомощия не са били упражнявани въпреки наличието на съдебни основания.
Ще действате ли активно за предотвратяване на случаи на вкарване на пари от контрабанда и на други пари с неясен произход в българската банкова система?

Това са сериозни въпроси, на които очаквам Вашия отговор, защото само този отговор може да покаже дали стабилността, която е постигната, ще премине в активизиране на банковия надзор с оглед стриктното изпълнение на възложените от закона функции на това управление в защита на интересите на българските граждани и на самите акционери в банковия сектор. Благодаря.

Стенограмата от цялото заседание можете да видите тук.