Всяко време е ракиено, особено през зимата

| от |

Тенденцията е българинът да не се рови повече в казана, а да си купува качествени ракии. Това заяви за БГНЕС Ивайло Жеглов, организатор на Балканския фестивал на ракията, превзел НДК.

Според Жеглов българинът започва все повече да си купува ракия вместо да прави домашна, защото качеството става все по-добро.

На изложението посетителите могат да се спрат на 25 щанда, предлагащи ракии, узо, ципура, турска ракия, арменски коняци и водка. Тази година за първи път се включват и представители на турски, сръбски и македонски ракии. Според Жеглов, най-интересните щандове са тези, които създават ритуал на пиенето на напитката. Като голям колекционер на ракии за него една чаша ракия е едно от големите удоволствия в живота, особено пред камината през зимата. Той е убеден, че постепенно ракията навлиза в Европа, като се наблюдава доста голям износ за САЩ.

Люта, културна и 50-градусова ракия може да опитате пък на щанда на Влади Желев, представител на изба „Карабунар“. Той представя 5 вида ракии, като всички са от червен мискет. Разликата в тях е, че отлежават различно време. Имат интересни ракии, като „Люта Карабонарска“, която е с настойка от люти чушки за почитателите на приятна храна. Добре се кодира в ориент средите. 6-годишният дестилат „Бастуните“, който е 50-градусов пък е за почитателите на високия градус. Предлага се и „Културна резерва“, която е 8-годишен дестилат. Според него, всяко време е ракиено особено през зимата.

Друг акцент на изложението е щандът за турски ракии. Димитър Кузмов разказа, че на българския пазар те напредват със стабилни темпове и ракията е намерила своите ценители. Историята на напитката произлиза назад във времето на Изток. Характерното е, че се прави от грозде, а Турция е една от много големите производители на грозде, което отива за направата на напитката. Дори има и закон за направата на ракия, който съществува от 96 години. Турската ракия е съпътствана от цял ритуал. За усещане се добавя и сладост, а най-отличаващото е, че тя се консумира като се слага една трета от напитката, същото количество вода и лед. По този начин алкохолът пада до към 20% обем и позволява на консуматора да се наслаждава много по-пълноценно.

Несъмнено фурор сред посетителите на изложението направи кайсиевата и дюлевата ракия на семейната дестилерия „Исперих“. Баръш Муса обясни, че тя произвежда плодови дестилати и ракии от плодове, като кайсия, череша, дюля, ябълка, френски сорт на слива и българска слива. Това, което ги различава от домашното производство е, че костилките на всички плодове още при постъпването им се премахват машинно, след което следва процесът на ферментация. Най-много се гордеят с кайсиевата си ракия, отбеляза Муса. Той обясни, че 95% от продукцията на дестилерията е предназначена за износ в наливно състояние за Швейцария и Германия. Бутилковото производство е от 3 до 5%, за да може да представим нещо качествено на българските производители, добави той.

Към изложението ме води вкусът към добрия алкохол и готините хора, разказа Иван, който бе дошъл да опита алкохолните напитки. Иван се е спрял на абсолютно всеки щанд на изложението, най-много обаче му е харесала малиновата ракия. /БГНЕС

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.