WSJ: Избирателите в България са все по-поляризирани

Новият български парламент изглежда ще включва рекордните осем политически партии, което допълнително ще фрагментира разнородната политическа сцена в страната и ще създаде препятствия пред сформирането на коалиционно правителство, пише „Уолстрийт джърнъл“ /WSJ/.

Партията Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) спечели около една трета от всички подадени гласове, според първоначалните резултати от парламентарните избори, но не успя да постигне абсолютно мнозинство, а много нови партии преминаха прага от 4% за влизане в парламента.

Ако наистина осем политически партии влязат в следващия парламент, това ще бъде най-големият брой в историята. Компромисът между различните партии ще бъде от ключово значение за сформирането на правителство. Страната е изправена пред важни вътрешни и международни въпроси, вариращи от разрешаването на най-тежката банкова криза в страната в последните близо две десетилетия до уреждането на редица спорни въпроси с Европейската комисия, казват политически анализатори.

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов, който в различни периоди е практикувал карате, бил е бодигард или пожарникар, от доста време беше смятан за фаворит да стане следващият премиер на страната, след като заемаше поста между 2009 и 2013 г. След обявяването на първоначалните резултати той заяви, че не вижда лесен път за сформиране на коалиция.

Това бяха вторите предсрочни избори от няколко години в най-бедната страна членка на ЕС по БВП на глава от населението и новият кабинет ще бъде петият в страната в същия период. Българските избиратели са все по-поляризирани след национални протести, продължили повече от една година.

„Искам статуквото да умре и да се разпадне“, заяви 40-годишната Велислава Стоянова и допълни, че според нея настоящите политици твърде често сключват задкулисни сделки, които пренебрегват нуждите на народа. Сред разочарованите има както прозападни, така и русофилски възгледи. Макар че вижда твърде много стари лица на политическата сцена, 59-годишната Тошка Бошева смята, че някои от новите парламентарно представени партии предлагат нещо прогресивно. „Наистина виждам потенциал в тях“, казва тя.

42-годишният Тимур Улямов заяви след като гласува в София, че днес съдбата на България се решава от бюрократи в Брюксел и че страната ще бъде по-добре, ако „се придържа към Русия“. Именно желанието за промяна накарало някои от избирателите да подкрепят редица нови партии, които влязоха в 240-местния парламент за първи път.

Политически анализатори заявиха, че ГЕРБ вероятно ще опита да сформира правителство с някои от дясноцентристките нови партии, но преговорите за коалиция може да бъдат трудни заради конфликтни политически програми сред вероятните партньори. От четирите нови политически партии в парламента прозападният Реформаторски блок, който спечели около 9% от гласовете, изглежда е основен кандидат да се присъедини към коалиция с ГЕРБ, но само двете партии няма да имат парламентарно мнозинство. Освен това някои членове на Реформаторския блок казват, че са отворени за коалиция с ГЕРБ, само ако някой друг, а не Борисов стане премиер. Останалите три нови партии се характеризират с различни степени на националистически тенденции, въпреки че ГЕРБ не изключиха някаква форма на сътрудничество с тях.

Тимъти Аш, икономист в Стандард банк, заяви, че изборите не успели да донесат повече надежда за правителство, което може да извади страната от политическата безизходица в последните няколко години. Той допълни, че финансите на страната в момента изнемогват, тъй като липсата на политически консенсус възпрепятства реформите. Фискалната позиция на София, която преди време беше обект на завист в Европа заради ниския дълг и дефицит, се влоши тази година заради по-ниските от очакваното данъчни приходи и по-високите бюджетни разходи. Възможна спасителна програма, финансирана от данъкоплатците, за Корпоративна търговска банка, четвъртата по големина в страната, ще доведе до увеличаване на суверенния дълг, който заедно с настоящата слаба икономика, може да повиши фискалния дефицит от планираните 1,8% от БВП тази година до 4%. Това ще бъде доста над прага от 3% на ЕС и ще върне страната в наказателната процедура на съюза за прекомерен дефицит. Енергийният сектор в България също изпитва множество проблеми.

Секторът на електрическата енергия, който до голяма степен е държавен, изпитва проблеми с ликвидностите, чуждестранните инвеститори в сектора твърдят, че София подкрепя национални компании за тяхна сметка и новото правителство ще трябва да разреши проблеми с конкуренцията, свързани с планирания местен участък на подкрепяния от Русия газопровод „Южен поток“. /БГНЕС