Валери Петров – цяла епоха в българската литература

| от |

Големият български поет, сценарист, драматург и преводач – човекът, заради когото поколения българи четат Шекспир на български – акад. Валери Петров почина тази нощ на 94-годишна възраст.

Големият български поет бе приет във ВМА-София на 22 август след прекаран инсулт и беше в кома няколко дни. Лекарите се грижеха денонощно за него в интензивното отделение.

Валери Петров винаги е бил не само талантлив творец, но и забележителен гражданин. Автор на прекрасни стихотворения, сценарист на едни от на-забележителните български филми. Човекът, заради когото много деца искаха да станат пирати след „Йо-хо-хо“. Рицар без броня, а със силата на словото.

Валери Петров е цяла вселена, цяла епоха в българската литература, той е в класическите страници на нашата литература, каза публицистът и писател Иван Гранитски.

Със загубата на Валери Петров българската култура, нацията ни става по-бедна, по-беззащитна, по-злощастна. Тъкмо в такива превратни дни и времена, в които днес живеем, имаме нужда от личности като Валери Петров. Този мъничък човек беше един Давид на любовта, на храбростта на духа. Сигурен съм, че той е в класическите страни на българската култура и литература. Загубата е невъзвратима, каза Иван Гранитски.

„Валери Петров е едно великолепно сияние, едно богатство на България, много го обичах, много ми е скъп, скъп е на всички ни“, заяви за БГНЕС актрисата Татяна Лолова.

Много е тежко да се говори, а е прекрасно, че е имало такова същество и, че съм била близка и че му виках Валерка и че съм играла в негова пиеса и че много съм го обичала, каза още тя. „В моя спектакъл „Дуенде“ аз съм сложила едно допълнение, в което цитирам негови стихчета и накрая на спектакъла казвам, че са от Валери Петров. Играя го от 10 години. От 10 години на това място има аплауз на това място – не за мен, а за Валери Петров и сега като го няма него не знам как ще посмея да го казвам“, добави тя.

Актрисата призна, че няма един любим стих на Валери Петров. „Всичките му стихове са любими и когато прочета нещо и си казвам, че трябва да го науча и който не го е чел, всеки трябва да може да го прочете. Вели Чаушев направи едно великолепно представление по стихове на Валери Петров, посвети го на своята 80-годишнина, Руси Чанов също знае всичките му стихове. Всички актьори, които са се докоснали до него безкрайно го обичат, както и цялата публика, която е присъствала на това, което е създавал. Той беше едно дребно същество с огромно сияние и огромно влияние“, каза тя.

Валери Петров беше един изключителен мъдрец. Младите трябва да се учат от него, да четат Валери Петров, да знаят кой е той, това е много важно, заяви след тъжната вест за кончината на големия поет акад. Валери Петров актьорът Илия Добрев.

„За мен Валери Петров е един от най-големите български поети, да не кажа най-големият. Аз прекалено много го обичам, закърмен съм още от младостта си с неговите стихове“, каза още Илия Добрев пред БГНЕС и добави: „Родом съм Хасково и там за първи път си купих негова стихосбирка и след това още в първи курс във ВИТИЗ аз снимах един от първите си филм, „Васката“, по негов сценарий, тогава се запознах с големия Валери Петров. Това беше изключително преживяване, срещите ми с него, разговорите ми с него. През годините се срещах с него, съветвах се с него. Обичах го страшно много и продължавам да го обичам. За мен той ще остане една велика личност“, каза Илия Добрев.

БГНЕС припомня, че Валери Петров е роден с името Валери Нисим Меворах, а Валери Петров е неговият псевдоним. Той е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход, известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар. Той бе и народен представител в Седмото ВНС (1990-1991г), но веднага след избора му, подава оставка и не встъпва в длъжността на депутат.

Има много награди и признания: През 2004 година получава Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване, а година по-късно Голяма награда за литература на Софийския университет (2005). На 19 юни 2006 г., на 86-годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос и става Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии. На 6 ноември 2007 г. година Валери Петров е удостоен с престижната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“. През 2011 г. е удостоен с почетен знак „Марин Дринов“ на БАН , а през 2013 г. получава наградата за европейски гражданин на Европейския парламент – за принос към българската култура и разбирателството между нациите.

Поклонението на големия поет и драматург Валери Петров ще е в петък, 29 август, в 11.00 часа в Народния театър „Иван Вазов“. Поклон пред светлата му памет! /БГНЕС

 
 

BBC разследва изтеклия финал на новия сезон на Sherlock

| от chronicle.bg |

BBC разследва източника, който е разпространил нелегално финалния епизод от четвъртия сезон на хитовия сериал Sherlock.

Миналата събота, четвъртият епизод от последния сезон на сериала, озаглавен „His Final Problem“, изтече онлайн с руско аудио. От BBC са започнали пълно разследване по отношение на източника, който е разпространил серията.

“ВВС молят феновете на поредицата да останат верни на продукцията и да не свалят епизода ”, споделя в Twitter продуцента на сериала Сю Върчу.

След като разследването приключи, от ВВС смятат да издадат пълен отчет по отношение на това дали руският телевизионен оператор, Пeрвый канал, който се бе сдобил с първото копие на епизода, е виновен за ситуацията.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.