Вигенин пред Дойче веле: България няма да признае резултатите от референдума в Крим

| от |

България няма да признае резултатите от референдума в Крим, заяви за Дойче веле министър Вигенин. И добави, че макар все още да има надежда за мирно решение на конфликта, отношенията с Русия вече няма да са същите.

България и Германия нямат различия по отношение на кризата в Украйна. София подкрепя и ще съдейства за осъществяване на германската идея, която предвижда създаване на Контактна група за директни преговори между руските и украинските власти. Ако обаче Русия не покаже готовност за компромиси, на Европейския съюз ще му се наложи да вземе решения, свързани с евентуални санкции – нещо, което не желае никой нито в България, нито в Германия, каза за Дойче веле българският външен министър Кристиан Вигенин в края на еднодневната си визита в Берлин, където той проведе разговори с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер.

„Нямаме друга алтернатива освен дипломацията“

Докъде ще стигнат действията срещу Русия – това зависи най-вече от самата нея. Българската страна се надява дипломатическите усилия да постигнат резултат, защото „нямаме друга алтернатива освен дипломацията“, подчертава министър Вигенин. По думите му всичко друго означава военна конфронтация, а едва ли някой е готов на такава стъпка. Проблемите все още могат да се решат на полето на дипломацията, като се отчетат притесненията и интересите и на руската страна, убеден е министърът. В тази връзка той уверява, че ЕС може да даде гаранции на Русия, че ще бъдат спазвани правата на рускоезичното малцинство в Украйна. България също е заинтересована от това, тъй като в Украйна живее и значително българско малцинство.

„Струва ми се, че в момента Русия се опитва да разреши тези проблеми по един по-скоро конфронтационен начин“, казва Вигенин и допълва, че има и друг път, стига да е налице волята да се тръгне по него – в диалог и с поемане на конкретни ангажименти от страна на украинското правителство и ЕС.

Нова Студена война?

Дрънкането на оръжие в региона е демонстрация на сила, която няма да помогне, казва министър Вигенин. Според него изпращането на американски бойни самолети за военни маневри в Полша е свързано с опасенията на балтийските републики за тяхната сигурност. Илюзорно е да се смята, че един американски боен кораб, навлязъл в Черно море, може да представлява някаква заплаха за Русия и руския Черноморски флот. В случая става въпрос за отдавна планирани маневри и много скоро този кораб отново ще напусне Черно море. „Не искам да се създава впечатлението, че и България по някакъв начин участва в демонстрацията на сила по отношение на Русия“, подчертава Кристиан Вигенин.

Що се отнася до опасенията за възможно завръщане на Студената война, българският външен министър смята, че това не е реалистично. „Светът днес е различен, а Студената война не може да се повтори в мащабите от преди“, казва той. Ясно е обаче друго – че оттук нататък отношенията с Русия, поне за известен период от време, няма да бъдат същите.

„България няма да признае резултатите от референдума в Крим“

На въпрос дали двете страни в конфликта си дават сметка къде преминава червената линия, която не бива да бъде прекрачвана, българският външен министър отговаря така: „За съжаление за нас остава загадка какви са крайните намерения на руската страна. Докато за Украйна е ясно, че иска да запази суверенитета и териториалната си цялост, което е желание и на международната общност, можем само да гадаем какво цели Русия“, посочва Вигенин и уточнява, че според него една от целите на Русия е очевидно присъединяването на Крим.

„За нас това е неприемливо“, посочва в тази връзка министърът и припомня, че предстоящият референдум за бъдещето на Крим не е признат нито от украинските власти, нито от ЕС и неговите партньори. Затова този референдум сам по себе си може само да констатира някакви реалности на място, но не и да бъде основание за присъединяването на Крим към Руската федерация. ЕС категорично няма да признае такова решение, защото на практика това би означавало насилствена промяна на границите. „По начина, по който се организира това допитване, не виждам никакво основание България да признае резултатите от него“, изтъква външният министър.

За българо-германските отношения

Отвъд кризата в Украйна, на разговорите в Берлин с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер българският външен министър е изразил надежда, че германската позиция за членството на България и Румъния в Шенген скоро ще претърпи развитие. „За да се промени отношението на Германия, ние сме готови да си сътрудничим с Федералната република, за да докажем, че всяко по-нататъшно отлагане вече не е целесъобразно“, посочва Вигенин.

Друго важно сътрудничество е по линия на социалната политика и отварянето на германския трудов пазар. Цивилизовано и без излишен драматизъм – така българският външен министър определя начина, по който се разрешават и обсъждат проблемите, свързани с отварянето на германския трудов пазар за български граждани. Като пример той посочва установяването на много добри контакти между социалните министерства на двете страни. „Лично аз съм амбициран да покажа, че можем да направим много повече с Германия“, казва министърът.

По време на разговорите в Берлин окончателно е бил решен и въпросът за размяната на дипломатически имоти, върви се и към изчистване на някои наследени от предишни правителства проблеми на германския бизнес в България. „Виждам желание и основание за активизиране на двустранното сътрудничетво. А Германия може да разчита, че в наше лице ще има един сериозен и стабилен партньор в Югоизточна Европа“, уверява българският външен министър. Той се надява, че до края на 2014 година, когато се навършват 135 години от установяването на дипломатически отношения, министър Щайнмайер ще посети България. За последен път германски външен министър е бил в България през 2007 година – впрочем отново Франк-Валтер Щайнмайер, който тогава заемаше същия пост.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Ясна е причината за избухващите телефони на Samsung

| от chronicle.bg |

Фиаското с избухващите устройства Samsung Galaxy Note 7 се дължи на проблем с батерията. Това сочат резултатите от разследването по темата.

Galaxy Note 7 беше замислен като конкуренция на последния iPhone, но се наложи всички устройства да бъдат изтеглени заради безброй сигнали за подпалени телефони.

Изтеглянето струва на компанията около 5.3 милиарда долара и навреди на репутацията на южнокорейския технологичен гигант.

В понеделник компанията обяви, че проблемът с избухващите телефони е причинен единствено от батериите – няма проблем със софтуера или хардуера.

Причина са грешки в дизайна и производството, които са се отразили на батерията.

Докладът от разследването посочва, че проблемите са свързани с недостатъчно изолационен материал в батерията и дизайн, който не дава достатъчно пространство за безопасно разполагане на електродите на батерията.

Samsung обяви, че поема отговорност за провала.

Компанията не обяви името на доставчиците на батериите, но миналата година те бяха идентифицирани като филиала Samsung SDI и китайската Amperex Technology. Технологичният гигант не планира да предприема правни действия срещу тях, а приема отговорността за действията си.

Samsung’s Note 7 се появи на пазара през август 2016 година като устройство, конкуриращо iPhone на Apple.

През септември обаче се наложи да бъдат изтеглени 2.5 милиона устройства заради оплаквания с прегряване и избухващи батерии.