Висящият проблем с национализма на Балканите

| от |

в. „Катимерини“

Не бива човек да се изненадва на Балканите от принудителния край на футболната среща на националните отбори на Сърбия и Албания преди десетина в Белград. Възможно е да имало стъпки за нормализиране на обстановката между държавите, възникнали след насилственото разпадане на Югославия, но както писа журналистът Ставрос Дзимас, „под пепелта на войната продължават да тлеят националистически страсти“.

Защо Балканите не са спокойни?

Непосредственият отговор е, че много конфликти са все още „висящи“.  Косово /където албанците обявиха независимост през 2008 г. след намесата на НАТО в тяхна подкрепа във войната от 1999 г./ е пример за взривоопасното прикриване на географските претенции и на историческата памет на различните националности.

Докато Косово бе част от Сърбия в продължение на векове, години наред албанците бяха мнозинство сред населението на тази провинция. Когато през 1989 г. на хоризонта изплува разпадането на Югославия, желанието на сръбския лидер Слободан Милошевич бе да потвърди превъзходството на сърбите в Косово, като отхвърли автономията на тази провинция, изгради имидж на националистически ръководител и разгневи албанците. Търканията доведоха до войната през 1999 г. и обявяването на независимост.

Сърбите притежаваха историческата „собственост“ на региона. Албанците обаче бяха получили правото на самоопределение и не бяха съгласни да я загубят. Намесата на САЩ и на други членове на НАТО изглежда реши окончателно проблема в интерес на албанците.

Естествено Сърбия не прие промяната на границите и загубата на значителна част от територията си, макар че в Северно Косово има сръбско малцинство, което иска да остане част от Сърбия. Така, въпреки че Белград бе подложен на натиск от страна на ЕС /към който сега иска да се присъедини/, проблемът остава нерешен. Както обикновено става при толкова много конфликти в района, замесените в тях предпочитат да живеят с нерешения проблем /и с надеждата за доминиране над своите неприятели/, отколкото да приемат мира, който би ги обвързал с решение, което е далеч от абсолютната победа.

Освен прикриването на географските претенции и искането на всеки народ да бъде суверенен върху възможно най-голяма част от района, важен фактор в тези конфликти е „сгъстеното време“, в което замесените в тях не могат да разграничат миналото от настоящето. За сърбите, например, Косово е значимо днес и има същата символична стойност, колкото в дните на героичната битка срещу османските нашественици през 1389 г.

За албанците с техния все още жив иредентизъм, Косово е само част от редица предявявани от тях териториални претенции. За това и значението на „Велика Албания“, която се появи като знаме на стадиона в Белград предизвика такъв гняв в Сърбия, такава еуфория в Албания и насилствени демонстрации срещу членове на гръцкото етническо малцинство в Албания, за да не се забрави, че и Гърция е мишена на този иредентизъм.

Крайните национализми, които поставят моментния патос над дългогодишния интерес на съвместно съжителство със съседите, са индикация за наличието на общества, притиснати от несигурност и от необходимостта да се наложат над враговете си. Те показват също, че тези народи не вярват на международните правила, норми и закони, и че не ги плашат реалните последици от техните действия.

Само при мисълта, че могат да наложат претенциите си над другите /опирайки се винаги на придобитата в хода на историята „справедливост“/ се отнасят с безразличие към факта, че може би нямат необходимия ресурс за водене на война. Може би в своя ентусиазъм и групов нарцисизъм за победа те са забравили за болката и риска от войната. Много народи на Балканите, в Близкия изток и в други райони демонстрират такова поведение, в резултат на което национализмът е готов да се разпали и при най-малък повод.

Единственото реално решение е присъединяването на тези чувствителни райони към мултиетнически общности, които могат да гарантират сигурността и просперитета на хората, на обществата и на нациите без да има такова значение чия „собственост“ е географският район. Впрочем в това се крие успехът на Европейския съюз и това не бива да се забравя в Брюксел, Париж, Берлин. Нито на Балканите.

 
 

Най-срамните моменти от „Оскар“-ите

| от chronicle.bg |

Преди 16 години на червения килим за раздаването на наградите „Оскар” певицата Бьорк се появи в меко казано нестандартно облекло – цялото й тяло беше обхванато от пера, а около врата й извиваше шия…лебед. Това, разбира се, не е най-шокиращият момент в историята на наградите „Оскар”.

Подготвили сме ви галерия с много, много срамни моменти, за които да се сещате в най-тежкия си ден и да знаете, че на тези звезди тогава им е било по-тежко. Спъване на сцената, извикване на грешно име или качване на сцената, без да разбереш, че наградата всъщност е за друг…

Унизителни моменти са съпътствали различни звезди през всяка от годините и ние сме ви подготвили само малка част от тях.

След като разгледате галерията, в главата ви е звучат следните реплики от  „Game of Thrones”: “Shame! Shame! Shame!” (превод: „Срам! Срам! Срам!”)

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.

 
 

5 професии, подходящи за кандидат-депутатите

| от |

Един съсед обича да казва: „Няма срамна работа, стига да е поне малко ръководна“. Но как да си избираме ръководните хора! Не по това, че са известни, разбира се, това би било глупаво. Какво може Ламбо – може да актьорства. Това какво общо има с дирижиране на държавните дела – нищо. Същото се отнася и за Луиза Григорова и Любомир Ковачев. Бихте ли пуснали който и да е да се разправя в която и да е от другите области на живота ви, само защото е известен?

Всеки може да критикува, разбира се. Не всеки го прави адекватно, но всеки го прави. Ние обаче сега ще дадем и акъл! Кои професии са най-подходящ източник за политически кадри:

Контрола в градския транспорт

Корави и търпеливи хора, които минават през всички прослойки на народа. Те знаят от какво имат нужда малки и големи, и следят дали средните работят достатъчно усърдно, за да го постигнат.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да пипат чужди карти.

Монаси

Най-модерните хора в България в последно време. Платонично либерални, както разбрахме от „Господари на ефира“. Това е чудесно и за прогреса на нацията, но най-вече защото ще подразни националистите.

Евентуален дребен проблем: С 12 последователи са за никъде.

Хазяи

Замислете се – тези хора идват да при теб със сметки, но когато им се обадиш за проблем, го решават. Не е ли това цялата философия на комуникацията между управлението и гражданите?

Евентуален дребен проблем: Понякога живеят на ваш гръб.

Хората, които отговарят за щандовете с плодове в супермаркета през зимата.

Да си изложен всеки гаден зимен ден на изкушението „череши за 80 лева на килограм“ и никога да не бракуваш поне едно кило за собствени нужди. От такива хора, мили сънародници, има нужда държавата.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да сортират нещата по цветове.

Първа ракета

Да работиш като първа ракета на държавата не е много лесно. С много труд обаче Григор Димитров в момента е на път да стане номер 1 в листата. Също така, Гришо е свикнал да дава.

Евентуален дребен проблем: Жестоки протести по селата, защото приятелката му е чужденка.

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА