Високомерие към баницата

| от | |

Виргиния Стаматова за 5corners.eu

Виргиния Стаматова е възпитаничка на НГДЕК “Св. Константин Кирил философ” и СУ “Св. Климент Охридски”, специалност българска филология. Работила е като журналист в БНР, БНТ, в-к “Дневник”. В момента е журналист в БНР.

- Мисли за таргет групата на продукта, повтаряше ми новият акаунт менидър. „Мисли!“

- Е, добре, де! Мисля. И какво от това? – казвам мислено, докато му се усмихвам с ъгълчетата на устните си с онази снизходителна усмивка, с която удостоявам обикновено нарцистично уязвимите индивиди.

Той продължава монолога си:

- И какво прави твоят човек? ЯДЕ МАЗНА БАНИЦА! Ти, миличка, не пишеш слогани за Евгени Онегин, за твоя интелигентен потребител, а за човека, който даже не ЯДЕ, а ДЪВЧЕ МАЗНА БАНИЦА!

- Не съм ти „миличка“, казвам жлъчно и продължавам да се усмихвам, макар че ме напушва смях. „И какво имаш против баницата?- продължавам.

- Не, нищо определено, казва новият акаунт – обяснявам ти как да си представиш простия потребител.

- А-а! Ами аз си представям простака по друг начин. Кое е водещото тук ПРОСТАКЪТ или БАНИЦАТА?“

- Простакът, който ЯДЕ/ДЪВЧЕ МАЗНА БАНИЦА! – продължава да упорства той.

Положението става неудържимо, защото, наистина ме напушва смях: простакът е налице, остава да му намерим баница! Удържам се и продължавам:

- Каква е баницата – моля за пояснения. Fast food, или домашна? Със сирене или със спанак? Помогни ми да си я представя по-добре!

Но преди акаунта да ми отговори или докато се колебае дали и колко точно се шегувам, се чува глас от аудиторията:

- М-м баница…Кой каза баница? – гласът е на дизайнера, който задремал и изпуснал диалога, в просъница беше дочул ключовата дума „баница“.

Това обаче сложи край на импровизирания разговор за потребителя и баницата. Да не си мислите, че правим реклама на прах за пране или тоалетна хартия. Рекламата е … на верига мебелни магазини.

Но моят мозък беше включил на вълна „баница“ и аз продължих мислената импровизация по темата, без никаква връзка с мебелния магазин и прилежащите дивани и холни масички….

Ех, баница, баница! „Не е луд който яде баницата“, казва една народна поговорка! „Луд е който му я дава!“ Но в моя случай баницата беше принизена. Отношението към нея беше високомерно, т.е. бях изправена пред точно противоположната ситуация. „Луд е който яде баницата, не който му я продава!“ – би трябвало горе-долу да гласи новата версия.

По някаква причина яденето на баница се беше превърнало в непрестижна дейност и явно – бях го изпуснала, така че трябваше да го наваксам. Поне като помисля малко по темата.

Има ли припокриване между простотията и бедността, чието олицетворение се явяваше баницата? Иначе казано – задължително ли е прост всеки, който е беден и яде баница, вместо кюфтета, например? В този момент асоциативно в съзнанието ми изплува образът на моя бивша преподавателка по география от гимназията, която видях преди време да рови и една кофа за боклук. Беше определено бедна. Дали беше проста – не. Дали би могла да яде мазна баница – да. А би ли си купила диван/ табуретка/ холна масичка? Не – защото няма пари и рови в кофите…

А кой би си купил мебели? Вероятно освен това „да му трябват мебели“, трябва и да може да си ги купи, т.е. трябва да не е поне на ръба на мизерията.

Как стоеше потенциалният клиент в хранително отношение?

Най-вероятно по-скоро би ял кюфтета или пържола, вместо мазна баница. Дали е интелигентен или простак? Честно казано, вероятността да е простак ми се вижда по-примамлива. Аргументите ми – по-високо в хранителната верига стоят обикновено хищниците, тези, които изяждат или изстискват другите, за да си осигурят хранителна среда. Вървят ли тези качества в комплект с диплома? Може – по желание на клиента – все пак много ВУЗ-ове продават тапии, но човекът си остава на същото интелектуално и духовно ниво и след покупката.

Колко тъжно!

Преди се деляхме на седесари и бесепари; на левскари и цесекари; на селяни и граждани; на роми и българи и на каквито още се сетите… сега се опитват да ни класифицират само в зависимост от положението, което заемаме в хранителната верига. Високомерието не е към баницата, а срещу човека и по-точно срещу бедния, макар и образован човек.

От доста време у нас са на мода хора, чиито дрехи струват повече от същността им, т.е. формата публично е превзела съдържанието. Разбира се, жалко – за самите тях на първо място. Но по-тъжно ми се вижда, когато един човек струва по-малко от храната, която преработва. А дори и с мазна баница в ръка, интелектуалецът пак е значим. Та нали оmnia mea, mecum porto. (лат. „Нося всичко свое със себе си“).

 

 

 
 

Последни билети и броени дни до магическия филм-концерт от сагата за Хари Потър

| от chronicle.bg |

Тази събота, на 25-и февруари,можем да се насладим на премиерата на първия филм от приказната поредица за Хари Потър под съпровода на симфоничен оркестър.

Над 80 души ще изпълнят музиката на знаменития Джон Уилямс към „Хари Потър и Философският камък“, донесла му номинация за Оскар, както и две за награда Грами. Целият филм ще бъде прожектиран с висока разделителна способност на 12-метров екран в зала 1 на НДК.

2016-11-03-HP-in-concert

Билетите за филм-концерта са изчерпани напълно в някои сектори, като все още са в продажба ограничени количества от най-евтините категории. Събитието тази година гостува в Германия, Финландия, Италия, Австралия, Полша, САЩ.

Специално за шоуто у нас пристига британският диригент Тимоти Хенти, дирижирал някой от най-престижните оркестри в цяла Европа като Кралския Шотландски Национален Оркестър, номиниран три поредни години за награда „Грами“ за най-добро изпълнение, Филхармоничния оркестър на Люксембург и Оркестъра на Кралската Опера в Ковънт Гардън. Лично диригентът ще донесе в България и нотите, които се съхраняват в студиото на Уорнър Брос. в Бърбанк, Калифорния.

Вратите на зала 1 в НДК за „Хари Потър и Философският камък“ с музика на живо отварят в 18:00 ч., а събитието започва в 19:00 ч. Билетите са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен Център НДК, Български Пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.