Време за градеж – времето на младите

| от | |

Събота, 16:30 по БНТ1

В 125 минути екип от студенти на Университетската телевизия “Алма матер” разказва историята на българското образование . ВРЕМЕ ЗА ГРАДЕЖ е четвъртият от петте епизода, които се излъчват всяка събота от 16:30 по БНТ1. В него разказваме за най-новото в най-стария университет в България.

Автор : Камелия Петрова. Снимки : Алма матер тв

907058_10202229829416727_932401268_n

Потайностите на Университета не се изчерпват с непознатите истории от миналото. Малцина знаят с какво разполага Софийският университет „Св. Климент Охридски” днес и какво предлага не само на студентите и преподавателите си, а на много по-широк кръг от хора. Какво правят научните работници в лабораториите на Физическия факултет? С какво се занимават математиците от Факултета по математика и информатика? Какъв е резултатът от труда на биолозите в Ботаническите градини? Какво разказват филмите и предаванията на Университетската телевизия и програмите на Университетското и студентското радио на хората извън аудиториите, извън учебните студиа, извън академичната общност? Какво градят студентите и младите учени – на това е посветен четвъртият филм от поредицата “125”.

Sequence-3

Ето защо разходката ни започва от Ботаническите градини. Те не са залесена площ, предназначена единствено и само за туристически наслади, още по-малко са предназначени за забавления, дребна търговия и кулинария. Те са пространство за наука и образование, място, където се изучават биологични видове, база за студентски практики. Ботаническите градини на Университета са водещи не само в национален, но и в световен мащаб с редките си колекции от кактуси и други растителни видове. Тук чисто научната работа става видима и достъпна за всички, а с това и привлекателна за младите хора.

Медиите на Софийския университет винаги са говорили с различен глас за темите, които останалите премълчават. Университетското радио „Алма Матер Класик ФМ” поставя началото на полезната практика студентите по журналистика да работят в реално действащи медии по време на образованието си. Най-младата и вечно младата телевизия „Алма Матер” продължава същата традиция. Студентските мултикултурни филми от Франция, Великобритания и Италия, поредицата за изкуство и култура “Ателие” и предаването за наука и образование “ПроАктивно” променят българската медийна среда, като извеждат на преден план младите хора и техните проблеми. Подобна е и каузата на студентското независимо радио “Реакция”, създадено и ръководено изцяло от студентски екип.

А какво могат студентите, когато излязат от Университета? Могат да направят оптичен вълновод. Да направят разклонител. Да използват фантастични понятия за време като фентосекунда. Да разработват компютърни програми, с които да улеснят администрацията на собствения си факултет. Могат да се състезават с най-добрите в света.

Най-важното е, че могат да променят света, защото сега е тяхното време. Време за градеж.

 

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров