В спора за Украйна и двете страни грешат

| от |

Автор: Джонатан Фрийленд, Гардиън

Когато се обсъждат далечни събития, изглежда, че най-трудно е да се каже „и двете“. Украйна е пример за това – дебатите в случая са сведени до размяна на взаимни обвинения, като всяка страна отправя неверни противоположни твърдения към другата, настоявайки, че всеки аспект на разгръщащата се криза може да бъде сведен до избор „или-или“, а всъщност истината много често не е толкова еднозначна.

Ukraine

И така, едната страна шумно осъжда Русия за въоръженото й нахлуване в Крим, с което е нарушила украинския суверенитет. Какво лицемерие, крещят техните противници. Как смее Западът да критикува Русия, когато САЩ, Великобритания и техните съюзници нахлуха в Ирак преди 11 години. Това е изборът. Или Русия греши, или Западът. Не може и двете.

А всъщност може. Напълно възможно е един западняк да се противопоставя както на действията на Русия в Крим, така и на нахлуването в Ирак – всъщност да се противопоставя и на двете по една и съща причина: те са неоправдани  нарушения на суверенитета. Естествено, това може да е трудно за Джон Кери, като се има предвид неговото гласуване в Сената през 2002 г. в подкрепа на упълномощаването на Джордж У. Буш да използва  военна сила срещу Саддам Хюсеин – случай, който трябваше да го накара да се замисли, преди да осъди Владимир Путин за това, че е действал „по начин, характерен за 19 век, като е нахлул в друга страна въз основа на напълно измислен претекст“.

Но е глупаво да се упреква Барак Обама за случая с Ирак. Той е президент на Съединените щати отчасти защото се противопостави на нахлуването през 2003 година. Именно неговата позиция за Ирак му помогна да победи Хилари Клинтън в надпреварата за кандидатурата на Демократическата партия. Ако искате, можете да порицаете Обама за Либия или за продължаващата война на САЩ с безпилотни самолети, но конкретно примерът с Ирак не прави позицията му за Крим лицемерна. Прави я последователна. Да се пренебрегва този факт, да се държи сегашното правителство отговорно за греховете на предишното, като че ли Обама и Буш са просто взаимозаменяемите лица на постоянната власт на САЩ, означава да се пренебрегва основния принцип, че в демократичните общества правителствата се сменят. Вероятно не в Русия, където Путин командва, откакто Бил Клинтън беше в Белия дом. Но в демократичния свят нещата стоят по този начин.

Това съвсем не е единственият безсмислен избор, предлаган в дебатите за Украйна. Единият лагер критикува грубите лъжи и хитрини на Путин – на своята пресконференция миналата седмица той се изяви като кремълска версия на „комичния Али“, като смешно оспорваше фактите, настоявайки, че руските войници, които всеки можеше да види със собствените си очи, били всъщност мирни украинци, отбили се в местния магазин за маскарадни костюми и купили си руски военни униформи. Очарователното му твърдение, навяващо спомени за миналото, че руските сили били поканени в Украйна от сваления й президент – също както съветските войски бяха поканени в Унгария през 1956 г. и по-късно в Чехословакия през 1968 г., – накара един коментатор да предположи, че Путин си е загубил ума.

От другата страна е противниковият лагер, който ви призовава вместо това да погледнете новите сили, управляващи Украйна. Този лагер отбелязва влиянието на крайнодесните групи „Свобода“ (която първоначално носеше исторически отекващото име Украинска социалнационалистическа партия) и „Десен сектор“, възнаградени сега с места в украинското правителство, и на фашистките военизирани формирования, които патрулират по улиците на Киев, като носят на ръцете си ленти със свастики и скандират антиеврейски лозунги. Те с тревога насочват вниманието ви към осветения с факли парад на крайни националисти, почитащи паметта на Степан Бандера, тачен като герой на украинската независимост въпреки сътрудничеството му с нацистите по време на Втората световна война.

Все пак би трябвало да е възможно да се приеме истинността и на двете гледни точки, да се осъди фактическата диктатура на Путин в Москва и да се изрази възмущение от присъствието на фашисти в европейско правителство в Киев през 21 век. Твърде често обаче воюващите лагери се затварят очите за едното, а осъждат другото. Това важи не само за коментатори и експерти, обсъждащи темата  в интернет и по медиите. Джон Кери и външните министри от Европейския съюз би трябвало да разберат, че позицията им срещу руската намеса в Украйна няма да бъде подкопана, ако заклеймят расистките главорези, изиграли роля във въстанието на Майдана и спечелили парче от властта. Възможно е едновременно да се поддържат и двете позиции.

Всъщност обратното би означавало да се отрече, че реалността винаги е упорито, влудяващо сложна. Вземете например въпроса за антисемитизма, който се превръща в бойно поле за словесната война във връзка с Украйна, при която Путин се представя за защитник на обсадените евреи в страната. Напълно вярно е, че водачите на „Свобода“ едно време твърдяха, че Украйна се управлявала от „московско-еврейска мафия“ – доста силни думи, като се има предвид, че евреите съставляват приблизително 0,15 процента от населението на страната, или че ругаеха  родената в Украйна актриса Мила Кунис, наричайки я „мръсна еврейка“. Вярно е също така, че синагоги бяха замеряни с коктейли Молотов и че един лидер на общността беше толкова уплашен, че предложи евреите да напуснат Украйна в името на своята безопасност.

Все пак е вярно и това, че млади евреи взеха дейно участие в протестите на Майдана и дори създадоха собствена бойна група срещу вече сваленото правителство. Вярно е също така, че когато еврейски лидери помолиха новите власти в Киев да осигурят защита на важни сгради на общността, искането им веднага беше удовлетворено. Не може да се пренебрегне и това, че еврейски лидери, които смятат, че някои от антисемитските нападения са били извършени от проруски провокатори, не се доверяват на новите властници в Киев, също както не може да се подмине писмото, изпратено в четвъртък от ръководството на украинските евреи до Путин, в което руският президент беше призован да отстъпи и е обвинен, че използва въпроса за антисемитизма и проявява лицемерие, като се има предвид репутацията на собствената му страна.

С други думи, нищо не е така ясно, както биха искали враждуващите лагери и техните поддръжници в чужбина. Вярно е, че Крим беше част от Русия до 1954 г. и че сега е част от Украйна по силата на капризите на историята. Но е вярно и това, че нахлуването в региона все пак представлява нарушение на международното право. Както е вярно също така, че руснаците не са произвели и един изстрел от гняв, а при нахлуването в Ирак бяха убити стотици хиляди хора – това обаче не оправдава действията на Путин.

В миналото се говореше, че Тони Блеър предпочитал външните работи пред вътрешните въпроси, защото те предоставяли морална сигурност, липсваща у дома. Писал съм за това как някои външни наблюдатели следят израелско-палестинския конфликт, все едно че той е сблъсък между два съпернически футболни отбора, при който моят винаги е прав, а твоят никога не е прав.

Но светът не е такъв. Той рядко е черно-бял. Реалността обикновено изисква от нас да мислим едновременно по два явно противоположни начина. Животът не е „или-или“. Той е и двете.

 
 

Боб Дилън тръгва на турне през пролетта

| от chronicle.bg |

Музикантът Боб Дилън няма да присъства на церемония по връчване на Нобеловите награди, която се състои днес в Стоххолм. Той обаче ще се завърне в Европа през 2017-а година за турне.

Музикантът ще посети Великобритания заедно с групата си през пролетта на следващата година. Шестневното му турне през май ще започне в Кардиф и ще продължи в Борнемут, Нотингам, Глазгоу, Ливърпул и Лондон.

Дилън издаде 27-ия си албум „Fallen Angels“ през май тази година.  Публикувани бяха също книгата му „Утъпканата пътека“ и книга с негови текстове на песни, озаглавена „Текстове на песни: 1961 – 2012″.

 
 

Усмихнатата Денина Мартин

| от Спонсорирано съдържание |

Денина Мартин е сред известните модни блогърки у нас – усмивката е нейна запазена марка. Усмихва се искрено и постоянно. Говори кратко, точно и ясно и винаги изглежда добре.

Нейното малко, лично интернет пространство се казва Purely Me by Denina Martin – вече сме ви разказвали за него.

„Обичам модата и то много, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, са пътешествията. Те ме зареждат и правят щастлива, защото човек е човек, когато е на път. Ако имаше как, щях през седмица да съм на различно място!“, казва Денина.

20161116-DSC_2366

Имаме предизвикателство към нея – да избере няколко аксесоара от новата колекция на Folli Follie и да даде идеи за преобразяване на зимата. Денина посреща своите последователки тази събота в мол “Сердика” в магазина на Folli Follie от 12 до 15 часа, където всеки клиент ще получи отстъпка от 30%.
Folli Folli е единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета.

„От колекцията на Folli Follie избрах бижута и аксесоари в два различни стила. Единият сет е подходящ за ежедневието и се състои от романтични модели в златисто и бежова чанта с характерната закопчалка-детелина, която ми е изключително любима“, казва тя.

Денина следва максимата “колкото по-малко, толкова по-добре”. Спира на бежова чанта за ежедневието и голям пръстен като акцент за средния пръстен на лявата си ръка.

20161116-DSC_2339

„Другият сет, който избрах, се състои от празнични и женствени бижута в сребро и камъни, особено подходящи за вечерно излизане. Последните допълних в класическа комбинация – с червена мини чанта, която носи силен женствен заряд.” Чантата е ярко червена и придава акцент на тоалета й решен в тъмно.

20161116-DSC_2322

Към нея добавя тъмни очила  и часовник.

20161116-DSC_2411

Денина умее да комбинира много пръстени – в нашия случай три броя, единият от тях доста смел. Съчетава ги с дълги обеци.
„Това, което прави едно бижу наистина уникално е жената, която го носи“, казва Денина.

20161116-DSC_2341

Питам я за любимата й модна тенденция за тази и предстоящата година. 2017-а чука на вратата и е добре хората, потънали в модни дилеми да бъдат подготвени. „Този сезон must-have за мен са малките структурирани чанти. Те са красив акцент, който не просто допълва визията, а и я прави много по-впечатляваща.

А как би разнообразила зимата? – „С цветове. Аз съм явлен привърженик на цветовете и вярвам, че те зареждат с добро настроение.“
Макар зимата, макар да е толкова неудобна за носене, няма как да не се съгласим.

20161116-DSC_2395
Снимките са с бижута и аксесоари на Folli Follie.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.