Възможно и нужно ли е електронното гласуване?

| от | |

Автор : Божидар Божанов (http://blog.bozho.net)

Темата е „гореща“, поради предложения от президента референдум, с който да се попитат гражданите дали искат електронно гласуване. Останалите два въпроса няма да ги разисквам, но като (уж) експерт в технологиите, имам какво да кажа по темата с електронното гласуване. Преди години, когато бях „по-малък експерт“, написах нещо по въпроса, но тогава още не виждах пълната картина. Не твърдя, че и сега я виждам, но сега е по-пълна.

През лятото обсъждахме с Илф темата няколко пъти, дори започнахме да нахвърляме бележки за реализацията на примерна система за електронно гласуване. Тогава Пейо ме убеди донякъде, че от нея няма смисъл, а е и опасно, и аргументите му наистина имат смисъл.

Но аз все пак продължавам да смятам, че отдалеченото, електронно гласуване е правилният начин за гласуване, и че не е технологична утопия.

electronic-vote

Ще отделя един абзац на технологията. Ключовите елементи са: PKI (Public Key Infrastructure), електронен подпис в личната карта (а може и в мобилния телефон), Anonymous credentials (осигуряване на анонимност на извършеното действие, което все пак е проверено чрез електронния подпис). Инфраструктурата се вдига лесно, електронните подписи се издават лесно, анонимната автентикация дори мисля, че вече е реализирана в един пилотен проект на Борика от преди година. Системата, разбира се, трябва да е разпределена, така че да няма Single point of failure (т.е. компонент, който, ако се „развали“, цялата система спира да работи). Нищо от това не е „мозъчна хирургия“.

Преди всичко искам да уточня, че електронно гласуване може да значи много неща. В случая, който аз си представям, гражданите имат опция да гласуват както от дома си, и и в избирателна секция, като в първия случай използват компютъра или таблета си, а във втория – устройство (напр. таблет) в секцията. И в двата случая използват личната си карта с електронен подпис за да докажат самоличността си. Ако нямат електронен подпис в личната карта, то трябва да гласуват в секция, където служител проверява личната им карта.

Добре, технологично е постижимо, но имаме и много други критерии. Ето списък (който не твърдя, че е изчерпателен)

  • тайна на вота – не трябва да никой да може да разбере за кого е гласувал човек – споменатите по-горе anonymous credentials решават този проблем. Дори системата няма да знае кой е гласувал – тя просто ще провери дали има право да гласува, ще запише гласа му, но няма да знае кой е.
  • цена – решението не трябва да е прекалено скъпо. Първоначалната реализация, вкл. закупуването на целия необходим хардуер (вкл. устройства в секциите) може да струва милиони. Но всеки избори струват милиони – заплати на избирателни комисии, стаистици, обслужващ персонал, транспорт на бюлетини и т.н.. Дори да не бъдат елиминирани напълно (в секциите все пак ще трябва да има комисия, но тя може да е с двама-трима членове, вместо седем). Инвестицията в система за електронно гласуване е еднократна (със сравнително евтина поддръжка след това), и всъщност ще спести много пари и ще се изплати още на първите избори
  • защитеност – не трябва да е възможно никой да наруши правилната работа на системата. Това е трудно за реализация. DDoS? Придобиване на CA сертификата? Това са проблеми, които имат технически решения. Но никоя системеа на 100% защитена. Дори хартиената.
  • неподменяемост на крайните резултати – не трябва да е възможно човек да подмени резултатите както в конкретен СИК така и централно. Колкото и да е ограничен достъпът до една система, все някой има достъп. Но точно както при хартиения процес съществуват протоколи на местно ниво, така при електронната система данните могат да бъдат разпределени. И то по сложен начин, така че резултатите от всяка секция да бъдат запазени на поне няколко сървъра, по непредсказуем начин, така че крайният резултат да не може да бъде манипулиран – той е агрегация на резултатите по места, с проверки дали всички данни са консистентни. Това звучи леко завоалирано, но идеята ми е, че е възможно. Освен това е опция данните да са видими за членовете на комисиите, както и за наблюдателите на партиите в реално време, така че всякакви аномалии да бъдат забелязани.
  • неподменяемост на комуникацията и междинните резултати – целият процес се състои от активна комуникация между компютрите на гражданите и секциите и сървърите. И тази комуникация ще бъде криптирана (PKI). Това е най-сигурната част от системата. Ако някой успее да разбие криптографията, то фалшифицирането на български избори ще е последното нещо, което ще направи. Първо ще стане милионер (заради предлагана награда), след това – милиардер, защото цялата банкова комуникация използва тези алгоритми. И чак тогава, за удоволствие, може и да реши да фалшифицира избори в България. Т.е. няма да се случи.
  • елиминиране на човешкия фактор – трябва да се минимизира възможността от човешки грешки при пренасяне на бюлетини, броене, вписване. Това е проблем в момента (питайте някой участник в комисия), и очевидно една електронна система ще го реши напълно – никой човек няма да трябва да извършва техническа работа.
  • контролируемост – решението трябва да позволява лесна проверка за правилността на работа му от страна на партии, експерти и граждани. Малко по-горе споменах следенето на резултатите в реално време от застъпниците на партиите (или кандидатите). Това е една възможна мярка. Нужно е да можем да проверим дали системата работи правилно. Ако тя бъде с отворен код, то експертите можем да направим тази проверка (извън официацлния одит, който естествено трябва да бъде направен). Три въпроса тук, първият от които е аргумент на Пейо – достатъчно ли е само експертите да могат да проверяват правилната работа на системата – не трябва ли за всеки гражданин да е ясно какво става? Отговорът е – то и сега не е ясно на всеки. Процедурата след пускането на гласа в урната не е ясна, така че новата система няма да въведе значителна промяна в това отношение. Да, няма да подобри нещата, но няма и да ги влоши. А вторият въпрос, който Йовко повдига – как да сме сигурни, че това, което е пуснато в изборния ден е същия код, който ние сме видели? Чексума (checksum). Всеки софтуер има чексума, което (грубо казано) е уникална сигнатура на конкретната версия. Дали тази чексума не може да бъде фалшифицирана? Може. Но ако някой подмени чексумата, ще трябва да го направи през цялата ЦИК, ОИК и официалните одитори и наблюдатели. То е все едно да фалшифицира резултатите при сегашната система, че и по-трудно. Третият въпрос е – няма ли системата с отворен код да е по-уязвима, след като всеки ще може да види кода? Не. Сигурността на една система не идва от факта, че „хакерите“ не знаят как работи тя. Това е т.нар. security through obscurity, и то не работи. Трябва винаги да допускаш, че нападателят знае всичко за кода ти, и въпреки това е невъзможно да пробие. Един пример за това е reddit.com – кодът на сайта а отворен, но сайтът си работи.
  • уверение за преброен глас – избирателят да бъде сигурен, че неговият глас е бил преброен, и че е бил преброен правилно. Това е сложен въпрос. При сегашната система избирателят не е сигурен, дали гласът му е преброен. Има доста примери за това, конкретно дори на предните избори, когато един кандидат беше гласувал за себе си, а после в протокола от секцията му имаше 0 гласа. Благодарение на anonymous credentials впоследствие може да бъде проверено отчетен ли е гласът. Дали е редно да може да бъде проверено за кого е преброен? По-скоро не, защото тогава купувачите на гласове ще имат ясен механизъм за проверка на лоялнсотта на хората, а това не е редно. Но затова след малко.
  • устойчивост на грешки – нужно е безпроблемно протичане на изборния ден дори при възникване на неочаквани грешки. Това изцяло зависи от качеството на системата, но такъв софтуер съществува. В най-лошия сценарий системата ще спре да работи за някакво време (в определени региони или изцяло), но в такъв случай изборният ден просто ще бъде удължен. Конкретен пример би бил спиране на интернета
  • ползваемост – да позволява на всеки гражданин да изрази правото си на глас, без да е нужна компютърна грамотност или други умения. Touch-screen устройствата са изключително интуитивни. Според мен дори по-интуитивни от слагането на Х в квадратче. Една кратка история за това – мой познат, канадец, си беше купил iPad. Когато го видях, на шега го питах „за какво ти е това, нямаш ли си лаптоп“, а той каза, че на него не му трябва, но тъй като е полеви лингвист и изследва езиците на индиански племена, им дава таблета да попълват някакви данни. Каза, че ги е страх от компютъра, но с таблета са на „ти“. Така че нашите пенсионери и цигани не би трябвало да имат проблем.
  • леснота на реализация – да не изисква сложна техника или прекалено скъп софтуер – очевидно реализацията ще е сложна. Има много неща, които изискват висока експертиза, за да се направят правилно. Но поне откъм хардуер няма да има проблеми – както казах, в секциите таблети ще свършат работа (един активен и един резервен, напр.), а към сървърите няма специални изисквания – данните не са чак толкова много (7 милиона са нищо за съвременния хардуер)
  • нужда от допълнителни умения на членовете на СИК – не трябва да се изискват допълнителни умения от членовете на секциионни комисии. След „сагата“ с принтерите и копирните машини, при която се оказа, че много хора не могат да ги използват, това е валиден въпрос. Не трябва да е нужно дълго обучение, иначе ще излезе скъпо а и не е гарантирано, че всичко ще протече правилно. Но от членовете на комисията ще се изисква само да проверяват лични карти и евентуално да сигнализират в ОИК, ако някой таблет спре да работи.

Остана болната тема за купения и контролирания вот. За съжаление, електронното гласуване няма да реши този проблем. Поне не директно. Както и в момента, купуването на гласове ще е възможно. Както и в момента, ще е възможно да накараш служителите си да гласуват по определен начин. Дори ще можеш да им събереш личните карти и да гласуваш вместо тях. Всъщност, няма да можеш, защото ще има проверки по ip, cookies, cooldown period (т.е. няма да може да се гласува отново в същата секция/за същия кандидат/от същото ip в рамките на следващите Х минути). Тези неща разбира се са по-сложни, тъй като например цели доставчици излизат с един IP-адрес, но идеята е, че могат да се създадат технологични пречки.

Дали да се разрешава гласуването от дома, или въпреки, че системата е електронна, да се изисква физическо присъствие в секция? Първо, присъствието ще инвалидира аргумента на българите в чужбина, които искат да гласуват без да се редят на опашки в далечни за тях градове. Второ, трудно-подвижните хора няма да бъдат улеснени в гласуването. И трето – хората, които в даден момент се намират в командировка/друг град/на почивка/далеч от секцията си, няма да могат да упражнят правото си на глас. Затова, с всичките рискове от събиране на лични карти, мисля, че за повишаване на избирателната активност е редно да се разрешава гласуването от дома.

И последна щриха – в Естония (нямаше как да не я спомена) електронното гласуване е възможно 1 седмица преди изборния ден, като човек може да променя гласа си многократно. Т.е. дори някой да събере личната ти карта и да гласува вместо теб, ти след това можеш да промениш гласа си. А ако не ти върне личната карта, може да използваш телефона си (както в Естония). А ако ти вземе и телефона, тогава… тогава вече трябва да се замислиш какъв точно е този човек.

Моето заключение е следното:

  • Система за електронно гласуване е възможна, но е важно кой и как ще я направи. Не можем да разчитаме на обществена поръчка, която ще спечели фирма на „наши хора“; не можем да разчитаме и на качеството ѝ, без да е с отворен код, а трудно ще убедиш институциите, че това е нужно.
  • Купуването на гласове и контролираният вот ще продължат, докато са изгодни, т.е. докато избирателната активност е ниска. Електронното гласуване няма да ги спре, освен косвено, чрез качване на избирателната активност.
  • Фалшификации на изборите ще са по-трудни, защото никой няма да може да мъкне чували посред нощ, няма да има села с по 3-ма живи жители и 400 гласа, няма да могат да се пускат допълнително напечатани и попълнени бюлетини
  • Електронното гласуване няма да реши проблемите на демокрацията ни, защото технологията на гласуване е само малък фактор (но все пак фактор) в успеха на една демокрация – активността на гражданското общество и образоваността на хората е далеч по-важна
  • При неправилна реализация има риск от технически проблеми – както знаем няма софтуер без бъгове, и който го твърди, лъже; но поради широкият обществен интерес проверката на софтуера ще бъде значителна.
  • Естония го е направила, значи е възможно.
  • Въпросът в референдума, и евентуалното гласуване „за“ ще имат силно положителен ефект върху електронното управление като цяло – ще стане много по-ясна нуждата от електронен подпис в личната карта, което е един от факторите, които спират развитието на електронното управление в момента
  • Промяната, която ще донесе електронното гласуване няма да е съществена, защото сегашната система, въпреки многото си минуси, е в общи линии стабилна, и генерира грешка, която не е „фатална“ за крайния изход.

Въпреки опасенията, аз съм „за“ този въпрос в референдума, и ще отговоря с „да“.

 
 

Изтекоха снимки на новия смартфон на Meizu

| от chronicle.bg |

Наскоро Meizu представи официално смартфоните Pro 6 Plus и M3X.

На 6 декември компанията ще даде пресконференция, на която вероятно ще представи още свои устройства. Слуховете твърдят, че Meizu ще покаже M5 Note, но на сцената ще се появи и друга джаджа с кодовото име Meizu Four (1206).

Днес в китайската социална мрежа се появи порция снимки на телефона.

Все още няма официална информация за спецификациите на смартфона, но според слухове, Meizu Four ще има извит 2K AMOLED Edge дисплей и Exynos 8890 чипсет.

Meizu-Four-leak_6

Източник: GSM Arena

 
 

Почина майстер Емон от Game of Thrones

| от chronicle.bg, по BBC |

На 93-годишна възраст почина британският актьор Питър Воън. Последната му известна роля е тази на майстер Емон в култовия сериал на HBO Game of Thrones.

Той е носител на БАФТА за най-добър актьор в главна роля.

Агентът му Сали Лонг-Инес обяви: „Потвърждавам това, че за голямо съжаление Питър Воън си отиде в около 10.30 ч. тази сутрин. Той почина в мир, заобиколен от семейството си“.

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук.