Всичко е Розово у нас

| от | |

Автор: Георги Тотев за banitza.net

Мъка ми е. Не само за изгонените сирийски семейства. Май повече ми е мъка за хората, които ги изгониха. Не бързайте да съдите нито мен, нито тях. Особено, ако четете тези редове от офиса си, от смартфона си, докато пътувате в метрото или го обсъждате с колегите си в университета. Розово е в „другата” България.

655-402-selo-rozovo

От много места чух, че протестиращите от Розово били фашисти, расисти, нарушавали правата на бежанците, били псевдопатриоти… Лоши хора, срам! В началото си помислих, че е така, безспорно, и лъч надежда проблесна в мен, че мнозинството осъждаме станалото и че няма две мнения по въпроса. Да, ама не!

Истината е друга. Тези определения не прилягат на хората от случката. Жителите на Розово не знаят какво е фашизъм. Може би са учили в училище, може би са чули в кръчмата, но в тяхното ежедневие фашизмът няма място. Няма как да са расисти, те за раси не се замислят, не говорят, други раси най-вероятно не са и виждали в малката ни все още сравнително изолирана родина, а и със сирийците, в крайна сметка, сме от една и съща раса. И псевдопатриоти не са, защото освен скандирането ни в клин ни в ръкав на „България за българите!“ целият дискурс беше насочен към личната сигурност и тази на семействата им.

Истината е по-страшна. Протестиращите в селото са проекция на недъзите на нашето общество, на тъжното съвремие, на което ставаме свидетели, на нашата грозна действителност. Те чувстват силен страх не само за имуществото, но и за живота си. За децата и родителите си, да не бъдат изнасилени, наръгани или изядени. И ако този страх в основата си е същият, който е същностен за човека по отношение на новото и непознатото, то в един или друг етап на него са повлияли външни сили, които са го засили, изострили и стоварили под формата на гневни викове по адрес на трите сирийски семейства. Именно тези външни сили обвинявам аз. За тях не ми е мъка. На тях ме е яд.

Въпреки че е голямо, село Розово е едно от многобройните забравени от Бога места у нас. Повечето хора за първи път чуват сега за иначе китното казанлъшко село. Очевидно обаче, това е поредното място, пълно с осакатени души било то от недоимъка, било от умората, било от това, че ненормалното се е превърнало в нормално. Жителите на селото не са учили нито бежанско, нито каквото и да е право, не знаят как се нарушава. В читалищната библиотека няма Хобс и Лок. Самите те често се чувстват безправни. Свикнали са с несгодите, слушат за повсеместната битова престъпност в малките населени места и в лицето на „пришълците” виждат потенциална заплаха, срещу която няма кой да им помогне. Знаят, че ако стане нещо –  „държава няма“.

От другата страна, три години след началото на войната в Сирия и година след засилването на бежанския поток, малцина бяха тези, които се наеха да обяснят кои са „пришълците”, кое ги е накарало да вземат всичко, което могат да носят и са пропътували мъчителните две хиляди километра до България. Откъде, как и защо идват? Медиите обърнаха повече внимание на убиеца Аладин, отколкото на скулптура Юсеф. Политиците ни (лидерите ни?) бяха заети да градят ограда. Не само телена, но и такава в съзнанието ни, говорейки за „изчадия“, „сган“, „масови убийци“, „канибали“, „диваци“, „ислямски фанатици“… Ние им позволихме. И явно успяха.

Сега сме изправени пред нов и задълбочаващ се проблем, който беше лесно предвидим, за който мнозина предупреждаваха. Поредната тиктакаща бомба, която просто наблюдаваме, чакайки я да избухне. И ако смятате, че преувеличавам, огледайте се встрани и пребройте пътите, в които чувате „не че съм расист, но…“.

И все пак не сме изолиран остров. Случващото се в Розово не е прецедент за Европа. За подобни настроения нерядко четем и във Франция, във Великобритания, в Холандия. Националистическата риторика не е мнима заплаха, тя добива популярност в трудни времена, храни се от страховете и несгодите на хората. А у нас ги има в повече. И ако си мислите, че не можете да промените това, си спомнете, че предстоят избори. И докато правите своя избор, се постарайте на първо място да останете хора.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.

 
 

Sofia Restaurant Week се завръща с ново пролетно издание

| от Спонсорирано съдържание |

София отново ще потопи сетивата си в море от кулинарни преживявания – от 7 до 13 май Sofia Restaurant Week ще ви накара да откриете вкусните тайни на 25 от най-добрите столични ресторанта.

След изключително успешното първо издание на Фестивала през септември 2016 г., пролетната Седмица на софийските ресторанти ще ви предложи нови локации, менюта и кулинарни изкушения.

В пролетното издание има 17 нови ресторанти, които заедно с останалите 8, предлагат две различни менюта по избор. Всеки един от ресторантите притежава уникална атмосфера, и е подбран след внимателна селекция от организаторите.

В рамките на седем дни може да опитате невероятна храна, резервирайки своите места в предпочитаните ресторанти, които предлагат няколко степенно меню на стойност 25 лв., без включени напитки.

Единствено по време на Sofia Restaurant Week ще може да обиколите със своето семейство и приятели максимален брой от модерните кулинарни локации в града, без да се притеснявате за семейния бюджет или за времето.

GIP_Morino

Kohinoor, SASA, Wagamama са само част от екзотичните места, които може да посетите. Ресторантите са избрани според качеството на храната и обслужването, интериора и наличието на приятна градина, както и заради изключителното кулинарно преживяване, което предлагат.

В зависимост от настроението и придружителите, може да избирате между малки семейни ресторанти като Vino&Tapas и Багри, авторска кухня в Nico’las, 33 Гастронавта и Вакуум, както и висок клас заведения като Talents или Клуб Пушкинъ. Почитателите на живата джаз музика ще могат да посетят Egur, Egur и Morino Urban Wine & Dine. Petrus е подходящ и за семейства с деца, и ще изненада всички с новото меню, което шеф Петър Янков е подготвил. За любителите на steakhouse grill заведенията, организаторите са избрали Roadhouse Grill, където ще могат да опитат месо от висок клас, доставено от САЩ и Италия.

IMG_33Gaustauts

За любителите на вкусната чуждестранна кухня Sofia Restaurant Week предлага азиатска, индийска, средиземноморска, френска, италианска, арменска и гръцка кулинария. Сред предложените ресторанти ще намерите както модернистична, така и традиционна кухня, а някои от местата ще ви изненадат и с иновативни предложения.

Пролетната тема ще бъде застъпена в менютата на ресторантите с присъствието на специалитети с агнешко месо и свежи сезонни зеленчуци.
Sofia Restaurant Week се организира от водещи онлайн и офлайн пътеводители за заведения и туризъм на български и английски език – Zavedenia.bg и Sofia In Your Pocket.

Всички ресторанти, както и менютата, които предлагат, можете да видите на официалния сайт на Sofia Restaurant Week.

Резервации за Sofia Restaurant Week ще могат да бъдат направени от 26 април 2017 г. чрез интернет страницата на Фестивала.