В страната на цифрите

| от |
Знаете ли, че човек изяжда приблизително 35 тона храна през живота си или че си отглежда средно 590 мили (1 миля – 1609 метра) коса? Известно ли ви е, че съветският диктатор Сталин е имал само три зъба към момента на смъртта си? Ако отговорът е „Не“, тези и много други удивителни факти можете да научите от новата книга „Numberland“ на британеца Мичъл Саймънс, която разкрива света в любопитни цифри.
Великобритания
1 – Броят на магазините („Хародс“), които предлагат тоалетна хартия, когато продуктът е пуснат в продажба през 1947 г.
2,8 – Броят на нездравословните снаксове, които средностатистическият британец хапва всеки ден.
4 – Броят на жените, получили учредения от крал Джордж Шести медал за храброст по време на Втората световна война.
7 – Средно на 7 години жителите на Острова сменят дома си.
10 – Процентът на британците, които признават, че носят едно и също бельо три дни подред.
19 – Процентът на британците, които никога не са посещавали „Макдоналдс“.
29 – Процентът на британките, които изрязват етикетите, обозначаващи размера на дрехите.
55 – Процентът на британските служители, които твърдят, че никога не ползват обедна почивка.
Човекът
2 – Броят на зъбите, които средно губи на всеки 10 години човек, който пуши по 20 цигари дневно.
2,72 – Теглото в килограми на червилото, което средностатистическата жена използва през живота си.
7,5 – Средно с толкова години са по-млади убийците от техните жертви.
10 – Толкова са различните типове смях.
10 – Броят на дните, които човек може да издържи без сън, преди да умре. Смъртта от безсъние настъпва по-бързо от гладната смърт.
700 – Само един час носене на слушалки е достатъчен, за да се увеличат със 700 пъти бактериите в ушите.
Човешкото тяло
2 – Количеството в метри на космите, които човек отглежда в носа през живота си.
17 – Броят на мускулите, които човек използва, за да се усмихне.
100 – Скоростта в мили в час на кихавицата.
121 – Толкова литра сълзи отделя човек през живота си.
450 – Средният брой на космите на веждите.
590 – Средната дължина в мили на косата, която израства през живота на човек.
9000 – От 10-те хиляди вкусови рецептора в човешката уста, 9000 се намират върху езика. Останалите 1000 са разположени по небцето и в бузите.
86 000 000 – Битовете информация, които човешкият мозък е способен да записва всекидневно.
Кино и телевизия
5 – Толкова пъти е уволняван Франсис Форд Копола, докато режисира „Кръстникът“.
400 – Броят на актрисите, прослушани за ролята на Скарлет О’Хара от 1400 интервюирани за филма „Отнесени от вихъра“ (1939). Сред тях са Лана Търнър, Бет Дейвис, Лусил Бол, Катрин Хепбърн,
Джоан Крофорд, Джийн Харлоу и Карол Ломбард. Ролята получава Вивиан Лий.
20 000 – Най-скъпоплатените животни актьори са мечките, които могат да припечелят 20 000 долара дневно.
numbers
Храна и напитки
30 – Средният брой на сортовете чай в стандартно пакетче.
35 – Приблизителното количество храна в тонове, което човек изяжда през живота си.
60 – Бетовен е бил толкова придирчив към кафето си, че за всяка чаша винаги е отброявал 60 зърна.
10 000 – Производството на литър бутилирана вода отнема 10 000 пъти повече време, отколкото на литър чешмяна вода.
70 000 – Средно толкова чаши кафе изпива човек през живота си.
Пари
35 – Толкова долара получава Каролин Дейвидсън през 1971 г., за да създаде логото на „Найк“.
История
4 – Броят на гъските, които лорд Байрон взима със себе си, където и да отиде.
15 – Толкова минути престоява обесен през 1705 година осъденият за кражба Джон Смит. След това присъдата му е отменена и той е свален от бесилката. За всеобщо удивление мъжът оцелява и успява да се възстанови, спечелвайки си прозвището Джон „Полуобесения“ Смит.
28 – Към края на живота си Адолф Хитлер е приемал 28 различни лекарства.
38 – Толкова минути са необходими на Великобритания да победи Занзибар в най-кратката война в историята през 1896 г.
150 – Броят на перуките, които е притежава кралица Елизабет Първа.

Животни

5 – Ръмженето на възрастен лъв е толкова силно, че се чува на 5 мили.
9 – Толкова литра вода събира слонският хобот.
20 – Толкова минути дневно спят жирафите.
34 – Маскималната възраст, достигана от котка.
40 – Полът на коня може да се определи по зъбите – при мъжкия те са 40, а при женските – само 36.
4000 – Преди толкова години за последен път е опитомен нов животински вид.
16 000 000 – Броят на животните, асистирали въоръжените сили по време на Първата световна война.

Други факти

3 – Броят на останалите зъби на Сталин към момента на смъртта му.
5 – „Дисниуърлд“ е по-голям от петте най-малки страни в света.
50 – Процентът на населението по света, гледало поне един филм от поредицата за Джейм Бонд.
150 – Броят на калориите, изразходвани за час удряне на глава в стена.
250 000 – Предполагаемият брой на пурите, изпушени от сър Уинстън Чърчил през живота му.
 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.