Вилдерс, Льо Пен и техните приятели

| от |

Крайнодесните в Европа са наясно, че могат да постигнат нещо в Брюксел само при едно условие – ако действат заедно. Нищо чудно, ако съвсем скоро бъде основан силeн антиевропейски съюз.

Холандският десен популист Геерт Вилдерс търси нови приятели в Европа. В сряда (13.11.) той посреща знатна гостенка – лидерката на крайнодесния френски Национален фронт Марин льо Пен. Разговорите в Хага са нещо повече от обикновена протоколна среща, пише в тази връзка агенция ДПА и добавя, че крайнодесните в Европа искат да се обединят.

geert.wilders.dodenlijst.girt.al.qaeda

„Антиевропейската коалиция е на път да се роди“, написа Вилдерс в Туитър след посещенията си в Австрия, Белгия и Франция, където проведе разговори съответно с Хайнц-Кристиян Щрахе от Австрийската партия на свободата, с Филип Девинтер от белгийската партия Фламандски интерес и с Марин льо Пен от френския Национален фронт.

Силни заедно

Сега ответната визита на французойката е добър момент за утвърждаване на новия съюз. Все пак следващата пролет предстоят избори за Европейски парламент. Всъщност противоречията между холандската Партия на свободата и френския Национален фронт са доста големи. Сближават ги обаче общата им критика към Европа и омразата към еврото. Има и трето: крайнодесните в Европа са наясно, че могат да постигнат нещо в Брюксел само при едно условие – ако действат заедно.

С четиримата си депутати холандската Партия на свободата е напълно изолирана в Европейския парламент. Френският Национален фронт е още по-слабо представен – неговите трима депутати също си нямат своя фракция. В миналото десноекстремистките формации са работели заедно, но досега не са успявали да сключат силен съюз помежду си на европейско ниво – прекалено дълбоки са били различията, а и недоверието помежду им. Това важи включително за Геерт Вилдерс и Марин льо Пен.

0305france

Холандският десен популист, за когото е известно, че е приятел на Израел, досега винаги е критикувал неприкрития антисемитизъм на основателя на френския Национален фронт Жан-Мари льо Пен. Освен това холандските националисти на Вилдерс не проявяват разбиране към хомофобията на френските им побратими. Марин льо Пен пък не разбира фанатичната борба на Вилдрес срещу исляма и Корана. Накратко: ако френският Национален фронт се бори за разтурянето на ЕС, то за националистите на Вилдерс централна тема е борбата срещу исляма.

Вълкът в овча кожа

Покрай недоволствата във Франция, десните екстремисти може да отпразнуват големи успехи на следващите европейски избори. Социологическите проучвания сочат, че със своите 24% подкрепа десните френски екстремисти изпреварват в нагласите на избирателите както консерваторите, така и социалистите на президента Франсоа Оланд. За сравнение – преди 4 години те взеха едва 6,3% от гласовете. Партията на свободата в Холандия междувременно също успя да увеличи спечелените през 2009 година 17% от гласовете. Сътрудничеството с други крайнодесни в Европа обаче може да провали опита на двете партии да надянат овча кожа, т.е. да се покажат като умерени формации. Впрочем, председателката на френския Национален фронт Марин льо Пен заплашва със съд всяка медия, която нарича партията ѝ дясноекстремистка.

Вярно, че изцепките на почетния председател на френските крайнодесни Жан-Мари льо Пен оредяват – в миналото той бе казал, че нацистките газови камери били само „продробност от историята“. Неотдавна обаче кандидатка на Националния фронт за местните избори през 2014 беше извадена от списъците след като сравни тъмнокожата министърка на правосъдието на Франция Кристиан Тобира с маймуна. Но дори и председателката Марин льо Пен не си поплюва особено: наскоро тя сравни просещите мюсюлмани по улиците на Париж с нацистите по време на окупацията.

Сега Геерт Вилдерс твърди, че Марин льо Пен е сложила в ред нещата в своята партия. Освен това явно холандецът вече все по-малко се страхува от близостта на десните екстремисти. Неотдавна, по време на една проява на неговата партия се появиха множество скинари, развяващи националистически символи и знамена. Вилдерс обаче изобщо не се трогна от това.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge