Всичко е Розово у нас

| от | |

Автор: Георги Тотев за banitza.net

Мъка ми е. Не само за изгонените сирийски семейства. Май повече ми е мъка за хората, които ги изгониха. Не бързайте да съдите нито мен, нито тях. Особено, ако четете тези редове от офиса си, от смартфона си, докато пътувате в метрото или го обсъждате с колегите си в университета. Розово е в „другата” България.

655-402-selo-rozovo

От много места чух, че протестиращите от Розово били фашисти, расисти, нарушавали правата на бежанците, били псевдопатриоти… Лоши хора, срам! В началото си помислих, че е така, безспорно, и лъч надежда проблесна в мен, че мнозинството осъждаме станалото и че няма две мнения по въпроса. Да, ама не!

Истината е друга. Тези определения не прилягат на хората от случката. Жителите на Розово не знаят какво е фашизъм. Може би са учили в училище, може би са чули в кръчмата, но в тяхното ежедневие фашизмът няма място. Няма как да са расисти, те за раси не се замислят, не говорят, други раси най-вероятно не са и виждали в малката ни все още сравнително изолирана родина, а и със сирийците, в крайна сметка, сме от една и съща раса. И псевдопатриоти не са, защото освен скандирането ни в клин ни в ръкав на „България за българите!“ целият дискурс беше насочен към личната сигурност и тази на семействата им.

Истината е по-страшна. Протестиращите в селото са проекция на недъзите на нашето общество, на тъжното съвремие, на което ставаме свидетели, на нашата грозна действителност. Те чувстват силен страх не само за имуществото, но и за живота си. За децата и родителите си, да не бъдат изнасилени, наръгани или изядени. И ако този страх в основата си е същият, който е същностен за човека по отношение на новото и непознатото, то в един или друг етап на него са повлияли външни сили, които са го засили, изострили и стоварили под формата на гневни викове по адрес на трите сирийски семейства. Именно тези външни сили обвинявам аз. За тях не ми е мъка. На тях ме е яд.

Въпреки че е голямо, село Розово е едно от многобройните забравени от Бога места у нас. Повечето хора за първи път чуват сега за иначе китното казанлъшко село. Очевидно обаче, това е поредното място, пълно с осакатени души било то от недоимъка, било от умората, било от това, че ненормалното се е превърнало в нормално. Жителите на селото не са учили нито бежанско, нито каквото и да е право, не знаят как се нарушава. В читалищната библиотека няма Хобс и Лок. Самите те често се чувстват безправни. Свикнали са с несгодите, слушат за повсеместната битова престъпност в малките населени места и в лицето на „пришълците” виждат потенциална заплаха, срещу която няма кой да им помогне. Знаят, че ако стане нещо –  „държава няма“.

От другата страна, три години след началото на войната в Сирия и година след засилването на бежанския поток, малцина бяха тези, които се наеха да обяснят кои са „пришълците”, кое ги е накарало да вземат всичко, което могат да носят и са пропътували мъчителните две хиляди километра до България. Откъде, как и защо идват? Медиите обърнаха повече внимание на убиеца Аладин, отколкото на скулптура Юсеф. Политиците ни (лидерите ни?) бяха заети да градят ограда. Не само телена, но и такава в съзнанието ни, говорейки за „изчадия“, „сган“, „масови убийци“, „канибали“, „диваци“, „ислямски фанатици“… Ние им позволихме. И явно успяха.

Сега сме изправени пред нов и задълбочаващ се проблем, който беше лесно предвидим, за който мнозина предупреждаваха. Поредната тиктакаща бомба, която просто наблюдаваме, чакайки я да избухне. И ако смятате, че преувеличавам, огледайте се встрани и пребройте пътите, в които чувате „не че съм расист, но…“.

И все пак не сме изолиран остров. Случващото се в Розово не е прецедент за Европа. За подобни настроения нерядко четем и във Франция, във Великобритания, в Холандия. Националистическата риторика не е мнима заплаха, тя добива популярност в трудни времена, храни се от страховете и несгодите на хората. А у нас ги има в повече. И ако си мислите, че не можете да промените това, си спомнете, че предстоят избори. И докато правите своя избор, се постарайте на първо място да останете хора.

 
 

Ще пращаме пари през Facebook

| от chronicle.bg |

Компанията за трансфер на пари TransferWise ще пусне нова услуга, която позволява потребителите на Facebook да изпращат пари през Messenger.

Лондонският стартъп заяви, че програмата вече е готова и че тя ще позволи по-лесна комуникация с бизнеса, както и по-лесно пазаруване.

За сега услугата работи в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Европа. Facebook има такава опция, но тя работи само в САЩ. TransferWise ще разшири тази възможност за цялото земно кълбо.

Социалната мрежа „отвори“ Messenger за външни програмисти, които да правят т. нар. чатботове (каквато е и въпросната услуга) с идеята да достигне до още повече хора по света. С напредъка на изкуствения интелект много фирми, включително и банки, се надяват скоро да подобрят обслужването на клиенти именно по този начин.

TransferWise е основана през 2011 година от двама приятели естонци Таавет Хинрикус и Кристо Каарман (Taavet Hinrikus и Kristo Käärmann), на които им писнало от високите такси, които искали банките, за финансови трансфери. Днес компанията е оценена на над 1 милиард долара и е подкрепена от няколко огромни инвеститори от Силиконовата долина.

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.

 
 

5 професии, подходящи за кандидат-депутатите

| от |

Един съсед обича да казва: „Няма срамна работа, стига да е поне малко ръководна“. Но как да си избираме ръководните хора! Не по това, че са известни, разбира се, това би било глупаво. Какво може Ламбо – може да актьорства. Това какво общо има с дирижиране на държавните дела – нищо. Същото се отнася и за Луиза Григорова и Любомир Ковачев. Бихте ли пуснали който и да е да се разправя в която и да е от другите области на живота ви, само защото е известен?

Всеки може да критикува, разбира се. Не всеки го прави адекватно, но всеки го прави. Ние обаче сега ще дадем и акъл! Кои професии са най-подходящ източник за политически кадри:

Контрола в градския транспорт

Корави и търпеливи хора, които минават през всички прослойки на народа. Те знаят от какво имат нужда малки и големи, и следят дали средните работят достатъчно усърдно, за да го постигнат.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да пипат чужди карти.

Монаси

Най-модерните хора в България в последно време. Платонично либерални, както разбрахме от „Господари на ефира“. Това е чудесно и за прогреса на нацията, но най-вече защото ще подразни националистите.

Евентуален дребен проблем: С 12 последователи са за никъде.

Хазяи

Замислете се – тези хора идват да при теб със сметки, но когато им се обадиш за проблем, го решават. Не е ли това цялата философия на комуникацията между управлението и гражданите?

Евентуален дребен проблем: Понякога живеят на ваш гръб.

Хората, които отговарят за щандовете с плодове в супермаркета през зимата.

Да си изложен всеки гаден зимен ден на изкушението „череши за 80 лева на килограм“ и никога да не бракуваш поне едно кило за собствени нужди. От такива хора, мили сънародници, има нужда държавата.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да сортират нещата по цветове.

Първа ракета

Да работиш като първа ракета на държавата не е много лесно. С много труд обаче Григор Димитров в момента е на път да стане номер 1 в листата. Също така, Гришо е свикнал да дава.

Евентуален дребен проблем: Жестоки протести по селата, защото приятелката му е чужденка.

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.