Вашингтон и Техеран биха могли да обединят усилия в Близкия изток

| от |

1173

Вашингтон, Никола Ревиз и Джо Бидъл от Франс прес

През последните трийсет години Иран наричаше САЩ „Големия Сатана“, а Вашингтон отвръщаше, че Техеран е част от „Оста на злото“. Но разведряването на отношенията между двата противника може да ги тласне към общи усилия, свързани с горещите точки в Близкия изток.

Безспорно двойката е натрупала твърде много горчилка, за да възстанови от днес за утре изгубеното взаимно доверие. Конфликтите в Афганистан, Ирак и Сирия обаче създават според аналитици „общи интереси“, насърчаващи двете сили да работят задружно.

Само за месеци Техеран и Вашингтон, които не поддържат дипломатически отношения от април 1980 г., видимо се сближиха и в края на септември последва историческият телефонен разговор между президентите Барак Обама и Хасан Рохани. Правителствата също дейно подновиха преките преговори: отпърво тайно – през 2013 г. в Оман, после открито, а в края на ноември се стигна и до първите договорености за ядрената дейност на Иран.

„Двете страни се сближават, демонстрирайки много силен прагматизъм, отчасти защото нямат друг избор“, обобщава пред АФП Джон Брадшоу от изследователския център „Нешънъл секюрити нетуърк“.

Алиреза Надер, аналитик от центъра „РАНД корпорейшън“, също предрича, че е „възможно взаимно обвързване (между иранци и американци) в търсене на решение за някои регионални кризи“.

Най-вече в Афганистан, „най-добър пример за пресичане на интересите“ според Надер. Първо, защото „също като Иран САЩ не искат талибаните да се върнат на власт“ в Кабул; освен това „и двете страни са разтревожени от потока от наркотици, който тръгва от Афганистан“, граничещ с Иран, обяснява той.

Експертът припомня, че при падането на талибаните в края на 2001 г. Вашингтон и Техеран с общи усилия доведоха на власт режима на афганистанския президент Хамид Карзай. Тогавашният ирански преговарящ Мохамад Джавад Зариф днес е шеф на дипломатическото ведомство и основен играч в преговорите по ядрения въпрос с великите сили.

В случай че тази международна ядрена криза се реши, Афганистан може да стане „най-доброто поле за сътрудничество“ между САЩ и Иран, прогнозира Надер, като изтъква, че афганистанската ситуация има „слабо идеологическо измерение“ за двете държави.

За Сирия важи тъкмо обратното.

Вашингтон и Техеран заемат противоположни позиции за войната там – американците подкрепят опозицията срещу сирийския режим и обвиняват Иран, че е „спонсор на тероризма“ заради военната подкрепа за ливанското шиитско движение Хизбула, сражаващо се на страната на Дамаск.

Алиреза Надер обаче вижда и „някои съвпадащи интереси“.

„Иран и САЩ са разтревожени от засилването на Ал Каида и на сунитския екстремизъм“ в Сирия, констатира той.

Съперници в Близкия изток

Страхът, че Ал Каида и сунитските екстремисти в Ирак, управляван днес от шиити, ще укрепнат, подхранва допълнително общите стремежи на Техеран и Вашингтон, посочват Брадшоу и Надер.

През уикенда например иранските въоръжени сили заявиха, че са готови да подпомогнат Ирак с военно оборудване и ноухау в борбата му с Ал Каида. Междувременно Пентагонът ще ускори доставките на ракети и разузнавателни безпилотни самолети за Багдад, за да подкрепи действията му срещу екстремистката групировка.

Но тези „насоки в сътрудничеството“ засягат ограничени сфери и за момента не водят към „съюз“ между Иран и САЩ, които „остават съперници в Близкия изток“, подчертава Алиреза Надер.

Според него „най-голяма пречка за сътрудничеството между Иран и САЩ е враждебността на Ислямската република към Израел“.

Историческото американско-иранско разведряване впрочем буди твърде силно недоволство и в Израел, и в Залива, на първо място в Саудитска Арабия – конкурент на Техеран на регионалната сцена.

А и във Вашингтон част от конгресмените не харесват никак идеята САЩ да свалят гарда пред Иран, настояват дори за по-сурови санкции.

Да сътрудничиш с Иран, особено в борбата с Ал Каида, ще е все едно „да предложиш на подпалвач дърва, за да подклажда пожара“, предупреждава в сп. „Форин полиси“ Реймънд Тантър, ветеран от администрацията на Рейгън.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.