Владимир Каролев: Георги Кадиев, бъди първият депутат, признал сгрешен закон

| от | |

Владимир Каролев

Преди една седмица Георги Кадиев се обяви против втория законопроект за небаконковите финансови институции (предимно фирми за бързи кредити), като изреди разумни аргументи. Безспорно, преместването на надзорния орган от БНБ към КФН, лицензионния режим, възможността на КФН да прехвърля принудително собственост и условията по отнемане на лиценза са класически пример за създаване на максимално плодотворни за държавните чиновници условия за корупция.

Дотук добре. Но Кадиев шокира със следващите си думи. Първо, той признава, че сред партиите в парламента е започнало осъзнаване на огромната каша, която забърка в небанковия сектор първия т.н. закон на Кадиев, чрез който се ограничи годишният процент на разходите (ГПР). Съответно, все повече народни представители „узряват“ за добрата идея това ограничение да важи само за кредитите над 12 месеца, тъй като годишният ГПР не е адекватен измерител и показател за бързите кредити. Какво казва Кадиев:

Уважаеми народни представители, считам решението за таван на лихвите на бързите кредити за най-голямото постижение на този парламент. Направено от депутати от всички групи и въпреки техните ръководства. И помагащо именно на тези бедни, често необразовани и поставени до стената хора, готови на лихви от 1200 % годишно, само да имат какво да ядат днес.

С тези си думи, Кадиев ни убеждава все повече, че напълно сгрешеният му закон явно е плод просто на незнание и неразбиране на материята, а не на някакъв лобистки натиск. Нека първо прегледаме фактите относно какво този закон постигна:

1. Ограничавайки годишния процент на разходи по бързите кредити без обезпечение, законът на Кадиев практически ще унищожи целия този сектор в България. И това вече започва да става факт, тъй като фирмите за бързи кредити без обезпечение или затварят (както направи БНП Париба с този си отдел) или се преструктурират и ще изискват обезпечения и поръчителство от 22 юли (когато влиза в сила законът). Тоест, хора, които не могат да дадат обезпечение или поръчител, просто вече няма да могат да изтеглят такъв кредит от небанкова институция, без значение колко им трябва. Съответно, ще се насочат към алтернативите.

2. Една от алтернативите е банковото финансиране без обезпечение. Тоест, кредитните карти. Но законът на Кадиев съсипва и него –  банките вече няма да предлагат кредитни карти с месечен лимит под около 1000 лева, което означава, че хората с по-ниски доходи  няма да имат възможност за достъп и до кредитни карти.

3. Тъй като законът практически унищожава целия банков и небанков сектор на бързо кредитиране без обезпечение, хората, за които е невъзможно или неудобно да преминават през дългия и относително скъп процес на предоставяне на обезпечения, поръчителства и т.н. просто отиват при единствената останала алтернатива – местни мутри, лихвари и заложни къщи (последните случайно или не са изключени от закона).

4. Кадиев ограничи чрез закон ГПР, а не лихва. Разликата е огромна. Фактът, че той самият казва, че е ограничил лихва, показва стряскащо незнание или фрапантна грешка.

След като прегледахме фактите относно какво постигна законът на Кадиев, нека сега изложим реалните проблеми в сектора и защо нито първият закон (Кадиев), нито вторият законопроект (изготвен от КФН, внесен от депутати на БСП и ДПС) ги решават, а дори напротив – задълбочават ги.

1. Почти всички случаи (а може би и всички) на хора, теглили бързи кредити и изведнъж оказали се задължени да плащат хиляди левове отгоре са плод на активирани клаузи в договорите за просроченост, а не плод на високо ГПР. Хората, които теглят кредити, се интересуват активно от това колко ще върнат и годишното ГПР не е фактор. Например, те питат „Тегля 500 за три месеца, колко ще върна?“. Отговорът е, примерно, 600 лева. Годишното ГПР в този случай е няколкостотин процента, но за потребителят това не е проблем, тъй като сумата е малка, срокът е кратък и той получава 500те лева бързо и без никакви гаранции и обезпечения. Проблемът идва при просрочие. Някои неетични компании вместват в договорите си злонамерени клаузи, които наказват потребителя с огромни наказателни лихви при просрочие. Тоест, забавяш се да си върнеш кредита и изведнъж ти се стоварва 100 лева наказателна такса на ден. Именно тези злонамерени клаузи са огромният проблем.

2. Нито първият закон на Кадиев, нито вторият законопроект на КФН, внесен от депутати на БСП и ДПС, казва дори една дума за истинският проблем с тези клаузи. Те регулират всичко останало, създавайки проблеми за потребители и предприемачи и условия за корупция за чиновници. Но реалният проблем за потребителя, а именно скритите клаузи за просрочие, не се адресира по никакъв начин. Имайте предвид, че наказателните лихви по тези клаузи не влизат в годишния процент на разходите (ГПР) и умишлено или не, законът Кадиев не ги обхваща по никакъв начин.

Последно, след като сме казали какви проблеми е създал Кадиев с първия си закон и какви проблеми ще създаде новият законопроект, както и къде е истинският проблем, който никой досега не се е опитал дори да реши, нека кажем и какви са реалните и полезни за потребителя и сектора като цяло решения:

1. Ограничаването на ГПР за кредити над 12 месеца не е толкова лоша идея. Това ще помогне на някои потребители, които наистина не си четат изобщо договорите, да избегнат драстично неизгодни сделки.

2. Ограничаването на ГПР за кредити под 12 месеца е огромна глупост и трябва да бъде премахнато час по-скоро, преди да е съсипало както и банковото, така и небанковото кредитиране без обезпечение.

3. Да се създаде един експертен екип от народни представители, експерти от БНБ, КФН, представители на Комисията за защита на потребителите и Асоциацията за отговорно небанково кредитиране. Той да изработи законопроект за регулиране на клаузите за просрочие и след това този законопроект да бъде внесен от Министерски Съвет, така че да мине и обществено обсъждане, а не от депутатите по бързата процедура. Това е истинският проблем и тук държавата трябва да се намеси.

Накрая, нека помолим Георги Кадиев просто да покаже достойнство и да бъде първият български депутат, който си е признал за сгрешен закон и е помолил избирателите си за прошка. Със сигурност законът му не е най-доброто, направено от това Народно Събрание, а се нарежда сред най-вредните законопроекти. Но едно негово признание и извинение със сигурност ще се наредят сред най-разумните неща, правени от български депутат за тези 25 години. И ще служат за пример за всички останали.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.