Великобритания заплаши да блокира разширяването на ЕС – коментари в британските медии

Великобритания ще наложи вето на бъдещото разширяване на Европейския съюз, ако не бъдат въведени по-строги правила за европейските работници, предупреди Дейвид Камерън. В заплахата си, имаща за цел да подбуди значителни промени в правилата на ЕС за имиграцията, британският премиер каза, че не трябва да се повтарят „големите движения на населения, които са се наблюдавали в миналото”, пише The Times.

Отправената заплаха бележи сериозна ескалация на битката на Камерън с Европа заради масовата миграция и идва докато редица държави, начело със Сърбия, очакват присъединяване към ЕС.
Дейвид Камерън заплаши да попречи на кандидатките за членство в ЕС, освен ако не се въведе по-стриктен имиграционен контрол, пише британският вестник Daily Mirror.

Шокиращата заплаха на британския премиер дойде след напрегната среща на върха в Брюксел между лидерите на страните членки.

Камерън твърди, че някои имигранти се злоупотребяват с правото си да работят във всяка страна от ЕС, за да получават социални помощи и облаги.

Той заяви, че „мащабната миграция” на източноевропейци е бедствие и че трябва да бъде спряна, преди да бъдат допуснати нови членки.

Турция, Македония, Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина се надяват на членство в ЕС, но Камерън каза, че „това няма да се случи, освен ако всички се съгласят” на условията му.

Той добави: „Имаме реалната възможност да настояваме за различен подход.” Премиерът иска нов договор, с който да си върне контрола върху границите, преди в Кралството да се проведе референдум за членството му в ЕС през 2017 година.

Пред европейските лидерите по време на преговорите в петък той изрази опасения относно присъединяването на Сърбия и Албания към блока. Лидерът на британските консерватори заяви, че без допълнителен контрол, той няма да допусне тези държави да влязат в ЕС. По думите на Камерън, Германия, Австрия и Холандия са се съгласили, че са нужни промени в системата.

Британският премиер Дейвид Камерън се прояви като страхливец. Той намекна, че Великобритания може да наложи вето на бъдещо разширяване на ЕС, освен ако не се предприемат мерки, за да се попречи на „мащабната миграция” на хора в рамките на съюза. Това изказване е наивно по няколко причини и първата е, че Камерън не е в позиция да прави такива намеци, пише Алекс Маси в коментар в британското издание The Spectator. Той не може да нарежда на бъдещите британски правителства какво да правят и тъй като няма изгледи в близко бъдеще да бъде приета някоя нова членка в ЕС, това не е решение, което ще му се наложи някога да направи така или иначе.

Второ, кога започна британското правителство да проявява пристрастие към протекционизма? Защото противопоставянето на свободното движение на хората не е по-различно – в икономически план – от полагането на спънки пред свободното движение на стоки и капитали, коментира изданието.

За всеки, който се тревожи заради пристигането на хиляди имигранти от Румъния и България във Великобритания на 1 януари, когато бъдат премахнати ограниченията им в ЕС, спокойно. Кийт Ваз е тук, за да спаси деня. Тази седмица председателят на парламентарната комисия на вътрешните работи каза пред своите колеги депутати, че е готов лично да охранява британската граница и ще прекара Нова година на летище „Лутън”, за да брои новопристигащите. „Ще сме там за първия полет”, обеща той, „за да видим каква е въведената организация и колко хора ще дойдат”, пише британският вестник The Telegraph.

Популизмът не е рядко срещан в имиграционния дебат. Все пак трябва да сме благодарни, че изобщо има такъв. В годините на управление на лейбъристите правителството първоначално отричаше мащаба на имиграцията, после опита да отхвърли всички предупреждения като расистко всяване на паника. Сега поне налице е консенсус, че опасенията за влиянието на имиграцията на пазара на труда и службите са напълно обосновани.

Но това, което замести мълчанието, често се оказва само много шум. Тази седмица премиерът Дейвид Камерън обяви нови мерки за ограничаване на достъпа на имигрантите до социални помощи и облаги. Докато тези усилия са добре дошли, те идват абсурдно късно – и гласоподавателите имат правото да се съмняват в способността на правителството в тяхното прилагане, коментира изданието.