Възможен ли е нов, демократичен Близък изток?

| от |

Революциите в арабския свят не успяха да решат нито един от проблемите в региона. Сега отново всичко зависи от активността на хората, които се нуждаят най-вече от нов манталитет, твърди в коментара си Насер Шруф от Дойче веле.

Не бе много отдавна, когато светът празнуваше революционните събития в арабския свят като отхвърляне на потисничеството на диктаторите. Западните издания бяха в еуфория от „Арабската пролет“, „Фейсбук-революцията“ и задаващия се нов, демократичен и плуралистичен Близък изток, включвайки райони даже и от Северна Африка. Кадрите с цивилизовани и мирно протестиращи млади араби, чийто оръжия бяха интернет и социалните мрежи, обиколиха света. Или пък тези с молещите се мюсюлмани на площад Тахрир в Кайро. Навсякъде се усещаше въодушевлението и убеждението на тези млади хора, тяхната еуфория и смелост да се възправят срещу репресивните режими.

Разбираемо е, че много коментатори съзираха възникването на един нов Близък изток, без да могат да прецизират понятието „нов“. Но скоростта, с която един след друг паднаха жилавите автократични режими в Тунис, Алжир и Йемен, беше впечатляваща. По всичко изглеждаше, че е в ход епохална промяна. И какво остана от всичко това? – Почти нищо. Даже напротив – Близкият изток наистина придоби „нов“ облик. Но този облик е грозен.

Мрачни перспективи

Отрезвяването дойде много бързо. Защото същевременно започна и една репресивна промяна, която продължава да влошава нещата с всеки изминал ден. Това развитие започна още с конфликта в Либия, прекратен с намесата на НАТО. Апогея си тази репресивна промяна достигна в Сирия, където революцията мутира в кървава гражданска война, отнела живота на много хора.

Участниците в „Арабската пролет“ са изтикани в ъгъла или вече са в затворите. Затова пък в арабския свят бушуват граждански войни и се извършват етнически чистки. Разрухата и разрушението са общ белег на целия регион. В много страни нещата диктуват въоръжени мъже с дълги бради и перверзно желание да убиват хора. Бойците от т.нар. „Ислямска държава“ контролират територии в Сирия и Ирак, по-големи от Йордания или Ливан. Ислямистите тероризират всички, които не искат да се подчинят на техния халифат, който е прикрито псевдорелигиозно господство на терора.

Равносметката от арабските революции

Навремето Близкият изток беше мозайка от различни култури, етноси и религиозни традиции. А днес възникват все повече разделителни линии, които настройват хората един срещу друг и ги принуждават да воюват. Днес вече няма кадри с християни, които закрилят мюсюлмани, или обратното. А само такива с масови екзекуции, разрушени шиитски светини и прокудени християни и язиди. Хиляди хора напускат родните си места и се спасяват с бягство към Европа или Америка. В момента сме свидетели на една от най-тъмните и трагични страници в най-новата история на Близкия изток, в който, въпреки войните, конфликтите и бежанските вълни, сунити, шиити, християни, язиди и безброй други групи в общи линии живееха в мир помежду си.

Това е опустошителната раносметка на „Арабската пролет“. Защото тя не успя да реши основните проблеми. Да вземем Египет, където хората донякъде може би удовлетвориха копнежа си по силния човек. Но генерал Абдел Фатах ас Сиси досега не успява да обедини страната, камо ли да я поведе към демократично бъдеще.

А останалият свят? – Авторитарните режими в Русия и Китай никога не са одобрявали събитията от „Арабската пролет“. Иран пък подхожда избирателно и подкрепя само бунтовете, които обслужват неговата идеология и интереси. Западът пък (отново) е решен да постигне стабилност в Близкия изток на всяка цена, вместо активно да насърчава плурализма и демокрацията. Това се налага също и поради заплахата, произтичаща от различни терористични организации като „Ислямска държава“. Въпреки всичките си симпатии към „Арабската пролет“, Западът, и най-вече САЩ така и не промениха отношението си към Саудитска Арабия, макар тя да притежава един от най-деспотичните режими в целия регион.

Нуждата от нов манталитет

Затова са разбираеми арабските критики в това отношение. Те обаче няма да избавят региона от проблемите му – тук може да помогне само активността на хората. Сегашните политически елити в региона не са в състояние, а в голямата си част и не желаят да осъществят необходимите промени. Арабският свят има спешна нужда не само от смяна на поколенията, а и от промяна на манталитета. Новото поколение трябва не само да знае как да борави с интернет, то трябва да се организира политически и граждански по-добре, отколкото по време на „Арабската пролет“. Новото поколение трябва със собствени сили да намери и онзи манталитет, който няма да позволи религиозните различия и терорът да задушат и унищожат процеса на реформи, така необходими на тази част от света.

 
 

Ясна е причината за избухващите телефони на Samsung

| от chronicle.bg |

Фиаското с избухващите устройства Samsung Galaxy Note 7 се дължи на проблем с батерията. Това сочат резултатите от разследването по темата.

Galaxy Note 7 беше замислен като конкуренция на последния iPhone, но се наложи всички устройства да бъдат изтеглени заради безброй сигнали за подпалени телефони.

Изтеглянето струва на компанията около 5.3 милиарда долара и навреди на репутацията на южнокорейския технологичен гигант.

В понеделник компанията обяви, че проблемът с избухващите телефони е причинен единствено от батериите – няма проблем със софтуера или хардуера.

Причина са грешки в дизайна и производството, които са се отразили на батерията.

Докладът от разследването посочва, че проблемите са свързани с недостатъчно изолационен материал в батерията и дизайн, който не дава достатъчно пространство за безопасно разполагане на електродите на батерията.

Samsung обяви, че поема отговорност за провала.

Компанията не обяви името на доставчиците на батериите, но миналата година те бяха идентифицирани като филиала Samsung SDI и китайската Amperex Technology. Технологичният гигант не планира да предприема правни действия срещу тях, а приема отговорността за действията си.

Samsung’s Note 7 се появи на пазара през август 2016 година като устройство, конкуриращо iPhone на Apple.

През септември обаче се наложи да бъдат изтеглени 2.5 милиона устройства заради оплаквания с прегряване и избухващи батерии.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days