Владо Карамазов: Десет човека, от които се възхищавам днес

| от | | |

Продължаваме с една от най-успешните ни рубрики „Десет човека, от които се възхищавам днес“. Днес е ред на актьора Владимир Карамазов да посочи своята десетка.

10432275_10152159773251149_1934513516_n

Маргарита Младенова (режисьор) – Това е режисьора, от който най-много се възхищавам през последните години. Въпреки огромния опит в театъра, ми прилича на млада, много талантлива, току що завършила студентка по режисура, която сега открива това изкуство и експериментира във всяко представление. Има огромно въображение и всяко нейно представление е различно от предишното. Някъде бях чел, че истински талантливите хора се тези, които могат да се адаптират във времето в което живеят ,сега.Тя е точен пример за това. Винаги е била адекватна на времето в което е творяла.

Маргарита Младенова

Надежда Сейкова – Моята професорка. Това е човека, който е направил огромни неща за мен. Всъщност човека, заради който аз съм актьор. Помогна ми, когато беше важно да тръгна по верния път. Тя е онова пиленце, което каца на рамото ти един път в живота. Тя е моето пиленце, което за щастие улових. Сега въпреки годините и болестите тя никога не се оплаква, винаги се усмихва и винаги ще те зареди с оптимизъм.

Надежда Сейкова

Владимир Пенев (актьор) – Един от малкото актьори, на които останах фен и до днес. Възхищавах му се, още когато си мечтаех да стана актьор, а от тогава минаха около 16 години. Той е истинска актьорска палитра. Той все още се радва на и е провокиран от всяко ново актьорско предизвикателство и всеки път е наистина мотивиран и отдаден. След толкова години и роли в тази професия това е много трудно да се запази, защото идва умората, липсата на провокация, всичко ти се струва вече познато. Аз искам да съхраня точно това в мен и след години да съм така мотивиран в професията, както когато завършвах ВИТИЗ.

923067_4939139641995_214802978_n

Атанас Мацурев (художник) – За мен той е най-добрият български художник, който се занимава с акварел. Изключителен талант, който вече е популярен и по света. С нетърпение чакам да видя всяка нова негова картина. Мога да гледам картините му с часове и не мога да проумея как е възможно това да е нарисувано от човешка ръка. Радвам се, че е българин!

Атанас Мацурев

Жорди Галсеран (драматург) – Драматургът, който няма слаба пиеса. Много съм запален и провокиран от неговите пиеси, теми и образи. Искам да играя във всичките му текстове. Неговите пиеси така ми проникват в мозъка, че по един месец не могат да излязат от там. Искам да се запозная лично с него и знам, че един ден това ще стане.

DSC_5470

Марк Маркес (пилот от Мото GP) – Типичен представител на агресивното двайсет годишно поколение, към което по принцип имам смесени чувства. Този 21 годишен мега талант минава, смазвайки доказани състезатели. Прави го толкова безкомпромисно, че започваш да се питаш дали е нормално. Но на такива таланти мога само да се възхищавам. Прилича на младо момче-човек, но не е. Той е извънземен. Много съм щастлив, че хванах от самото начало кариерата на една бъдеща легенда .

Marc Marquez - Portrait

Костадин Ангелов (хирург) – Директора на Александровска болница. Това е моят приятел Коста -доктора на Сървайвър. Коста, с който аз умирам от смях, защото той има едно наистина уникално чувство за хумор и който е един от хората, които правят този тежък формат по-лек. Знаех, че Коста е много добър хирург, много добър лекар и т.н. И ето така, без да се усетя Костадин Ангелов взе, че стана директор на най-голямата болница в България – Александровска. Той е с няколко години по-голям от мен, а вече е на такова високо ниво и управлява стотици хора. Това е смайващо. Вече има голям кабинет, в който ходя да ям бонбони. Но Коста си е все същия, с чувството за хумор и позитивизма. Само не може да говори дълго по-телефона. Постоянно е в срещи.

Костадин Ангелов

Стоян Харалампиев - С Тони се запознах благодарение на това, че и двамата имаме еднакви мотори (най-добрите в света). Той много ми помага с всичко, свързано с тях. Но всъщност нещото което най-много ме впечатли у него е, че той е адски талантлив човек, роден в България. Толкова кадърен,че в моето съзнание подобно хора не се раждат в нашата страна. Дори и да се родят, те не остават в отечеството. Той е старши софтуерен инженер. Участвал е в разработката на различни продукти. Като цяло е работил в сферата на така наречените виртуални машини. Оглавявал е софтуерна компания в Америка. Един ден всички ще го познават благодарение на неговите постижения.
Стоян Харалампиев

Калоян Александров – моят племенник. Кан е царя на нашето семейство. Всички му треперим и му се радваме. Той е надеждата на нашият род.

Калоян Александров

Александра Василева – актриса – Това е моята най-стара приятелка в театъра. С нея започнахме да се занимаваме с това изкуство заедно още в студията на Бончо Урумов в далечната 1995 година. От тогава сме заедно в тази професия. Възхищавам ѝ се, защото тя е по-смела, по-дръзка, по-непукист, а може би и по-талантлива от мен. Тя е най-добрата млада актриса (вече не чак толкова млада). С нея имам много хубави спомени.

Александра Василева

 

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!