Възгледите на двама германци, които разбират Путин

| от |

Не руснаците са лошите, а американците – така могат да се обобщят възгледите на двама германски журналисти, които се самоопределят като хора, проявяващи пълно разбиране към поведението на Путин в украинския конфликт, пише Дойче веле.

„Ако руснаците не са готови да преговарят директно с новото украинско правителство, нашите партньори ще се видят принудени да ни последват и да вземат мерки, каквито ние вече предприехме с цел да изолираме Русия в политически, дипломатически и икономически план“ – тези думи са на американския външен министър Джон Кери и бяха изречени на 4 март в Киев, малко след смяната на властта в Украйна. Това посещение на най-могъщия дипломат на света в Украйна можеше да се интрепретира по два начина: като демонстративна защита на демократичните ценности след анексията на Крим или пък като директна заплаха срещу Русия.

Какви цели преследва Вашингтон?

Германските журналисти Матиас Брьокерс и Паул Шрайер са поддръжници на втората интерпретация – двамата са убедени, че визитата на Джон Кери в Киев е имала за цел да сплаши Кремъл. Нещо повече дори: Брьокерс и Шрайер не вярват, че Вашингтон е загрижен най-вече за международните правила и върховенството на закона, както обяви президентът Обама в програмната си реч през май: „Тук не става дума за свобода и човешки права, а за власт и военен контрол. Сценарий, при който Китай, Русия и бившите съветски републики сами се грижат за стабилността в своя регион и взимат в свои ръце търговията с ресурсите си, е напълно неприемлив за САЩ“, пишат двамата журналисти в книгата си „Ние сме добрите“.

Брьокерс и Шрайер твърдят, че от години насам външната политика на САЩ се определя единствено и само от икономическите интереси. В подкрепа на тезата си двамата автори цитират текстове на бившия съветник по въпросите на сигурността Збигнев Бжежински, чиято теория за американското господство и до днес играе централна роля във външнополитическите концепции на Вашингтон. Двамата журналисти обръщат внимание на факта, че почти всички военни интервенции на САЩ през последните години са били извършени в богати на суровини страни. „Който има влияние върху процесите в Украйна, той ще контролира и цялото евразийско пространство с несметните му природни богатства“, пишат журналистите.

Единият от авторите – Матиас Брьокерс, подчертава, че тази интерпретация на американските интереси не бива да се възприема като опит да се оправдае политиката на Путин. В същото време обаче Брьокерс изтъква, че Западът много греши в подхода си спрямо Русия: „Да вземем например гей-парада в Москва. Да, Путин не иска такива прояви, но това е все пак въпрос, по който с него може да се говори. Да не забравяме, че допреди 20 години подобни мероприятия бяха забранени и на Запад. А сега се държим така, сякаш руснаците са някакви варвари. Не, те също са културен народ и с тях може да се разговаря. Не можем да причисляваме към съюзниците си страна като Саудитска Арабия, където жените нямат право да карат кола, а в същото време да сочим с пръст недостатъците на демокрацията в Русия. Това не е правилно“, категоричен е Брьокерс.

В книгата си „Ние сме добрите“ двамата журналисти критикуват западните медии заради едностранчивото отразяване на украинския конфликт. Рядко се срещат публикации, в които да се казва, че и Западът носи вина за ескалацията в Украйна, пишат авторите и дават за пример условията в Споразумението за асоцииране с ЕС, които бяха формулирани така, че на практика не позволяваха на Украйна да поддържа сходни отношения и със съседна Русия. По този начин Украйна, която и без това си е една разединена страна, беше разпокъсана допълнително, а смяната на правителството беше прокарана с помощта на американски провокатори и в угода на Запада, пишат авторите и добавят, че за да разбере руската политика, човек просто трябва да се постави на мястото на Путин: „Представете си следния сценарий: Русия финансира с 5 милиарда долара смяната на властта в Мексико, след което разполага там свои ракети. Какво биха казали американците в една такава ситуация? Нима биха позволили подобно нещо?“.

Едно важно послание

Добрият Запад срещу лошия Путин – такъв образ рисуват западните медии в публикациите си за украинския конфликт, критикуват двамата журналисти: „Тази дихотомия измества погледа от факта, че мирното съвместно съжителство с Русия е за Европа много по-важно, отколкото за САЩ“, казва Брьокерс.

Описвайки американците като лошите в този конфликт, двамата автори определено преувеличават. Да се вярва, че зад всяко освободително движение от последните години стои ЦРУ, е точно толкова спорно, колкото и твърдението, че в американската външна политика всичко се върти около подсигуряването на достъп до природни ресурси. В същото време обаче книгата на двамата германски журналисти отправя и едно важно послание: в случая не е толкова важно кои са добрите и кои – лошите; много по-важно е друго – а именно, че Европа трябва да реши чии интереси ще преследва оттук нататък – американските или своите собствени.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.