Воюва ли Израел?

| от |

Споровете по въпроса колко далеч може да стигне Израел, отбранявайки се срещу ракетния обстрел от Газа, продължават. Но къде свършва легитимната самоотбрана и започва агресивната военна намеса? Единство по темата няма, коментира Дойче веле.

israel-gaza-rocket_2399203b

В случая с войната в Газа не става дума само за военни и политически цели – големият брой жертви извежда на преден план международноправния аспект на нещата. Как и до каква степен има право Израел да се отбранява от ракетните атаки на Хамас? Дали израелските бомбардировки на цели в ивицата Газа представляват нарушение на човешките права?

Съветът на ООН по правата на човека е на мнението, че нарушението е факт. В сряда съветът осъди остро израелската военна офанзива, освен това иска да разследва дали Израел извършва военни престъпления.

Самоотбрана или военно престъпление?

Израелският посланик в ООН Евитар Манор отхвърли обвиненията и заяви, че Израел има правото да се защитава като всяка друга държава по света. А и израелската армия прави всичко възможно, за да избегне жертвите сред цивилното население, подчерта посланикът, който обвини в извършването на военни престъпления групировката Хамас.

Съветът по правата на човека гласува да започне независимо разследване на израелската офанзива в Газа. Гласуването беше проведено часове след като върховният представител на ООН за правата на човека Нави Пилай заяви, че военните действия на Израел могат да представляват военни престъпления. Всички европейски страни, участващи в Съвета, включително Германия, Франция и Великобритания, се въздържаха. САЩ гласуваха против резолюцията, която в крайна сметка бе приета с мнозинство от гласовете предимно на арабски, мюсюлмански и развиващи се страни.

Наблюдателите ни най-малко не са единни в мненията си по правната страна на войната, в която вече загинаха над 700 палестинци и 34 израелци. Експертът по международно право от Бохум Ханс-Йоахим Хайнце твърди, че Израел безспорно има право да се защитава от подобни военни нападения. „Съгласно член 51 от Хартата на ООН, Израел не се нуждае от разрешение от която и да било институция, за да се отбранява“, обяснява юристът в разговор с Дойче Веле. След началото на боевете обаче, Израел е трябвало да се обърне към Съвета за сигурност на ООН, който да вземе решение за по-нататъшните действия.

Смъртоносните израелски атаки

Професорът по право Норман Пех разглежда ситуацията другояче. „Тази война е насочена изключително срещу цивилното население в ивицата Газа, а това е несъвместимо с международното хуманитарно право. В момента се води война в много гъстонаселен регион“, подчертава той. Пех смята, че Израел няма право да защитава собственото си население от ракетните нападения на Хамас точно по този начин. Той се позовава на системата за противовъздушна отбрана „Iron Dome“ /“Железен купол“/, която действа ефикасно. Според него израелските атаки срещу граждански обекти са напълно неадекватни. От гледна точка на международното право обаче не е напълно ясно какво може да бъде смятано за адекватно.

Ханс-Йоахим Хайнце също се позовава на принципа на адекватността при използваните средства и посочва, че би трябвало да се провери колко голям е броят на загиналите цивилни граждани. Израел постоянно предупреждава цивилното население за предстоящите нападения, „но в гъстонаселената ивица Газа трудно може да се направи оценка на адекватността“, казва експертът.

Чрез средствата на международното право е трудно да се установи дали Хамас преследва определена стратегия и оперира целенасочено. По думите на израелския посланик в ООН, Хамас изстрелва ракетите си от училища, болници и жилищни комплекси. И жертвите сред цивилното население не могат да бъдат предотвратени, когато израелската армия обстрелва стрелковите позиции или ракетните установки. Освен това съществува подозрението, че Хамас съзнателно се опитва да извлича дивиденти от палестинските жертви.

Далеч по-категорична е юридическата оценка за ракетните нападения на Хамас срещу израелски градове. Норман Пех твърди, че палестниците също имат право да се отбраняват, но настоява групировката Хамас да защитава цивилното израелско население. „Ракетните нападения срещу израелски градове са недопустими от международноправна гледна точка“, казва той.

Теорията е едно, практиката – друго

Не е ясно дали двете страни в конфликта някога ще се изправят пред трибунал и ще отговарят за начина на водене на войната. Хайнц-Йоахим Хайнце твърди, че принципно както държави, така и недържавни организации като Хамас могат да бъдат изправени пред съда за военни престъпления. Но като начало казусът е в компетенциите на националните съдилища. „В Израел националните съдилища вече са разглеждали дела по военни операции“, казва той.

Казусът обаче не е в компетенциите на международни трибунали, защото нито Израел, нито Хамас признават тяхната легитимност. Норман Пех смята, че Съветът за сигурност на ООН може да разпореди на Международния наказателен съд да започне съдебно производство, въпреки че засегнатата държава не е ратифицирала съответното споразумение. Хайнц-Йоахим Хайнце съзира и друга възможност – военните престъпления могат да бъдат обект на съдебна процедура и в други държави, ако обвиняемите се намират на тяхна територия. Именно по този начин в Германия, например, бяха осъдени военни престъпници от бивша Югославия. „Чисто теоретично това може да стане. Друг въпрос е дали е вероятно да стане“, заключава юристът.

 
 

Елате в „Зловещата долина“ за 10 минути

| от chronicle.bg |

Един невероятен студентски филм!

Намираме се дълбоко във виртуалната реалност, дотолкова, че не правим разлика между истинско и компютърно. Федерико Хелер е съчинител на „Зловещата долина“, която разбужда въображението ни с документално интро и сайфай същност.

В крайна сметка ние решаваме какво е истинско и какво не е.

 

UNCANNY VALLEY from 3DAR on Vimeo.

 
 

10 нърди момичета от малкия екран, които са страшно секси в живота

| от chronicle.bg |

Какво правиш, ако си сексапилна жена и трябва да изиграеш ролята на нърди момиче в сериал?

Наистина, как се подготвяш да изиграеш роля на не толкова привлекателна жена, дори леко отблъскваща, в името на кариерата?

Може би затова им казват добри актриси… Щом успяват да се справят.

Няма да повярвате колко често срещано е това. И за да ви го докажем събрахме на едно място 10 подобни примера.

Красиви жени, които играят нърди роли в сериали – вижте кои са в галерията горе.

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе.