Владо Черноземски, който застреля сръбската хегемония

| от |

На 9 октомври 1934 г. крайцерът „Дубровник“ акостира в Марсилия. Започва официалното посещение на югославския крал Александър I Караджорджевич във Франция – Великата европейска сила, която носи основната отговорност за създаването на неговата многонационална държава след края на Първата световна война /1914-1918/.

Последното пътуване

Кралят е настанен в открит автомобил заедно със своя домакин френския външен министър Луи Барту. С тях пътува и генерал Жорж. Ескортиран от почетен кавалерийски конвой, автомобилът тръгва по улиците на средиземноморския град за префектурата. По пътя ръководителят на френската дипломация и югославския монарх са приветствани от местното население.

Крал Александър е спокоен и с удоволствие приема поздравите на французите. Едва ли е предполагал, че това ще бъде неговото последно пътуване. Възползвайки се от ситуацията млад мъж пробива полицейския кордон и се качва на външното стъпало на автомобила. Той стреля от упор и убива на място югославския монарх. При стрелбата е ранен тежко и Луи Барту, който също издъхва. Един от кавалеристите успява да удари със сабята си стрелеца по главата. Открита е безразборна стрелба от охраната, нападателят е тежко ранен и няколко часа по-късно умира. Разследването по-късно ще установи, че това е българинът Владо Черноземски… Световната преса гръмва и нарича тези събития „атентатът на века“.

„Когато обсъждаме някаква част от историята е много важно да подходим исторически“, заяви пред БГНЕС кинорежисьорът Костадин Бонев. Той е автор на документалния филм „1934“, който разказва за случилото се преди 80 години в Марсилия.

Бонев смята, че от днешна гледна точка, извършеното от Владо Черноземски би било осъдително. „Ако подходим исторически и се замислим за епохата, в която са проехтели тези изстрели, тогава нещата стават много по-сложни. Гледната точка в никакъв случай не може да бъде толкова едностранчива“, категоричен е творецът.

Кралство СХС/Югославия = Сърбия Иска Всичко

Сърбия е възнаградена пребогато след края на Първата световна война, в която тя се бие на страната на Антантата. Под скиптъра на династията Караджорджевич е реализирана мечтата за „южнославянския Пиемонт“. Към старите земи на кралството, които вече включват населените с българи Македония и с албанци Косово и Метохия, са присъединени Хърватия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и Войводина. Но много скоро става ясно, че новосъздаденото държавно образование е на светлинни години от мечтата за страна, в която населяващите я нации живеят равноправно. Нещо повече голяма част от тях даже са изключени от официалното наименование на държавата – Кралството на Сърби, хървати и словенци, което след преврата от 1929 г. се преименува в Югославия.

Българите в Македония са лишени от своите църкви и училища, нещо на което дори османските турци не са посягали. Най-прогресивната част от тях е избрала да емигрира в България и да се сражава срещу сръбските окупатори под червено-черното знаме на Вътрешната македонска революционна организация, начело с Тодор Александров и Ванче Михайлов. Много тежка е ситуацията в Косово и Черна гора, където местният елит също е подложен на гонения и сърбизация.

Сръбският хегемонизъм, олицетворяван от възкачилия се на престола през 1921 г. Александър I и от премиера Никола Пашич, започва настъпление и срещу правата на хърватите. На 8 август в Скупщината сръбският депутат Пуниша Рачич разстрелва водача на Хърватската селска партия доктор Степан Радич. Това е ясен сигнал, че какъвто и да било компромис или мирно съществование със сърбите е невъзможен. Жителите на страната разчитат абревиатурата СХС като Сърбия иска всичко /в превод от сърбохърватски – бел.ред./. Година по-късно крал Александър I извършва преврат и установява терористична диктатура спрямо българите в Македония и хърватите.

Наказанието

„През 20-те и 30-те години на ХХ век положението на Балканския полуостров е изключително сложно. Със създаването на Кралство Югославия се образува един уникален организъм, който в крайна сметка се оказва доста агресивен и допълнително усложнява геополитическата ситуация в региона. Това само по себе си е вече достатъчно, за да предизвика конфликти между балканските държави“, коментира Костадин Бонев.

Той припомни, че крал Александър I се опитва да наложи сръбската доминация не само над Югославия и нейните народи, но и над България и Албания, като ги погълне. „Прави се опит на преден план да излезе Кралство Югославия. В България действа много сериозна агентурна мрежа. Нейният двигател е сръбското посолство в София. Създават се много на пръв поглед безобидни организации като Дружеството за приятелство с Югославия или Дружеството на студентите приятели на Югославия. Техни членове изнасят лекции в цяла България за това как трябва да се създаде една интегрална държава, която да включва и нашата страна „, заяви Костадин Бонев.

„Това ще бъде една държава от Адриатическо до Черно море под скиптъра на Караджорджевич. Този замисъл, ползващ се с подкрепата на Франция, е съсипан само с един удар“, изстрелите на Владо Черноземски в Марсилия, добавя кинорежисьорът.

Костадин Бонев не е съгласен с определението, което дава световната преса на убийството на крал Александър. „Атентатът на века е в Сараево, който доведе до началото на Първата световна война през 1914 г. Марсилският атентат не доведе до нова война“, отбелязва режисьорът и добавя: „За изненада на някои от големите играчи, той не доведе и до сътресения, които да са фатални за цяла Европа“.

Дали в убийството на югославския тиранин има пръст и чуждо разузнаване /италианско или германско/, както ще напишат по-късно историците, е само щрих за Костадин Бонев.

„Наистина пише се за връзка между хърватската организация „Усташа“ и германското разузнаване – така наречената операция „Тевтонски меч“. За нас е важно, че прекият извършител е българинът Владо Черноземски и че ВМРО под водачеството на Иван Михайлов е организирала този атентат“, подчертава кинодокументалистът.

Костадин Бонев смята, че не трябва да се надценяват качествата на дадена личност, включително и на Владо Черноземски.

„Той е такъв, какъвто е. Не знам дали е полезно излишното му героизиране. Но Владо Черноземски е ръката, която натиска спусъка срещу Александър Караджорджевич. Същият този Александър, който по време на Балканските войни /1912-1913/ зашлеви плесница на едно българско момиче, само защото то е българче“, припомни Костадин Бонев и подчерта: „Тази плесница не е забравена“, заяви той.

За Владо Черноземски режисьорът отбелязва:“Той избира българската кауза. Да не забравяме, че тя е и каузата на големия поет Пейо Яворов, който също не е роден в Македония. Колкото назад се връщаме във времето, толкова по-тясна е връзката между хора, родени във всички краища на България и македонската кауза.“ /БГНЕС

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.