WSJ: Избирателите в България са все по-поляризирани

| от |

Новият български парламент изглежда ще включва рекордните осем политически партии, което допълнително ще фрагментира разнородната политическа сцена в страната и ще създаде препятствия пред сформирането на коалиционно правителство, пише „Уолстрийт джърнъл“ /WSJ/.

Партията Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) спечели около една трета от всички подадени гласове, според първоначалните резултати от парламентарните избори, но не успя да постигне абсолютно мнозинство, а много нови партии преминаха прага от 4% за влизане в парламента.

Ако наистина осем политически партии влязат в следващия парламент, това ще бъде най-големият брой в историята. Компромисът между различните партии ще бъде от ключово значение за сформирането на правителство. Страната е изправена пред важни вътрешни и международни въпроси, вариращи от разрешаването на най-тежката банкова криза в страната в последните близо две десетилетия до уреждането на редица спорни въпроси с Европейската комисия, казват политически анализатори.

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов, който в различни периоди е практикувал карате, бил е бодигард или пожарникар, от доста време беше смятан за фаворит да стане следващият премиер на страната, след като заемаше поста между 2009 и 2013 г. След обявяването на първоначалните резултати той заяви, че не вижда лесен път за сформиране на коалиция.

Това бяха вторите предсрочни избори от няколко години в най-бедната страна членка на ЕС по БВП на глава от населението и новият кабинет ще бъде петият в страната в същия период. Българските избиратели са все по-поляризирани след национални протести, продължили повече от една година.

„Искам статуквото да умре и да се разпадне“, заяви 40-годишната Велислава Стоянова и допълни, че според нея настоящите политици твърде често сключват задкулисни сделки, които пренебрегват нуждите на народа. Сред разочарованите има както прозападни, така и русофилски възгледи. Макар че вижда твърде много стари лица на политическата сцена, 59-годишната Тошка Бошева смята, че някои от новите парламентарно представени партии предлагат нещо прогресивно. „Наистина виждам потенциал в тях“, казва тя.

42-годишният Тимур Улямов заяви след като гласува в София, че днес съдбата на България се решава от бюрократи в Брюксел и че страната ще бъде по-добре, ако „се придържа към Русия“. Именно желанието за промяна накарало някои от избирателите да подкрепят редица нови партии, които влязоха в 240-местния парламент за първи път.

Политически анализатори заявиха, че ГЕРБ вероятно ще опита да сформира правителство с някои от дясноцентристките нови партии, но преговорите за коалиция може да бъдат трудни заради конфликтни политически програми сред вероятните партньори. От четирите нови политически партии в парламента прозападният Реформаторски блок, който спечели около 9% от гласовете, изглежда е основен кандидат да се присъедини към коалиция с ГЕРБ, но само двете партии няма да имат парламентарно мнозинство. Освен това някои членове на Реформаторския блок казват, че са отворени за коалиция с ГЕРБ, само ако някой друг, а не Борисов стане премиер. Останалите три нови партии се характеризират с различни степени на националистически тенденции, въпреки че ГЕРБ не изключиха някаква форма на сътрудничество с тях.

Тимъти Аш, икономист в Стандард банк, заяви, че изборите не успели да донесат повече надежда за правителство, което може да извади страната от политическата безизходица в последните няколко години. Той допълни, че финансите на страната в момента изнемогват, тъй като липсата на политически консенсус възпрепятства реформите. Фискалната позиция на София, която преди време беше обект на завист в Европа заради ниския дълг и дефицит, се влоши тази година заради по-ниските от очакваното данъчни приходи и по-високите бюджетни разходи. Възможна спасителна програма, финансирана от данъкоплатците, за Корпоративна търговска банка, четвъртата по големина в страната, ще доведе до увеличаване на суверенния дълг, който заедно с настоящата слаба икономика, може да повиши фискалния дефицит от планираните 1,8% от БВП тази година до 4%. Това ще бъде доста над прага от 3% на ЕС и ще върне страната в наказателната процедура на съюза за прекомерен дефицит. Енергийният сектор в България също изпитва множество проблеми.

Секторът на електрическата енергия, който до голяма степен е държавен, изпитва проблеми с ликвидностите, чуждестранните инвеститори в сектора твърдят, че София подкрепя национални компании за тяхна сметка и новото правителство ще трябва да разреши проблеми с конкуренцията, свързани с планирания местен участък на подкрепяния от Русия газопровод „Южен поток“. /БГНЕС

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

BBC разследва изтеклия финал на новия сезон на Sherlock

| от chronicle.bg |

BBC разследва източника, който е разпространил нелегално финалния епизод от четвъртия сезон на хитовия сериал Sherlock.

Миналата събота, четвъртият епизод от последния сезон на сериала, озаглавен „His Final Problem“, изтече онлайн с руско аудио. От BBC са започнали пълно разследване по отношение на източника, който е разпространил серията.

“ВВС молят феновете на поредицата да останат верни на продукцията и да не свалят епизода ”, споделя в Twitter продуцента на сериала Сю Върчу.

След като разследването приключи, от ВВС смятат да издадат пълен отчет по отношение на това дали руският телевизионен оператор, Пeрвый канал, който се бе сдобил с първото копие на епизода, е виновен за ситуацията.