Великобритания е най-предпочитана за висше образование от българите

| от |

Тази есен най-много отпътували по проект световно образование има за Великобритания, това е предпочитаната дестинация за българските дванадесетокласници за последните 3 години. Това обяви на пресконференция Ирина Христова – управител на „Интеграл“, предаде репортер на БГНЕС.

Освен това, повечето българи избират конкретно Лондон, за да получат диплома. На второ място нашите кандидат-студенти се насочват към Дания и Швеция. 10 % заминават за Германия. Засилен е интересът и към Австрия и Белгия.

Във Великобритания кандидатстващите стоят пред въпроса кой сертификат за владеене английски се признава тази година. Христова разясни, че все повече университети заявяват, че TOEFL няма да се признава за сметка на IELTS ИЛИ Cambridge. Това е така, благодарение на кандидат-студенти от Пакистан и Индия, които са опитали да измамят системата, пращайки други хора да се явяват на изпитите им. Възниква и друга пречка пред кандидат-студентите, тъй като английските университети изискват и трета матура. От „Интеграл“ съветват желаещите да учат във Великобритания да подават документите си по-рано, за да успеят да се запознаят с всички изисквания, както и да имат време евентуално да ги коригират.

Мотивационното писмо, което е задължителна част от кандидат-студентския процес става препъни камък за тези, които го подценяват. Оказва се, че само до този момент трима български студенти са хванати в измама при мотивационните писма, тъй като са изпратили едно и също такова, сега те ще трябва да изпратят 5 различни.

Управителят на „Интеграл“ обсъди и вечния въпрос – връщат ли се у нас българите, завършили навън. Тя информира, че около 60 % от завършилите висшето си образование навън опитват да започнат кариера в България веднага след завършването си. Големият им проблем, обаче е приспособяването към бизнес климата у нас. Международните корпорации в крайна сметка, се оказват най-добри за завършилите висшето си образование българи в чужбина.

Координаторът на изложението „Световно образование“, организирано от „Интеграл“ Светлан Данев пък обяви, че към 30 юни тази година 2290 кандидат-студенти са подали документи за Великобритания, което е с малък спад спрямо миналата година. 1600 студенти са отпътували за Острова чрез проекта „Световно образование“ тази година. Данев разясни, че цялостната политика на Великобритания е насочена към повишаване на броя на хората с висше образование. Допълнителното финансиране и отпускане на заеми и кредити е насочено към това студентите да завършат успешно образованието си. Той съветва българските семейства, които нямат големи финансови възможности да знаят, че е добре да ориентират децата си към университети, които отпускат допълнително финансиране, така че да няма нужда да работят докато учат и така да отпадат от системата.

89 % от завършилите висше образование в Англия започват да работят до 6 месеца след напускане на университет. Именно и това е една от причините, които подтикват хората към висше образование в тази държава. Другите причини включват, че едва 8 % са безработни, качеството на образованието е определящ мотив, едва 16 % са отпадналите студенти от системата.

Данев посочи, че българите държат все повече на качеството на образованието си. Деца предимно от Софийска математическа гимназия, Национална математическа гимназия, Немска и Френска езикови гимназии и Италианския лицей са кандидатствали в Оксфорд и Кеймбридж. Освен това, миналата година общо 30 българи са кандидатствали в Оксфорд и Кеймбридж, 10 от които са приети в Оксфорд.

Интересно е да се отбележи, че 18 % от студентите ни, учещи бакалавър в чужбина предпочитат да учат компютърни науки, 10 % се насочват към специалност изкуство, а 8 % искат да имат бакалавърска степен в областта на медиите. При магистратурите най-висок е процентът на тези, които искат да се занимават с бизнес и мениджмънт – около 30 %, 10 % са за политически науки, а едва 1 % от кандидатите искат да имат магистър за инженерни науки и психология.

„Интеграл“ организира изложение в събота и неделя в хотел „Шератон“ в София с участието на рекордния брой от над 65 западни топ университета. От тях британските университети са 32 на брой, 7 от които в Лондон. Участие ще вземат университети и от други държави. Минно-геоложкият университет пък е единственият български участник. Освен в София, изложението ще се проведе в Пловдив, Варна и Бургас. На него желаещите да учат в чужбина ще мога да се запознаят от близо с изискванията за бакалавърски и магистърски програми. /БГНЕС

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.