WhATA Awards 2013: Победителите

| от |

Публикуваме без редакция наградите на WhATA Awards 2013. Един приятен и комичен поглед на любимите ни архитекти.

И така, за нас е удоволствие да ви представим четвъртите поред WhATA Аwards 2013. Време е да започнете да колекционирате комикси.

1

Решихме да вкараме малко устойчивост в наградите, колкото и въображаеми да са те. От тази година церемониите ще се провеждат в сградата-победител от предишната, независимо дали тя има зала или не. В крайна сметка и покрив, поляна или подземен паркинг могат да свършат работа, ако се наложи. А и сградата-победител в една архитектурна класация заслужава специално внимание.

event

Всъщност тук спечели не точно Sofia Architecture Week, а фактът, че се премести в Пловдив (и после, за щастие, се прекръсти на One Architecture Week, че иначе се получаваха вестникарски заглавия като за виц). Твърдо сме убедени, че децентрализацията на добри събития е начинът България да преодолее културния провинциализъм, който я обрича на вечна европейска периферност. Почти научно го формулирахме, нали?

Излиза, че утопичната европейска идея да се сее равномерно култура с надеждата това да доведе до икономически и социален възход работи. Поне в предварителния етап за избор на българска Европейска столица на културата 2019. Здравословната конкуренция винаги е от полза.

Бяхме решили да наградим конкурса за центъра на София не защото беше добре организиран или честен или какъвто там трябва да бъде добрият конкурс, а защото искахме да подкрепим конкурсното начало, което трябва да решава съдбата на всеки град. Просто друг по-добър начин няма измислен. Но резултатите сериозно ни разочароваха, така че в крайна сметка размислихме. Все още чакаме достоен за награда общински конкурс за публични пространства (с достойни за награда резултати).

Тази година сме забележително последователни в награждаването на обществено полезни тенденции. Витошка претърпя логична трансформация от място за шопинг в място за пиене на кафе. Нито дизайнът, нито обслужването във всички нови заведения там са кой знае колко забележителни, но смятаме, че улицата само ще спечели от новия си образ. Ако беше и с по-нормални плочи… И без онзи фонтан…

И наздраве за Ракетата, която една година по-късно все още ни харесва.

Палентологичният музей в село Дорково е далеч от перфектна сграда. Той е като сблъсък на два свята: светът на архитекта, който идва с идеалната си визия, и светът на местните, които слагат контактите, пейките и кошчетата. Но няма как да не подкрепим факта, че подобна смислена сграда се появява някъде в планините около язовир Доспат, далеч от всяка магистрала.

И тук отново се връщаме на първа точка. Добрата архитектура трябва да се случва навсякъде: и в града, и на морето и на село. За лошата вече видяхме, че може.

Фонтанът на Витошка е от онези абсурдни неща, на които вече ти е неудобно да се смееш, толкова са жалки. Но за главен бъг определяме новото кръстовище на Лъвов мост, защото залага притеснително последователна тенденция за бъдещото развитие на София, в която са намесени много пари, интереси и непреодолима засега корупция.

Destructive Creation ни радват много. И все пак наградихме новите тротоари, защото това един задължителен минимум, който най-сетне започна да се случва в София. Сега не е лошо да се надгражда и в посока бул. Климент Охридски, бул. Сливница или Студентски град. Защото София не е само малките Пет кьошета.

Ако трябва да избираме като учени, Holidays After the Fall е книга-събитие. За пръв път експорт на българската морска архитектура с качествен анализ и отлични снимки. Но наградихме смелостта на I/O Architects да разкрият кухнята на проектите си пред всички.

Ето пълната класация от гласуването на публиката.

Необходимо уточнение: Имената и образите на хората, които връчват наградите, са използвани без тяхно позволение, но пък с най-добри чувства. Молим да не ни се сърдят.

 

 

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.