Внимание, Унгария не е чак толкова далече!

| от |

Адриан Михалцяну, в. „Гъндул“

Какво би било да разбереш, че редица високопоставени официални представители от антуража на премиера са обявени за нежелани на американска земя и че им се отказва виза за Америка заради корупция?

Какво би било заместник-посланикът на САЩ да заяви, че „ако се продължава по този начин, ще бъде невъзможно вече да си сътрудничим като съюзници“, и това само месец след като президентът на САЩ е посочил страната ти редом с Русия, Китай, Венецуела и Египет като отрицателен пример по отношение на спазването на човешките права?

Не, не говоря за Румъния. Поне засега. Говоря за Унгария, където всичко казано по-горе вече се случи. А ще се случат и едни специални изслушвания в Европейския парламент по отношение на политическата ситуация в съседната страна, където режимът на Виктор Орбан осъществява една политика на подкопаване на свободата на пресата, на потискане на политическата опозиция и преориентиране на страна на Изток въз основа на националистически предпоставки с расистки и иредентистки акцент.

Имаме всички сигнали, че има такъв стремеж и в Румъния, защото политическата битка изглежда е взела ума на някои хора повече от обичайното. За щастие, все още нямаме на власт режим с фашитски влечения.

Но вече се поставя въпросът, и то много сериозно, за присъствието на корупцията и на корумпираните лица на всички нива в управлението на Румъния. Години наред тежки съдебни дела стояха на сянка, тези, които искаха да ги докарат до успешен край, бяха сплашвани или чисто и просто спъвани, а мафията на новобогаташите зад гърба на някои политици успя да задуши всякакви остатъци от съвест у държавните чиновници, която би могла да притесни с нещо силните на деня.

Лавината от дела, която се изсипа през последните дни, изненада поддръжниците на настоящото управление, които протестираха, че години наред нищо не се беше случило, а точно сега, на прага на изборите, се оказва най-подходящият момент те да бъдат извадени от нафталина. С това отношение те придават на своя основен неприятел – президента – качества, които той няма. Защото зелената вълна идва не от (президентския дворец – бел.ред.) Котрочени, а от Запад. А тези малцина смелчаци, които дадоха ход на делата, го направиха именно защото чувстват, че гърбът им е защитен от много по-силен съюзник отколкото един президент, намиращ се в края на мандата си и излязъл отдавна от всякаква зона на доверие и легитимност. Гледайки настръхнали към Котрочени, корумпираните си представят, че веднъж щом бъде спечелена президентската власт (да не забравяме, че вече имат парламента и правителството), нещата ще влязат в нормалния си коловоз, там, където можеш да съчиниш за една нощ закон, който да дезикриминира каквото си поискаш.

Безпокойството на САЩ по отношение на корупцията в Унгария и Румъния не идва от позицията на някакво морално превъзходство – има и корумпирани американци, до които нашите биха изглеждали като джуджета – а заради една крещяща необходимост: засилването на източния фланг на НАТО в борбата както с руснаците, така и с хаоса в Близкия изток. Американците имат нужда от нас изключително много, особено когато Турция дава признаци на дори още по-тежък авторитаризъм от Унгария, а „предмостовите укрепления“ в Грузия и Ирак са изключително отслабнали. А примерът на Украйна, която продължава да се намира на ръба на колапс, ги убеди, че да залагаш доверието си на корумпирани до мозъка на костите съюзници представлява опасност, която чисто и просто не могат да си позволят.

Някой задавал ли си е въпроса какво ще се случи, ако Виктор Орбан не реагира подобаващо и извади страната си от орбитата на западната демокрация, съюзявайки се с Русия? Някой задавал ли си е въпроса какво ще се случи, ако Турция, притисната от енергийната зависимост от Русия и хваната между чука и наковалнята в кюрдския проблем, но и намираща се под един все по-недемократичен режим, се присъедини към руските интереси в региона? По принцип възникващите автократи и диктатори винаги имат мания за преследване и са склонни да рискуват десетилетия от развитието на страната си, само за да запазят властта, историята ни е показвала това много пъти. Как би изглеждала Румъния като един остров, до една също толкова слаба България и една антиамериканска Гърция, в източния фланг на НАТО, в присъствието на един Европейски съюз, който изчерпа инструментите си за влияние върху местните политици, които вече не дават признаци, че се интересуват от усвояването на еврофондовете, единствени способни да извлекат тази страна от мизерията? Разбираме ли, значи, колко далече стига играта на Русия?

Голям брой въпроси, чиито отговори може да не ни харесат. Може все пак да има сред голямата шайка политици, обсебени от властта, някой, който да си зададе тези въпроси. И да дръзне също така да се издигне до висотата на историческите провокации. Иначе скоро може да се окажем съюзници на други, които не дават пет пари за загубили давност въпроси като правата на човека, свободата на изразяване или дори човешкия живот. Нима искаме това?

 
 

Идват нови емоджита

| от chronicle.bg |

Техническият комитет Unicode дава възможност на всички червенокоси хора по земното кълбо и отвъд да се присъединят към света на емоджитата с нов комплект рижави малки картинки.

Комитетът се събира следващата седмица в кампуса на Apple, за да обсъди новата партида емоджита, както и други въпроси. Той дълго време беше критикуван заради липсата на рижави иконки, но сега предстои въвеждането на пълен комплект.

Няма окончателно решение, а нововъведението се очаква най-рано през 2018 година.

Миналата година Durex внесе петиция Комитетът да въведе и емоджи на презерватив към библиотеката. Искът не беше уважен, което накара компанията да поеме нещата в свои ръце като на Международния ден за борба със СПИН излезе с посланието „Отворете чадър с дъждовни капки“ –  това е неофициалната картинка за обозначаване на безопасен секс.

 

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.