Вабанк

| от | |

Тодор Коруев

Банката да не ми е за цървулите, казвал дядо ми кехаята Тодор, наричан още Бен Коруолу, на тия, които му искали пари назаем. Те, фукарите, дори нямали хабер, че първо трябва да внесат пари, та да има какво да теглят. Имало начин да вземеш пара от банката, без да си внасял, на кредит, но трябвало да туриш на кантара отсреща й нещо да понатежава – да речем имот. Някога парите били златни. Но тогава златото е било злато, светът сега живее със златната илюзия, през 1976 г. САЩ отмениха едностранно „обменяемостта“ на долара със злато и дойде краят на „златния стандарт“. Оня ден БРИКС създаде своя банка не само за да си я има, но и да ускори упадъка на щатските пари като основна резервна валута на света.

ktb

С банките играя вабанк. Днес всяка дума срещу банките се приема за подстрекаване и предизвикване на хаос. Макар че у нас всичко е хаос, само престъпността е организирана. Не вярвам на банките, първо, защото се издъниха в световен мащаб и измамиха човечество, та светът още мъчително излиза от кризата. И, второ, не вярвам на рекламите, консервативен съм и живея с разбирането, че се рекламират продукти и услуги, за които няма пазар, но искат да ни ги пробутат, сиреч има нещо гнило в тая Дания. Телевизионните екрани ще се удавят в клипове за банки, които ни се кълнат във вярност и обещават майка си и баща си заради тия пусти кредити. На мен това ми идва байгън. В един клип разбираме от мило детенце, че баща му е пълен пич, тъй като ще вземе потребителски кредит. Една банка се „олитератури“ – гаври се с поетичните ни шедьоври, като им притуря „Моята банка“.

Докарахме я дотам трезорите да ни обогатяват духовно и патриотично. По-добре банките да спонсорират книги, но у нас тия, които четат книги, не вземат кредити. 

Третият мотив на неверието ми е, че банките гърмят. Както изгърмя оня ден топката на внучето – оставили сме я на слънце. И банките изгарят, когато ги оставят на дебела сянка. Спомняте ли си канонадата през 1996 г. Сега се взриви КТБ и от това произтече драма финансова, икономическа, политическа, парламентарна, морална и не най-сетне – чисто човешка за вложителите. Както засега върви работата с „банков обир №1 на света“, изглежда ще го отнесат жениците – касиерки и счетоводителки. А от БНБ се държат като девици. Четири години в КТБ се въртели далавери, а банковият надзор спи, не види. На 17 юни БНБ съобщи официално, че КТБ е с „висока ликвидност, капиталова адекватност и функционира нормално“, а след два дни? Туриха кепенците – липсвали 3.5 млрд. лв. Сетне стана ясно, че БНБ лъже за изчезналите кредитни досиета от КТБ. Гуверньорът Иван Искров се жалва, че нямал права в контрола и иска заради нехайството си да му променят закона. На българите все законите са им криви. И сега искат да коват закон заради една банка. Старите момчета, с които сутрин си пия кафето в село Кръстевич, ме питат дали гуверньорът (в мрежата го наричат сутеньора) си оправдава заплатата, подпитват ме и колко взема месечно, казвам „Не знам!“, защото, ако им кажа, свят ще им се завие. По всичко друго, свързано със съдбата на КТБ и дали вложителите ще си вземат парите – до 100 хиляди евро или 196 000 лева или всичките, ние, старите момчета от с. Кръстевич, нямаме мнение, макар че не ни се иска държавата да се изръсва заради машинациите на една банка, оставена (умишлено или от небрежност) без контрол. Още повече, че пред нас зае огромна яма от неясности и неизвесности. Съдете сами: според Емил Хърсев ставащото е същински шпионски роман; доц. Григорий Вазов уточнява жанра – „криминален екшън“; Бойко Борисов пита: „Кой проспа този пладнешки грабеж?“; Цветелин Йовчев: „Има данни за тежко престъпление“;

Любомир Дацов: „Шамар за цялата държава, ще плащаме за лакомията на група хора; Иван Костов вижда или намеса на външни сили за дестабилизиране на държавата, или опит за заграбване на КТБ на безценица; проф. Гарабед Минасян: „Защо БНБ не забеляза странните процеси в КТБ?“; проф. Христина Вучева смята, че банката трябва да се оздрави, първо да поканят акционерите; Тихомир Безлов е убеден, че има много прикрити факти, преплетени интереси и премълчавания… Иди се оправи в тази Вавилония. Изока и Цветан Василев: „Това е сценарий на хора, които ме рекетират с години, те дължат много пари на банката пряко и косвено и нямат намерение да ги върнат.“

Топката се прехвърля. Иван Искров: „Политиците са на ход!“ Цветан Василев: „На ход не са политиците, а акционерите, които имат желанието и възможностите.“ Иди разбери, накъде е пътят. Имаме работа с горди хора. Вярвам, че Иван Искров още се гордее с банковата ни система. И Цецо Василев е сигурно горд с банката си, не съм го избирал аз – не един път, а четири пъти – за „Банкер на годината“ и веднъж за „Мистър Икономика“.

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.