Ядрото на християнската вяра

| от |

Великден или Възкресение Христово е най-големият и най-светъл празник на християнството. Православни, католици и протестанти празнуват Възкресението на Христа. Католиците обаче тачат повече Рождеството Христово, пише Дойче веле.

0,,17542286_401,00

За католическия игумен на доминиканския манастир в Нидералтайх Марианус Бибер е ясно едно: „Християнството започва с Великденския опит, защото същността на Великден е възкресението на Исус Христос“, казва той в разговор с Дойче Веле. Марианус Бибер подчертава огромното символично значение на Възкресението на Христос след смъртта му на кръста. Възкресението е ядрото на християнската вяра, защото във Възкресението на Христос е и нашето собствено възкресение, обяснява Марианус Бибер. „Става дума за символа на вечния живот, за целта на един живот според християнските представи. Христос не умира само като човек, а и като Богочовек. Той побеждава смъртта в смъртта и я преодолява. Това е основното значение на Великден“, казва игуменът.

Исторически погледнато, събитията, свързани с Христовото Възкресение са станали в дните около еврейския празник Пасха. По традиция евреите празнуват Великден по време на първия месец от еврейската лунна година -нисан. Те наричат своя празник Пасха. Той бележи избавлението на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и неговото извеждане оттам от Моисей. Преди извеждането от Египет Бог заповядал вратите на къщите на всяко еврейско семейство да бъдат белязани с кръвтта на заклано агне. Навсякъде, където вратите не били белязани с кръв, първородните чеда бивали избивани. Така били наказани египетските семейства.

Кръвта означава живот

Тази история се е запазила жива в православните църкви в Германия, които имат 1,5 милиона членове. Историята е намерила особен символичен израз в червения цвят, обяснява архидяконът на руските православни църкви в Бад Хонеф край Бон Ириникий Шултен. „Затова и всички Великденски яйца в православната църква са червени. Огромни кошници с червени яйца. Хората винаги ме питат: къде са другите цветове? А аз им отговарям, че няма нужда от други цветове. Червеното е цветът на живота“, казва той. Знакът по вратите на семействата, които трябва да бъдат пощадени от Божието наказание, постепенно се е превърнал в символ на живота.

Строг пост и радост преди празника

Най-светлият християнски празник е предшестван от Великите пости, които имат по-голямо значение при православните християни, отколкото при католиците и протестантите. Директорът на екуменическия институт в Падерборн Йоханес Йолдеман обяснява, че християните са подготвят за 40-дневните пости и религиозно. „В православните църковни служби има предварителен период на пост, където хората постепенно се подготвят за Великите пости. Например има ден без риба или ден без млечни продукти“, обяснява той. Въпреки строгия пост времето преди Великден е изпълнено с положително усещане. „Това усещане се поддържа от визията за Великденското тайнство и надеждата за Възкресение“, казва Йолдеман. Това усещане може да се сравни с чувствата на католици и протестанти преди Коледа, които се радват на Рождеството.

Предвеликденската атмосфера се долавя особено в манастира в Нидералтайх. Тук монасите празнуват Възкресението Христово по източноправославния обичай. Седем от 30-те католически монаси постят според православните правила. През деня те не ядат нищо и в продължение на 40 дни не се докосват до месо и риба. И в манастира цари празнично настроение още по време на постите. „По това време се променя целият характер на богослуженията“, казва игуменът Марианус Бибер.

За разлика от други места, в манастира в Нидералтайх Великденските песнопения се извършват на немски и латински език. Някои от църковните служби, където монасите пеят без музикален съпровод на орган, траят до четири часа. Църковните служби на немски език според православния ритуал привличат в манастира всяка година безброй посетители по време на Великденските празненства.

Съвпадение на празника

Тази година православните християни и католиците празнуват Великден в един и същи ден. Това обаче се случва доста рядко. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 година има пожелания Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден са отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския келендар, а католическата- според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток- с православните.

В манастира в Нидералтайх честват Великден според православния ритуал, но и според определението на Грегорианския календар. „Има православни християни, които се ориентират по Грегорианския календар, както във Финландия например. Има и региони, където ние, католиците казваме, че ще празнуваме по Юлианския календар, за да демонстрираме единство с нашите православни братя и сестри“, обяснява теологът Йоханес Йолдеман. Такъв е случаят в Украйна, в Израел и Палестина. Независимо от календарните различия, религиозният произход и значението на Великден са еднакви за всички християни.

 

 
 

Samsung ще представи следващо поколение Galaxy Note 7

| от chronicle.bg |

Много хора смятаха, че след злополучния Galaxy Note 7, Samsung ще се откаже да произвежда следващо поколение на модела. Както става ясно от интервю с шефа на Samsung Mobile Д.Дж.Кох обаче, това не е вярно.

Вчера Samsung обяви официално резултатите от вътрешното разследване, което целеше да разбере защо телефоните се сапозапалват.

Koh е заявил, че по време на разследването, са установили , че Note всъщност има много лоялни потребители. Президентът на Samsung US, Тим Бакстър, също е потвърдил, че много от потребителите на Galaxy Note все още са лоялни към модела и чакат нов ъпгрейд.

„Ще предложим по-добър, по-сигурен и много иновативен Note 8″, казва още в интервюто Кох.

Към момента няма информация кога може да се очаква наследника на Galaxy Note 7.

Източник: CNET

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.