Всеки трети безработен висшист е икономист или юрист

| от |

Почти всеки трети от висшистите без работа у нас е икономист, юрист или с диплома от обществените науки като философия, социология, публична администрация и пр.

Това показват данните на Агенцията по заетостта за безработицата през юли. Тези дисциплини са най-масовите у нас въпреки редица предупреждения през годините, че пазарът е пренаситен с такива специалисти, пише в. „Сега“.

С диплома от университет и без работа по-миналия месец са били почти 35 000 българи. През юли техният брой обикновено значително расте заради края на академичната година. Висшисти са 10 на сто от всички безработни в страната. Към края на юли безработицата падна до 10.6% според данните на АЗ. Следващите в класацията „безработни с диплома“ са завършилите специалности в областта на услугите, транспорта и охраната. Всеки пети от безработните висшисти в бюрата по труда е с такава диплома. 16 на сто пък са завършили специалност в областта на техниката и технологиите, а над 11% – на образованието. С по-малък дял са безработните с висше образование със спе­ци­алности от хуманитарните науки и изкуствата (7.7%), в областта на математиката и естествознанието (5.4%), в областта на здравеопазването (4.2%), посочват от АЗ.

Според данните най-добре се реализират завършилите специалност в областта на селското стопанство, защото сред безработните висшисти те са най-малко – едва 2.6%. Общо 2900 висшисти са успели да си намерят работа през юли. От тях 1100 са икономисти и юристи, следват ги висшистите от сферата на услугите и на техниката и технологиите.

Над 6000 българи без квалификация са намерили работа през бюрата по труда, което е 36% от всички наети по този начин през юли. По-голямата част от тях – 65.7%, са с основно и по-ниско образование. След тях най-добре се реализират хората със занаят, завършилите техникум – 5335 българи. С около стотина по-малко са намерилите работа специалисти. Сред тях пък най-добре реализирани са специалистите с техническо, с икономическо и юридическо образование и в сферата на услугите. Близо 4600 са хората над 50 г., които през юли са започнали да работят. Те представляват 28% от всички започнали. Близо 4300 са младежите до 29 г., които са се трудоустроили през месеца. Трудовите посредници са помогнали да започнат работа на 8 пенсионери и 27 учащи се, показват данните. Освен безработните чрез бюрата по труда си търсят работа и близо 3400 заети, както и 2800 пенсионери и 1128 учащи се през месеца. 2411 безработни са включени в субсидирана заетост през юли. /БГНЕС

 
 

50 нюанса синьо (за мъже)

| от chronicle.bg |

Навън светът най-после стана бял (скоро и в населеното място близо до вас), небето – кишаво, а хората не само сиви, но и сиво облечени. В общи линии светът се преобрази в реплика на книгата на Е. Л. Джеймс „50 нюанса сиво“, без всички сцени в специалната стаичка (поне не на открито). И изпаднахме в ситуация на рязка нужда от нещо шарено.

Нашата рубрика „Ново 5″ е разделена на мъжка и женска част и тази седмица ще ви представим 5 мъжки продукта в синьо, които припознахме като перфектния арсенал за борба със сивотата на зимата.

618x264

Син Huawei P9

Ок, няма да ви лъжем – това е отново Huawei P9, но с чудесен светлосин цвят, който е едновременно ненатрапчив и забележим. Huawei P9 беше обявен за първи път през април тази година, а синият вариант се появи през ноември. И тук е добрата новина – откакто смартфоните започнаха да се лишават от заден капак, който лесно се сменя, за да станат водоустойчиви и по-тънки, пускането на нови цветове няколко месеца след премиерата означава едно – устройството е било много успешно и от компанията очакват още дълго да се продава.

Такъв e и случаят с Huawei P9 и това не ни изненадва, защото моделът наистина е добър. P9 е първият телефон оборудван с двойна задна камера – изградена съвместно с немската легенда във фотографията – Leika. Едната камера прави чудесни черно-бели снимки самостоятелно, а другата – цветни, при които изображенията се наслагат и  се получава необичайна дълбочина за снимка от телефон. Телефонът е тънък, бляскав, премиум. А от месец насам се продава и със зарядно, което го зарежда 30% по-бързо.

Препоръчваме ви да минете през новооткрития собствен център на Huawei в София на ул. Леге номер 6 и да го разгледате (с коментар на живо от хора, които могат да ви отговорят на всичко). Бонусът е, че независимо откъде сте го купили, влизате в тяхната програма за VIP клиенти в случай на инцидент с телефона, докато е в гаранция, при вас директно ще дойде куриер, който ще го вземе от удобно за вас място, ще го занесе в сервиза за ремонт и ще ви го върне отново на място. Както трябва да бъде.

618x346

Присъединете се към механичната революция със син Swatch

Swatch Irony представя цяла колекция часовници, направени от добрата стара стомана и в тях няма нищо иронично. Отскоро има нова серия часовници Sistem51 Irony, от която особено много ни допадна синият (ха, изненадахме ли ви?) SISTEM BOREAL.

Часовникът не само е метален, не само изглежда добре и попада в тънката линия между между нещо чудесно класическо и нещо силно културно и поп, но има и своя вътрешна красота. Тъй като e Swatch, а те това си го умеят, държим в ръцете си механичен часовник, недокосван от човешка ръка при производство – всичко е механично. 51 елемента и швейцарска прецизност, която се крие на китката ви. Буквално. Обърнете го отзад и ще видите как декорираният механизъм върши своята работа минута след минута, час след час (pun intended).

И този часовник, подобно другите  от серията Sistem51 Irony, може да бъде разгледан както на сайта swatch.bg, така и в магазините в страната. Часовниците се предлагат с каишки от фина естествена кожа, гума и верижка от неръждаема стомана. Като лично ние ви препоръчваме стоманената – друго си е да усещаш на ръката си тежък часовник.

А, да, SISTEM BOREAL струва впечатляващите 390 лв и има 2 години международна гаранция.

620x231

Син F978

Джофри Харкорт е човекът, чиято идеология се гради около принципа „първо човекът, после столът“ и дизайнът му моментално започва да носи международно признание на холандската Artifort, компанията, чието мото е „Дизайн, който издържа на времето. Дизайн с авторитет“. Е, според нас има едно тяхно кресло, което трябва да присъства навсякъде. Син F978 видяхме за първи път в „Склада“ – място, на което има повече иконични представители на дизайна, отколкото можем да разгледаме за едно посещение. И въпреки това от няколко години постоянно откриваме места – подредени ъгълчета, стаи с високи покриви, леко осветени помещения, все места, в които този стол ще пасне идеално.

Не е случайно, че дизайнът от 1968-ма година беше възроден отново през 2006-та с нова серия на креслото. Много удобен, много красив и много практичен.

Последното се дължи на липсата на облегалки, която поражда едно объркване относно мястото на ръцете, което пък води до задължителното им ангажиране с тежки занимания като пиене на уиски и пушене на пура. Тривиално, но с една хубава гледка, можете цяла вечер да се занимавате единствено с леко въртене в креслото и няма да ви писне. Колкото до цената му, креслото може да бъде поръчано в Склада за 4300 лв, като синьото не е единственият цвят, в който се предлага.

618x346 (1)

Фантастично синьо палто и къде да го намерим

Филмите, сериалите и дори игрите са чудесен извор на идеи за странно изглеждащи хора, чиято странност стои толкова шик , че човек започва да се чуди защо всички хора не започнат да изглеждат толкова странно. Не бихме имали нищо против повече мъже да се обличат с костюм с елече, да обръснат косата си отстрани, да сложат каскет, а дори и да пуснат мустак и да се заразхождат по улиците под звуците на саундтрака на Peaky Blinders (гледайте го, велик е). Или пък да тръгнат с огромните манта, скъпите материи и характерната леко заострена качулка на Assasin’s creed (играйте я, велика е).

В случая вниманието ни беше сграбчено от новия филм по книга на Дж. К. Роулинг, авторката на Хари Потър. Филмът се казва „Фантастични животни и къде да ги намерим“ и главен герой в него е Нют Скамандър, брилянтно изигран от Еди Редмейн. Спойлери няма да ви разкриваме, но ще обърнем внимание на открояващото се дълго синьо палто, което носи Еди и с което ни пренася в духа на едно по-елегантно време.

Последва въпросът откъде да си намерим такова. Сред известно ровене в Google, включващо дори втората страница, и бърза консултация с Reddit, открихме визуално подобна реплика, за която се твърди, че е напълно приемлива. Може да си поръчате палтото в американските магазини Hot Topic и то ще бъде доставено до България. Трябва да предупредим обаче, че цената му от 80$ идва с 90% полиестер и 10% вълна, което не е точно като оригинала, но ще свърши работа.

Впрочем, докато търсихме попаднахме и на коженото палто на Бейн – един от най-силните врагове на Батман. Правено ръчно, в Лос Анджелис от JonathanALogan и от естествена кожа. За 6500$ можете да се преобразите в злодей. Само казваме.

620x231 (1)

Синьо Джони

Ок, малко е клиширано, но все някога човек трябва да опита най-доброто, което предлага най-продаваната шотландска марка уиски. Има Red, Black, Double black, Green, Gold, Platinum Label и… Blue Label Johnnie Walker. Не е ясно на каква възраст е последното, но е бленд, който цели да пресъздаде вкуса на първите уискита на марката. Бутилките се продават заедно със сертификат за автентичност и в кутия с копринени нишки.

Както го виждаме ние, ако поседите на F978, с Johnnie Walker Blue Label в едната ръка, с Huawei P9 в другата, с палтото, което ви топли и с металния Swatch, който да ви напомня, че за никъде не бързате, няма как да сгрешите.

Бонус: албумът Blue and Lonesome на Rolling Stones излезе тази седмица, което просто няма как да бъде случайно.

 
 

Три източни красавици в името на Слънчевата жена

| от Спонсорирано съдържание |

Някак не е честно най-разпространяваният женски образ да е този на Фаталната жена. Дяволската, тъмна половина на магичното човешко същество, наречено Жена, е толкова използван и предъвкван от литературата, киното и модата характер, че от него вече отдавна нагарча. Да не говорим, че жените с поглед на освирепяла котка, седуктивно порлуотворени устни и вамп излъчване в цветния свят, в който живеем, са си направо остаряло, булевардно клише.

Интересната женска половина днес е друга – тази на слънчевите момичета. На усмихнатите, живеещи в радостта съвременни делнични красавици, за които удоволствието от живота изобщо не се припокрива с някаква мисия фатално да прелъстяват. Злодействането не е тяхна философия, защото личната им свобода им е присъща по природа и предпочитат да я посветят на добрите неща в живота – слънцето, смеха, телесните и душевни удоволствия, красивите вещи и средата, която предпочита да бъде насищана с бохемски дух и закачлива доза безразсъдство.

Единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета, е Folli Follie – брандът, който стои зад вече безброй колекции дамски часовници, бижута и аксесоари. И естествено този сезон той търси своите обърнати към светлината, бляскави посланици там, където слънцето изгрява най-рано – на Изток. Затова и красавиците, които представят философията и новата колекция с марката Folli Follie са три зашеметяващи източни красавици – хонгконгската актриса и модел Дженифър Це Тинг-Тинг, южнокорейката манекенка и любимка на младите Миа Канг и китайският супермодел Аугуст Занг.

В България познаваме лицата им от билбордовете на бранда, виждали сме ги на рекламните страници в списанията, но все още нямаме представа кои всъщност са тези момичета. Смятам да поправя тази несправедливост по две причини – първо, защото наистина се радвам, че някой се осмелява да заложи на позитивното и светлото, за сметка на тъмното и депресивното в рекламните си кампании и второ, защото ако си мислите че Folli Follie просто са предпочели да окачат бижутата и аксесоарите си по изящните ръце на три деликатни, източни хубавици, дълбоко се лъжете. Става дума за три изключителни момичета, които тепърва има какво да покажат на света.

Започвам с謝婷婷

Така се изписва името на Дженифър Це Тинг-Тинг, дългокосата тридесет и четиригодишна азиатка, която можете да видите заедно с останалите две момичета тазгодишния рекламен клип на Foli Follie. Тя е родена на седми септември и като типична Дева умее да подрежда живота си по точно определен план, който следва неотлъчно. В семейството си има „светъл пример“, на който дължи началната си скорост за кариера на актриса и модел – по-голямата й сестра Никол. В източния свят миловидната Дженифър бързо завладява публиката, при това съвсем не с кинообрази на кротки момичета.

За първи път е забелязана в ролята й на любимата на джет куон до боеца Брус Лий Ааиф във филма за него „Моят брат Брус Лий“ Bruce Lee, My Brother (2010). Да разкажеш история, свързана с най-емблематичния образ на източните бойни изкуства е предизвикателство, в което Дженифър участва с истински талант. Две години по-късно се появява още един филм с нейно забележително участие, който я заковава като любимка на публиката – Naked Soldier (2012). Там тя вече е истински екшън герой – играе дъщеря на полицай, която е отвлечена и тренирана като супер комбат войник. Подобни сюжети за любими на азиатската публика, която моментално издига младата актриса на пиедестал и днес тя е нещо като Анджелина Джоли в азиатския свят.

Следват още филми, в които красавицата играе най-различни роли, а критиката ласкаво я обсипва със заслужени суперлативи. Междувременно кариерата й на модел продължава да се развива във възможно най-добра светлина. Ангажиментите й са свързани с представяния на най-големите световни брандове за мода и козметика, а работата й като посланик на Foli Follie лепва на имиджа й като фина кожена ръкавица.

Самата тя е известна с афинитета си към артистичните аксесоари, които носят радост и изненадват с въображение. Светът на символите и знаците, на скритите послания и дискретната красота за нея е естествена среда на виреене. Сигурно това я подтиква да стигне в личностното си развитие още по-далеч – днес тя е дипломиран бакалавър по психология от Университета в Бритиш Колумбия. Оттук нататък никой не знае каква ще е следващата стъпка на тази амбициозна млада дама, но със сигурност тя ще е в полза на красотата – като стилен аксесоар върху перфектното й тяло или като душевен порив, превъплътен в образа на някоя киногероиня.

Съдбата на другата хубавица, представяща този сезон слънчевата философия на Folli Follie Миа Канг, прилича на интернационална история за любовта, която побеждава всичко. Едната ДНК половина на това порцеланово момиче е южнокорейска, а другата – британска. Вероятно тази любовна комбинация е определяща за уникалното й източно излъчване, примесено с толкова кралски аристократизъм. Самата Миа започва да се занимава с моделство много рано – тя е една тринадесетгодишна, когато за първи път стъпва на подиума. От този момент нататък обаче би било грешка да говорим за нея като за изцяло корейска ценност, защото животът й се крепи в дзен равновесие между безкрайните пространства с граници Лондон и Токио, Хамбург и Сеул, Лос Анжелес и Милано, Дубай, Сингапур и Маями.

Днес манекенката живее и работи предимно в хонг Конг и Ню Йорк, където представя както колекции както на модни марки, така продукти, стоки и услуги на големи търговски корпорации. Амбициите й се простират и по-далеч – целта й е да представлява Хонг Конг и неговия моден свят в световен мащаб. Вероятността мечтата й да се сбъдне е огромна, тъй като самата Миа определено е взела най-доброто и от двете основни линии в рода си – нежното отношение към всеки детайл така присъщо на Изтока, и целеустремеността, чувството за хумор и космополитността на британската култура. С този бекграунд светът вече изглежда кротко полегнал и помъркващ в краката й…

Амбицията да откриеш светлата, блестяща страна на жената, като а потърсиш първо в Изтока би изглеждала само като недостижимо намерение, ако към тази красива двойка посланички на Folli Follie не се беше присъединила и китайската зашеметителна красавица Аугуст Занг. Нейната история прилича на някоя от онези притчи за изгубили пътя си талантливи хора, в чийто живот се случва нещо мъничко и уж незначително, което ги промена завинаги. Като дете танцувала балет и била сигурна, че вижда бъдещето си на сцената под звуците на Сен санс. С танца обаче се разделили, защото теглото й така не успяло да влезе в кокалестите норми за балерина. Така Аугуст се отдала на манекенството.

През 2011-та година младото момиче е отново на път да се откаже от мечтите си – този път от тези да бъде световен модел. Кастингите й не вървят добре – никой не отрича красотата и качествата й, но и няма кой знае какви суперлативи и обещаващи прогнози за напред. Дори явяването й в X Factor остава незабелязано и животът й в перспектива започва да изглежда като това на „хубавичкото и чисто момиченце, което живее в съседната врата“, както казва самата Аугуст. И точно тогава един от най-добрите световни коафьори и стилисти Ким Робинсън, ей така, в приятески разговор зад сцената, й препоръчва да направи съвсем малка промяна със себе си – просто да си отреже косата.

За азиатската жена косата не е просто красив аксесоар – тя е средство за съблазняване, женска сила, затова и на Аугуст идеята й се вижда почти невъзможна. Въпреки това седмица по-късно нежните й рамена са открити, а високо й метър и седемдесет и осем сантиметра тяло изведнъж изгрява под подкъсената й в права черта прическа. И успехът пламва като искра. Почти веднага след това китайката подписва договор с марката за грижа за кожата и козметика Vichy, която е един от многобройните световни брандове в портфолиото на конгломерата L’Oreal.

Работните й ангажименти в Хонг Конг, Париж и Лондон заваляват един през друг, а в момента е модел към една от най-известните агенции за модели Wilhelmina Models of New York City. Представяла е на подиума колекции на Vivienne Westwood, Jarret, Novis, Oscar Carvallo Избрана е за едно от лицата в кампанията Pop Up Your Lips на Yves Saint Lauren. Като посланик на Folli Follie Аугуст Занг е дръзкото, свободолюбиво и свежо момиче, на чието тяло бижутата и аксесоарите стоят със самочувствие. Точно те довършват елегантно образа на едно дълго незабелязвано съкровище, чиято неповторима красота трябва да бъде споделена и оценена.

Да извади на показ и подчертае уникалната красота на всяка жена е мисията на марката Folli Follie. Историите на нейните три източни посланички – Дженифър, Мия и Аугуст – наистина я изпълват със смисъл

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.