„Връзват ги, бият ги, подбират ги като говеда“

| от |

Терористите от „Ислямска държава” отправят само едно послание: насилие. Духовно те пребивават в Средновековието, но увличат след себе си млади мъже от Европа на 21-ви век – жертва на провалената интеграционна политика, пише Дойче веле.

Германското контраразузнаване оповести, че поне 400 джихадисти от Германия се бият в Сирия. Броят на младите мюсюлмани, които напускат Германия, за да отидат на „джихад“, застрашително нараства, твърдят анализаторите от Службата за защита на конституцията. Застрашително нараства и готовността им да извършват насилия. Неслучайно президентът на САЩ Барак Обама вече разпореди нанасянето на въздушни удари срещу така наречената „Ислямска държава“. Какво всъщност искат джихадистите – и как смятат да го постигнат?

Томас фон дер Остен-Закен, който вече от 20 години работи в Ирак като специалист по помощите за развитие, обяснява тактиката на джихадистите:

Оргии на брутално насилие

„Те залагат единствено на голия терор. Оргиите на брутално насилие, които устройват бойците на „халифата”, за мен са безпрецедентни. Да вземем само този пример: в Мосул джихадистите плениха 1500 млади иракски войници. Смятаме, че тези войници са екзекутирани до последния човек. В интернет беше разпространено видео, което величае извършените екзекуции. Изключително професионално направено видео. На фон вървят сури от Корана, а в кадър се виждат младите мъже, които плачат и се молят за живота си. Товарят ги на камиони и ги откарват в пустинята, където ги разстрелват – с куршум в главата или с автоматен откос. Други подобни видеа показват как джихадистите разпъват хора на кръст и как убиват с камъни жени, обвинени в прелюбодеяние. Тези филмчета си поставят две цели: да увеличат последователите на „халифата” и да уплашат врага.”

До същите размишления за пропагандните филмчета на „халифата” стига и Томас Авенариус в „Зюддойче Цайтунг”:

„Десетки, стотици мъже. Връзват ги, бият ги, подбират ги като говеда. Накрая труповете им се търкалят в един ров, останалите живи треперят край брега на реката. Изстрелите слагат край и на тяхното страдание. Кадрите от тази касапница са публикувани в интернет от самите извършители – убийците от групировката „Ислямска държава”.

Катастрофална равносметка

Равносметката след 13 години „война срещу тероризма” изглежда катастрофално. Независимо дали говорим за Ирак или за Афганистан: външните интервенции доведоха не до демокрация и правова държава, а до още повече смърт и страдания. Отделни държави вече се превърнаха в рай за джихадистите. Правителствата там са слаби, а терористичните групировки владеят големи части от територията. Централното, ако не и единственото съобщение на тези групировки е… насилието. Проповядваше го Осама бин Ладен, сега го проповядва „халиф Ибрахим”. Този самозван „предводител на правоверните” е един ислямски Пол Пот, който съсипва произведения на изкуството и архитектурни паметници, взривява паметници и гробове на светци.

Така изглежда ислямизмът на ХХI-ви век: ултра-радикален, въоръжен с калашници и докарал религията до пълна перверзия. Този джихадизъм се превръща в бич както за мюсюлманския, така и за немюсюлманския свят. Никой не може толкова бързо да овладее кървавия феномен – нито с диктатура, нито с дрони, нито с походи. Държавните структури в Близкия Изток вървят към разпад, а на много места войнстващият ислям печели територия. „Ислямска държава” не признава аргументите, тя се бори за халифат – още днес, с колкото е възможно повече пролята кръв. Враговете се „колят”, при това не само западните „неверници” или корумпираните представители на арабските режими, не – насилието застига и най-обикновени мюсюлмани, шиитските „еретици”, например или пък умерено светските сунити.

Обърканата интеграционна политика и нейните жертви

Феноменът „джихад” заплашва и немюсюлманския свят. Не, не защото така нареченият „халиф”, който духом пребивава още в Средновековието, се заканва „да превземе Рим”. (Пък и църквата не играе кой знае каква роля през ХХI-ви век.) Той е опасен просто защото все повече мюсюлмани от Германия и от Франция се присъединяват към „свещената война” на Ибрахим. Те се завръщат в Европа с идеологията на Ал Кайда в главите и жестокостите на „халифата” пред очите си. Защото който е видял онази касапница, няма скоро да я забрави. Някои от тези хора ще станат терористи в Европа. Други пък ще предложат духовна родина на онези, които си нямат никаква: млади мюсюлмани, издънка на една сбъркана интеграционна политика, които са се обърнали срещу обществата в своите нови отечества. И тогава джихадът ще намери пристан в европейските бидонвили…”.

До същите изводи стига и Томас фон дер Остен-Закен:

„В арабските страни джихадистите нямат масова подкрепа, те управляват само чрез терор. Разполагат обаче с много поддръжници навън, включително в Европа и в САЩ. Става дума най-вече за млади мъже на възраст между 17 и 30 години, които нямат особени преспективи. Някои измежду тях дори не са истински бедни – просто животът им някакси се е провалил. Тъкмо върху тези мъже радикалният ислям упражнява неудържима привлекателна сила.”

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.