“Влез в час”

| от |

Телевизия България он ер стартира документални поредици за средното и висшето образование в България.

Новатателевизионна поредица „Влез в час“ ще представя  живота в училищата на малките градове и села

„ПроАктивно”  търси мястото и ролята на висшето образование в България и кариерното развитие на образованите млади хора у нас. 

Влез в час 5

Студентската телевизия Алма Матер, Фондация„Заедно в час „ и медийна група България он ер стартират нова поредица от документални филми „Влез в час“. По телевизия и радио България он ер ще се излъчват половинчасови  документални филми за  живота в училищата на малките населени места в България. „Много често хората  мислят, че на подобни отдалечени места нищо положително не се случва, но филмите ще ни разкрият един по-различен свят, в който учители, ученици и родители са активно ангажирани в образователния процес“, споделя Евгения Пеева, изпълнителен директор на  Фондацията.

Новата поредица е насочена към социалните светове на младежите от малки населени места. Предмет на специален интерес са техните усилия  да подобрят средата, така че младите хора да разполагат с  възможности да реализират  собствени идейни проекти в различни области – образование, професионално развитие, изкуства, култура, екология и др.

Основните пространства, в които епизодите ще се разгърнат са реалностите, в които младежите живеят –  училището, клубовете,   домашното пространство, улицата.

Според Светлана Божилова, директор на ТВ „Алма матер”  интересът на увиверситетската телевизия към  този проект е провокиран от потребността за  цялостна реформа в образователната система.”Истинското богатство на една нация са истинкси образованите млади хора”, категорична е тя.

В ефира на България он ер стартира и студентската програма „ПроАктивно”, която се фокусира върху развитието на висшето образование в България.

Поредиците ще се излъчват  всяка събота от 13.00 час . Първите два филма от  „Влез в час” можете да гледате на 3 и 24 май от 13:00 ч. по телевизия  България он ер и да ги слушате по нейното радио.

“ВЛЕЗ В ЧАС”

 

Една от темите, по която всеки българин се чувства компетентен да говори е образованието в училище. Още повече, че това се случва  в момент, в който всекидневно се умува какви реформи са нужни на българската образователна система при доказано ниски резултати на утвърдените международни тестове и понижен престиж на учителите. Опитайте да дискутирате с ваши приятели на тази тема и ще усетите нахлуване на тежки вълни от обвинения към последните: “Те не преподават от години и стоят там по задължение. Това са неуспели хора, които нямат какво друго да правят!”, или пък “Учител, пфу, работят до обяд и после си гледат кефа!”. Младите хора също няма да бъдат пощадени: “Те, сегашните деца се интересуват само от повърхностни неща, не четат, не могат да говорят и пишат”. Скоро ще проумеете, че вашият събеседник разбира още повече от ситуацията в България и ще насочи потока на мисълта си към родителите: “За всичко са виновни обаче родителите, които не умеят да възпитават своите деца и нямат ценности”. Ако се осмелите да го попитате какво може да се направи по въпроса реакцията ще бъде любопитна: “Какво мога аз да направя?! Виж че цялата система е прогнила и с нас си правят каквото си искат политиците?!”.

Наистина ли така стоят нещата? В България има над 2500 училища, над 750 000 ученици и над 120 000 учители.Познаваме ли всички тях, че да говорим общо за училището, учениците и учителите? Общували ли сме си в действителност с младите хора и техните родители, че да можем да говорим с толкова лека ръка отгоре-отгоре за тях? Няма как да отговорим лесно на тези въпроси по една проста причина – всъщност не знаем! Не знаем без да видим, без да си направим труда да проучим. А без да разбираме социалната среда реформи са невъзможни.

Екипът на телевизия “Алма Матер „ взе категорично решение да не се примирява с бързи и лесни отговори в името на по-добро и качествено образование. Решихме да влезем в училище и да видим  какви светове съществуват там. Съгласихме се, че и това не е достатъчно и започнахме да обикаляме градове и села, така че да разберем малко по-добре как живеят и си общуват хората в различни региони и населени места в България. Заключихме, че преди някой друг да може да говори за училище, първо мнението си би следвало да споделят тези, които пряко и ежедневно се трудят и общуват в тази среда. Решихме да се водим от въпросите, а не от готовите отговори или рецепти за успех. С подкрепата на фондация “Заедно в час”и медийна група „България он ер“ отворихме тежките порти на българското средно училище и започнахме да откриваме пъстра и разноцветна картина. Оказва се, че отвъд “видимото” и медийно пространство в България, съществуват множество млади хора и техни учители-будители, които активно преследват свои каузи и проекти не само “на думи”, но преди всичко чрез ефективни и последователни действия. Те остават “невидими”, защото не се целят във високите етажи на властта, не живеят в големи градове, не обитават елитни училища, не е задължително да са завършили “най-добрите” университети, не може да се каже, че са “скандални”… не обживяват пространства, към които са насочени повечето телевизионни камери. Те са “невидимите млади хора”, които могат да реализират победи именно там където има смисъл и е възможно за тях – в обозримите им локални пространства (града, квартала, училището), в пистите, по които самите персонажи се движат всеки ден, докато активно търсят своето място в света. За тях простичката опозиция “песимист – оптимист” няма как да има значение, защото е праволинейна и притискаща свободомислещия човек като в клетка. Страхът от провал не парализира техния свят, защото знаят, че човек се учи от грешките си и е важно да опиташ преди да сочиш гневно с пръст. Модерният млад човек на България може да живее многоизмерно, динамично и пъстро, с “про-активна” нагласа към света. Той не се определя като оптимист или песимист, а е “активист”. “Динамиката” е неговата кръв, “креативността” е неговото съзнание, а “промяната към по-добро” е това, което го зарежда, за да посрещне с усмивка утрешното слънце.

Това, което обединява общите усилия на учители и ученици не е една  голяма идея или идеология, те не биха искали да “изчистят България за един ден” или “make the world a better place”. Сближават ги допълващите се аспекти на техните характери. Това е така, защото  съчетават в себе си множество роли, някои от които са напълно противоречиви от гледна точка на обществено приетата логика. Разнообразността на техния вътрешен свят всъщност позволява на всеки един от персонажите да се свърже с другия в името на социално отговорни действия, така че да правят нещата, които харесват по начина, по който харесват и могат. Отправили се по интересни и вълнуващи пътища, техните многобройни лица се пресичат в сходни граждански визии, за да се обединят постепенно и образуват здрава мрежа, в която са вбримчени реални човешки съдби.

В този смисъл документална поредица „Влез в час“ се опитва да покаже „невидимите млади“ като креативни, кооперативни, гъвкави хора, които, чрез силата на своите житейски философии, ценности, социална активност и взаимоотношения успяват да променят локалната среда, в която живеят – техния дом, клуб, музикално студио, училището, града, региона, себе си. Смисълът на поредицата „Влез в час“ не е да се покаже „светъл“, „героичен“ и „спасителен“ образ на „успели“ млади хора, а по-скоро да се илюстрират социалните ползи от обединяването на усилия, от това да имаш положителна визия за своя живот и този на другите, да задаваш критични въпроси към себе си и към заобикалящата те среда и настойчиво да се оглеждаш за отговорите, търсейки своите таланти и призвание. Смисълът, открит в това да си част от общност, смисълът да създаваш и обединяваш хората, независимо дали живееш в село Мирково или в Самоков. А този смисъл може да бъде открит и в нещо много просто и близко до нас – българското средно училище.

Документалните поредици за българското средно и висше образование „Влез в час“  и „ПроАктивно” ще се излъчват всяка събота от 13.00 часа в ефира на телевизия и радио България он ер. Премиерата на „Влез в час“ е на 3 май, събота.

За Chronicle.bg Деян Петров

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.