Волна програма от среднощни изпълнения (епизод пореден)

| от |

Отдавна нищо не може да ни изненада в поведението на Волен Сидеров. Депутатът в българския и кандидат за Европейския парламент с пореден епизод среднощни изпълнения. Ще си спестим коментара за случилото се, поведението на г-н Сидеров говори достатъчно само за себе си.

уорлик-към-сидеров-i-will-destroy-you-1502

Публикуваме без редакция разказа на Андрей Бъчваров, български гражданин, на 36 години, с висше образование, в момента готви защита на дисертация по информатика в Софийския Университет, предприемач, няколко бизнеса в сферата на енергетиката, семеен, с едно дете.

В събота след полунощ се озовах с приятел в столичното заведение „Магнито“ на ул. „Георги С. Раковски“ 112. В заведението имаше по-малко от 10-на посетители, включително Волен Сидеров, Десислав Чуколов и две жени на средна възраст. В един момент, без никой да го е канил или провокирал, Волен Сидеров започна да обикаля малкото запълнени маси в заведението и да пита всички дали ще гласуват за партия „Атака“. След нашия отрицателен отговор, той видимо подразнен се върна на нашата маса заедно с Десислав Чуколов и започна да крещи, че го обиждаме и сме „груби и невъзпитани“. При настоятелната молба Сидеров да напусне масата ни, Сидеров видимо изключително надрусан (разширени зеници и особено неадекватно поведение) избутва насила човек седящ до мен и продължава да настоява за „трите ми имена“, „да се разбираме като мъже“ и да използва епитети най-слабия от които бе „торба с лайна“. При опит за преместване на друга маса и избутването му, Сидеров губи контрол и ме удря два пъти, след което веднага викнах полиция. Това, явно с влязлата в сила присъда за хулиганство, подейства дори на неговото съзнание, защото веднага напуснаха заведението. Днес, на 05.05.2014 е заведена жалба в Първо РПУ в София (бул. Шипченски Проход 8), разполагам с входящ номер и копие от жалбата, в която подробно е описано всичко.

Моята позиция е на предприемач, даващ заплата и осигуряващ до стотинка над 40 човека в България и чужбина. Като български гражданин, аз плащам своите данъци и дарявам каквото мога за всевъзможни каузи свързани с деца и Църквата. Моята позиция е и на представител на национална професионална организация представена в България и в Брюксел и заявявам, че ние работещите често правим невъзможното да отстояваме Българските интереси в чужбина, защото основния предмет на дейност е свързан с инвестиции и то на чужди капитали у нас. С гордост заявявам, че нашите усилия са привлекли над 100 милиона ЕВРО чуждестранен капитал ВЪПРЕКИ трудностите, въпреки бюрокрацията и ужасяващия имидж, който политици като Сидеров упорито налагат у нас и в чужбина. Ние сме бити и ритани от живота достатъчно за да осигурим прехраната на десетки семейства и всяка стотинка е плод на неимоверен труд, стрес и понякога снизходително отношение от Европейски институции заради имиджа създаван от такива като Сидеров. Стискайки зъби обаче е вече НЕВЪЗМОЖНО да сме обект на физическо унижение и ПОДИГРАВКИ от човек, който не е създал НИЩО и харчи НАШИТЕ пари под формата на ДЪРЖАВНА субсидия.

Не мога и няма да се примиря с насадения СТРАХ в обществото от Сидеров и компания. Вече не мога, не искам и няма да търпя бездействието на национални институции от прокуратура до психо диспансери, които въпреки РАЗБИРАНЕТО на ужасяващото блато в което сме изпаднали продължават да осигуряват безпрецедентен политически, битов и медиен комфорт на шайка нео-фашисти, умело залъгващи изпаднали в безпросветна мизерия хора и поддържащи „имиджа си“ единствено и само със скандали. Настоявам на широка гласност на този случай и въпроси към прокуратурата, защо човек осъден за хулиганство буйства по столични заведения.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.