Всяко време е ракиено, особено през зимата

| от |

Тенденцията е българинът да не се рови повече в казана, а да си купува качествени ракии. Това заяви за БГНЕС Ивайло Жеглов, организатор на Балканския фестивал на ракията, превзел НДК.

Според Жеглов българинът започва все повече да си купува ракия вместо да прави домашна, защото качеството става все по-добро.

На изложението посетителите могат да се спрат на 25 щанда, предлагащи ракии, узо, ципура, турска ракия, арменски коняци и водка. Тази година за първи път се включват и представители на турски, сръбски и македонски ракии. Според Жеглов, най-интересните щандове са тези, които създават ритуал на пиенето на напитката. Като голям колекционер на ракии за него една чаша ракия е едно от големите удоволствия в живота, особено пред камината през зимата. Той е убеден, че постепенно ракията навлиза в Европа, като се наблюдава доста голям износ за САЩ.

Люта, културна и 50-градусова ракия може да опитате пък на щанда на Влади Желев, представител на изба „Карабунар“. Той представя 5 вида ракии, като всички са от червен мискет. Разликата в тях е, че отлежават различно време. Имат интересни ракии, като „Люта Карабонарска“, която е с настойка от люти чушки за почитателите на приятна храна. Добре се кодира в ориент средите. 6-годишният дестилат „Бастуните“, който е 50-градусов пък е за почитателите на високия градус. Предлага се и „Културна резерва“, която е 8-годишен дестилат. Според него, всяко време е ракиено особено през зимата.

Друг акцент на изложението е щандът за турски ракии. Димитър Кузмов разказа, че на българския пазар те напредват със стабилни темпове и ракията е намерила своите ценители. Историята на напитката произлиза назад във времето на Изток. Характерното е, че се прави от грозде, а Турция е една от много големите производители на грозде, което отива за направата на напитката. Дори има и закон за направата на ракия, който съществува от 96 години. Турската ракия е съпътствана от цял ритуал. За усещане се добавя и сладост, а най-отличаващото е, че тя се консумира като се слага една трета от напитката, същото количество вода и лед. По този начин алкохолът пада до към 20% обем и позволява на консуматора да се наслаждава много по-пълноценно.

Несъмнено фурор сред посетителите на изложението направи кайсиевата и дюлевата ракия на семейната дестилерия „Исперих“. Баръш Муса обясни, че тя произвежда плодови дестилати и ракии от плодове, като кайсия, череша, дюля, ябълка, френски сорт на слива и българска слива. Това, което ги различава от домашното производство е, че костилките на всички плодове още при постъпването им се премахват машинно, след което следва процесът на ферментация. Най-много се гордеят с кайсиевата си ракия, отбеляза Муса. Той обясни, че 95% от продукцията на дестилерията е предназначена за износ в наливно състояние за Швейцария и Германия. Бутилковото производство е от 3 до 5%, за да може да представим нещо качествено на българските производители, добави той.

Към изложението ме води вкусът към добрия алкохол и готините хора, разказа Иван, който бе дошъл да опита алкохолните напитки. Иван се е спрял на абсолютно всеки щанд на изложението, най-много обаче му е харесала малиновата ракия. /БГНЕС

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката. 

 
 

Актьори, които за малко да изпуснат велики роли

| от |

 Представете си „Терминатор“ без Арнолд Шварценегер или „Титаник“ без ди Каприо. Направихме галерия с актьори и актриси, който за малко да изпуснат иконичните си роли.

В историята често се ходи по много тънък лед. Освен разминавания и недоразумения, личните решения на хората често са причина за изпускане на прекрасни шансове. Дори за номинации за Оксар. В Холивуд актьори често правят мръсни номера, за да получат роля. Но когато отказват прекрасни възможности по собствено желание  – тогава е наистина озадачаваща ситуация.

Галерията ни ще ви покаже много известни лица, които за малко да изпуснат ролите на живота си. Тези, които ги направиха известни.

 
 

Моделки, които смениха имената си

| от chronicle.bg |

Точно, когато си мислиш, че познаваш някого напълно. Точно, когато си мислиш, че си изследвал всеки сантиметър от нейната личност и хоп! Името й не било точно така!

Животът на тези моделки до голяма степен е ходене и в още по-голяма степен дисциплина. Това не означава, че не можеш да имаш творчески псевдоним. Или поне да си преправиш името на „по-удобно за известен“.

Моделките в галерията ни днес са направи именно това. Вие може би не познавате някои от тях, сега е моментът да се запознаете напълно.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.