Ваксина срещу ебола още 2015?

| от |

В Оксфорд вече изследват върху хора новосъздадена ваксина срещу ебола. Възможно е тя да е на разположение на медиците още през 2015 година. Пред Дойче веле проф. Ейдриън Хил обяснява докъде се стигнали учените.

Институт в Оксфорд започна да изследва на хора новосъздадена ваксина срещу ебола. Възможно е тя да е на разположение на медиците още през 2015 година. Пред Дойче веле проф. Ейдриън Хил обяснява докъде се стигнали учените.

ДВ: Вие ръководите студията, посветена на евентуалната ваксина срещу ебола. Каква е целта на тази студия?

проф. Ейдриън Хил: С изследването, което започнахме на 17 септември целим две неща. Искаме да разберем колко сигурна е тази вероятна нова ваксина срещу ебола. Използваме доста модерна технология. Искаме да разберем дали можем да използваме тази ваксина и върху хора. И дали ваксината достига същата степен на имунитет, както при опитните животни. С други думи: Въздейства ли ваксината на хора по същия начин, по който въздейства над животните.

ДВ: Вие изпробвате ваксината и над хора, така ли?

проф. Ейдриън Хил: Разбира се, че имаме нужда от хора, тъй като СЗО вече обяви извънредна ситуация. Избухването на епидемията в Западна Африка причини смъртта на хиляди хора и ситуацията не се е променила към добро. Изглежда дори, че става все по-лошо. Тоест ние спешно имаме нужда от нещо, с което да се опитаме да задържим болестта под контрол. Една ваксина би свършила фантастична работа, стига да можем да я произведем бързо.

ДВ: Вашето изследване вече предизвика известно объркване. Важно е да изясним, че не работите със заразните вируси на ебола. Какъв е точно Вашият метод?

проф. Ейдриън Хил: Както при всички модерни ваксини, ние не използваме вируса, срещу който се борим. Използваме генна технология, за да изолираме ген на вируса – само един-единствен от многото налични. После присаждаме този ген с помощта на молекулярна техника върху носител. Тази ваксина-носител ни позволява да вкараме в клетката важна част от ДНК. В клетката генът сам създава протеин, който е идентичен с протеина на ебола. Но този новосъздаден протеин на вируса не може да пренася заболяването. Такъв е съвременният начин за разработката на ваксини. Това означава, че човек не може да се разболее от ваксината.

ДВ: За заирския щам на вируса ли става дума? Нали това е щамът, който се наблюдава в момента в епидемията из Западна Африка?

проф. Еъдриън Хил: Точно това е уникалното в нашата студия. В Северна Америка колегите изпробват в момента една комбинация. За разлика от тях, ние предпочитаме да вземем само един щам, който е идентичен със щама в Западна Африка. Надяваме се, че нашият метод е по-ефикасен, отколкото една комбинация от различни щамове. Поне що се отнася до сегашната епидемия.

ДВ: Вие се надявате да реагирате по-ефикасно на конкретната епидемия?

проф. Ейдриън Хил: Точно така. Ако искате да имате запаси от една ваксина, която предпазва от всички щамове на ебола, сигурно бихте избрали комбинацията от щамове. Тъй като ние знаем за кой щам точно става дума, можем да проследим цялата му генна последователност. И можем да пригодим ваксината точно към нуждите.

ДВ: Разработката на една ваксина струва време и пари, защото става дума за надеждността на медикаментите. Сега процесът за създаване на ваксина тече на пълни обороти с намерението първите дози ваксина да бъдат приложени още през януари 2015 година. Далновидна ли е тази прибързаност?

проф. Ейдриън Хил: Това е въпрос на преценка. В този случай, когато умират толкова много хора, отговорните правителства и СЗО са на мнение, че ваксината има най-висш приоритет. Имаше много дискусии по въпроса. Все пак постигнахме консенсус. Ако имаш сигурна ваксина, която предлага имунитет, а ние ще разработим такава през следващите месеци, е разумно тя да бъде приложена. Ако всичко върви благополучно, ваксината може да бъде приложена и преди януари 2015 година.

*Професор Ейдриън Хил е експерт-имунолог и директор на Дженър институт към университета Оксфорд във Великобритания.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.