„Връзват ги, бият ги, подбират ги като говеда“

| от |

Терористите от „Ислямска държава” отправят само едно послание: насилие. Духовно те пребивават в Средновековието, но увличат след себе си млади мъже от Европа на 21-ви век – жертва на провалената интеграционна политика, пише Дойче веле.

Германското контраразузнаване оповести, че поне 400 джихадисти от Германия се бият в Сирия. Броят на младите мюсюлмани, които напускат Германия, за да отидат на „джихад“, застрашително нараства, твърдят анализаторите от Службата за защита на конституцията. Застрашително нараства и готовността им да извършват насилия. Неслучайно президентът на САЩ Барак Обама вече разпореди нанасянето на въздушни удари срещу така наречената „Ислямска държава“. Какво всъщност искат джихадистите – и как смятат да го постигнат?

Томас фон дер Остен-Закен, който вече от 20 години работи в Ирак като специалист по помощите за развитие, обяснява тактиката на джихадистите:

Оргии на брутално насилие

„Те залагат единствено на голия терор. Оргиите на брутално насилие, които устройват бойците на „халифата”, за мен са безпрецедентни. Да вземем само този пример: в Мосул джихадистите плениха 1500 млади иракски войници. Смятаме, че тези войници са екзекутирани до последния човек. В интернет беше разпространено видео, което величае извършените екзекуции. Изключително професионално направено видео. На фон вървят сури от Корана, а в кадър се виждат младите мъже, които плачат и се молят за живота си. Товарят ги на камиони и ги откарват в пустинята, където ги разстрелват – с куршум в главата или с автоматен откос. Други подобни видеа показват как джихадистите разпъват хора на кръст и как убиват с камъни жени, обвинени в прелюбодеяние. Тези филмчета си поставят две цели: да увеличат последователите на „халифата” и да уплашат врага.”

До същите размишления за пропагандните филмчета на „халифата” стига и Томас Авенариус в „Зюддойче Цайтунг”:

„Десетки, стотици мъже. Връзват ги, бият ги, подбират ги като говеда. Накрая труповете им се търкалят в един ров, останалите живи треперят край брега на реката. Изстрелите слагат край и на тяхното страдание. Кадрите от тази касапница са публикувани в интернет от самите извършители – убийците от групировката „Ислямска държава”.

Катастрофална равносметка

Равносметката след 13 години „война срещу тероризма” изглежда катастрофално. Независимо дали говорим за Ирак или за Афганистан: външните интервенции доведоха не до демокрация и правова държава, а до още повече смърт и страдания. Отделни държави вече се превърнаха в рай за джихадистите. Правителствата там са слаби, а терористичните групировки владеят големи части от територията. Централното, ако не и единственото съобщение на тези групировки е… насилието. Проповядваше го Осама бин Ладен, сега го проповядва „халиф Ибрахим”. Този самозван „предводител на правоверните” е един ислямски Пол Пот, който съсипва произведения на изкуството и архитектурни паметници, взривява паметници и гробове на светци.

Така изглежда ислямизмът на ХХI-ви век: ултра-радикален, въоръжен с калашници и докарал религията до пълна перверзия. Този джихадизъм се превръща в бич както за мюсюлманския, така и за немюсюлманския свят. Никой не може толкова бързо да овладее кървавия феномен – нито с диктатура, нито с дрони, нито с походи. Държавните структури в Близкия Изток вървят към разпад, а на много места войнстващият ислям печели територия. „Ислямска държава” не признава аргументите, тя се бори за халифат – още днес, с колкото е възможно повече пролята кръв. Враговете се „колят”, при това не само западните „неверници” или корумпираните представители на арабските режими, не – насилието застига и най-обикновени мюсюлмани, шиитските „еретици”, например или пък умерено светските сунити.

Обърканата интеграционна политика и нейните жертви

Феноменът „джихад” заплашва и немюсюлманския свят. Не, не защото така нареченият „халиф”, който духом пребивава още в Средновековието, се заканва „да превземе Рим”. (Пък и църквата не играе кой знае каква роля през ХХI-ви век.) Той е опасен просто защото все повече мюсюлмани от Германия и от Франция се присъединяват към „свещената война” на Ибрахим. Те се завръщат в Европа с идеологията на Ал Кайда в главите и жестокостите на „халифата” пред очите си. Защото който е видял онази касапница, няма скоро да я забрави. Някои от тези хора ще станат терористи в Европа. Други пък ще предложат духовна родина на онези, които си нямат никаква: млади мюсюлмани, издънка на една сбъркана интеграционна политика, които са се обърнали срещу обществата в своите нови отечества. И тогава джихадът ще намери пристан в европейските бидонвили…”.

До същите изводи стига и Томас фон дер Остен-Закен:

„В арабските страни джихадистите нямат масова подкрепа, те управляват само чрез терор. Разполагат обаче с много поддръжници навън, включително в Европа и в САЩ. Става дума най-вече за млади мъже на възраст между 17 и 30 години, които нямат особени преспективи. Някои измежду тях дори не са истински бедни – просто животът им някакси се е провалил. Тъкмо върху тези мъже радикалният ислям упражнява неудържима привлекателна сила.”

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145