“Влез в час”

| от |

Телевизия България он ер стартира документални поредици за средното и висшето образование в България.

Новатателевизионна поредица „Влез в час“ ще представя  живота в училищата на малките градове и села

„ПроАктивно”  търси мястото и ролята на висшето образование в България и кариерното развитие на образованите млади хора у нас. 

Влез в час 5

Студентската телевизия Алма Матер, Фондация„Заедно в час „ и медийна група България он ер стартират нова поредица от документални филми „Влез в час“. По телевизия и радио България он ер ще се излъчват половинчасови  документални филми за  живота в училищата на малките населени места в България. „Много често хората  мислят, че на подобни отдалечени места нищо положително не се случва, но филмите ще ни разкрият един по-различен свят, в който учители, ученици и родители са активно ангажирани в образователния процес“, споделя Евгения Пеева, изпълнителен директор на  Фондацията.

Новата поредица е насочена към социалните светове на младежите от малки населени места. Предмет на специален интерес са техните усилия  да подобрят средата, така че младите хора да разполагат с  възможности да реализират  собствени идейни проекти в различни области – образование, професионално развитие, изкуства, култура, екология и др.

Основните пространства, в които епизодите ще се разгърнат са реалностите, в които младежите живеят –  училището, клубовете,   домашното пространство, улицата.

Според Светлана Божилова, директор на ТВ „Алма матер”  интересът на увиверситетската телевизия към  този проект е провокиран от потребността за  цялостна реформа в образователната система.”Истинското богатство на една нация са истинкси образованите млади хора”, категорична е тя.

В ефира на България он ер стартира и студентската програма „ПроАктивно”, която се фокусира върху развитието на висшето образование в България.

Поредиците ще се излъчват  всяка събота от 13.00 час . Първите два филма от  „Влез в час” можете да гледате на 3 и 24 май от 13:00 ч. по телевизия  България он ер и да ги слушате по нейното радио.

“ВЛЕЗ В ЧАС”

 

Една от темите, по която всеки българин се чувства компетентен да говори е образованието в училище. Още повече, че това се случва  в момент, в който всекидневно се умува какви реформи са нужни на българската образователна система при доказано ниски резултати на утвърдените международни тестове и понижен престиж на учителите. Опитайте да дискутирате с ваши приятели на тази тема и ще усетите нахлуване на тежки вълни от обвинения към последните: “Те не преподават от години и стоят там по задължение. Това са неуспели хора, които нямат какво друго да правят!”, или пък “Учител, пфу, работят до обяд и после си гледат кефа!”. Младите хора също няма да бъдат пощадени: “Те, сегашните деца се интересуват само от повърхностни неща, не четат, не могат да говорят и пишат”. Скоро ще проумеете, че вашият събеседник разбира още повече от ситуацията в България и ще насочи потока на мисълта си към родителите: “За всичко са виновни обаче родителите, които не умеят да възпитават своите деца и нямат ценности”. Ако се осмелите да го попитате какво може да се направи по въпроса реакцията ще бъде любопитна: “Какво мога аз да направя?! Виж че цялата система е прогнила и с нас си правят каквото си искат политиците?!”.

Наистина ли така стоят нещата? В България има над 2500 училища, над 750 000 ученици и над 120 000 учители.Познаваме ли всички тях, че да говорим общо за училището, учениците и учителите? Общували ли сме си в действителност с младите хора и техните родители, че да можем да говорим с толкова лека ръка отгоре-отгоре за тях? Няма как да отговорим лесно на тези въпроси по една проста причина – всъщност не знаем! Не знаем без да видим, без да си направим труда да проучим. А без да разбираме социалната среда реформи са невъзможни.

Екипът на телевизия “Алма Матер „ взе категорично решение да не се примирява с бързи и лесни отговори в името на по-добро и качествено образование. Решихме да влезем в училище и да видим  какви светове съществуват там. Съгласихме се, че и това не е достатъчно и започнахме да обикаляме градове и села, така че да разберем малко по-добре как живеят и си общуват хората в различни региони и населени места в България. Заключихме, че преди някой друг да може да говори за училище, първо мнението си би следвало да споделят тези, които пряко и ежедневно се трудят и общуват в тази среда. Решихме да се водим от въпросите, а не от готовите отговори или рецепти за успех. С подкрепата на фондация “Заедно в час”и медийна група „България он ер“ отворихме тежките порти на българското средно училище и започнахме да откриваме пъстра и разноцветна картина. Оказва се, че отвъд “видимото” и медийно пространство в България, съществуват множество млади хора и техни учители-будители, които активно преследват свои каузи и проекти не само “на думи”, но преди всичко чрез ефективни и последователни действия. Те остават “невидими”, защото не се целят във високите етажи на властта, не живеят в големи градове, не обитават елитни училища, не е задължително да са завършили “най-добрите” университети, не може да се каже, че са “скандални”… не обживяват пространства, към които са насочени повечето телевизионни камери. Те са “невидимите млади хора”, които могат да реализират победи именно там където има смисъл и е възможно за тях – в обозримите им локални пространства (града, квартала, училището), в пистите, по които самите персонажи се движат всеки ден, докато активно търсят своето място в света. За тях простичката опозиция “песимист – оптимист” няма как да има значение, защото е праволинейна и притискаща свободомислещия човек като в клетка. Страхът от провал не парализира техния свят, защото знаят, че човек се учи от грешките си и е важно да опиташ преди да сочиш гневно с пръст. Модерният млад човек на България може да живее многоизмерно, динамично и пъстро, с “про-активна” нагласа към света. Той не се определя като оптимист или песимист, а е “активист”. “Динамиката” е неговата кръв, “креативността” е неговото съзнание, а “промяната към по-добро” е това, което го зарежда, за да посрещне с усмивка утрешното слънце.

Това, което обединява общите усилия на учители и ученици не е една  голяма идея или идеология, те не биха искали да “изчистят България за един ден” или “make the world a better place”. Сближават ги допълващите се аспекти на техните характери. Това е така, защото  съчетават в себе си множество роли, някои от които са напълно противоречиви от гледна точка на обществено приетата логика. Разнообразността на техния вътрешен свят всъщност позволява на всеки един от персонажите да се свърже с другия в името на социално отговорни действия, така че да правят нещата, които харесват по начина, по който харесват и могат. Отправили се по интересни и вълнуващи пътища, техните многобройни лица се пресичат в сходни граждански визии, за да се обединят постепенно и образуват здрава мрежа, в която са вбримчени реални човешки съдби.

В този смисъл документална поредица „Влез в час“ се опитва да покаже „невидимите млади“ като креативни, кооперативни, гъвкави хора, които, чрез силата на своите житейски философии, ценности, социална активност и взаимоотношения успяват да променят локалната среда, в която живеят – техния дом, клуб, музикално студио, училището, града, региона, себе си. Смисълът на поредицата „Влез в час“ не е да се покаже „светъл“, „героичен“ и „спасителен“ образ на „успели“ млади хора, а по-скоро да се илюстрират социалните ползи от обединяването на усилия, от това да имаш положителна визия за своя живот и този на другите, да задаваш критични въпроси към себе си и към заобикалящата те среда и настойчиво да се оглеждаш за отговорите, търсейки своите таланти и призвание. Смисълът, открит в това да си част от общност, смисълът да създаваш и обединяваш хората, независимо дали живееш в село Мирково или в Самоков. А този смисъл може да бъде открит и в нещо много просто и близко до нас – българското средно училище.

Документалните поредици за българското средно и висше образование „Влез в час“  и „ПроАктивно” ще се излъчват всяка събота от 13.00 часа в ефира на телевизия и радио България он ер. Премиерата на „Влез в час“ е на 3 май, събота.

За Chronicle.bg Деян Петров

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

Здрав сън за по-добър сексуален живот

| от chronicle.bg |

Оказва се, че здравият сън е разковничето за по-добър сексуален живот при жените на средна възраст, сочи проучване, цитирано от британския „Индипендънт“. 

Учените са анализирали информация за 93 668 жени на възраст между 50 и 79 години. Те открили, че дамите, които спят по по-малко от седем-осем часа на нощ, са по-недоволни от сексуалния си живот в сравнение с тези, които спят по-дълго.

Изглежда, че недоспиването намалява вероятността жената да се чувства удовлетворена от преживяванията си в леглото.

Въпреки това никой не може да каже със сигурност защо недостигът на сън е свързан с неудовлетворение от секса.

Според д-р Джулиана Клинг това може да се дължи на следното: липсата на сън често води до трудност с концентрацията и други усложнения. Същевременно сексът до голяма степен зависи от мозъка и ако не сме способни да се фокусираме, резултатите от изследването намират своето обяснение.

Оказва се, че добрият сън има положителен ефект и за младите жени – колкото по-добре се наспиват, толкова по-силно сексуално желание изпитват на следващия ден.