В спора за Украйна и двете страни грешат

| от |

Автор: Джонатан Фрийленд, Гардиън

Когато се обсъждат далечни събития, изглежда, че най-трудно е да се каже „и двете“. Украйна е пример за това – дебатите в случая са сведени до размяна на взаимни обвинения, като всяка страна отправя неверни противоположни твърдения към другата, настоявайки, че всеки аспект на разгръщащата се криза може да бъде сведен до избор „или-или“, а всъщност истината много често не е толкова еднозначна.

Ukraine

И така, едната страна шумно осъжда Русия за въоръженото й нахлуване в Крим, с което е нарушила украинския суверенитет. Какво лицемерие, крещят техните противници. Как смее Западът да критикува Русия, когато САЩ, Великобритания и техните съюзници нахлуха в Ирак преди 11 години. Това е изборът. Или Русия греши, или Западът. Не може и двете.

А всъщност може. Напълно възможно е един западняк да се противопоставя както на действията на Русия в Крим, така и на нахлуването в Ирак – всъщност да се противопоставя и на двете по една и съща причина: те са неоправдани  нарушения на суверенитета. Естествено, това може да е трудно за Джон Кери, като се има предвид неговото гласуване в Сената през 2002 г. в подкрепа на упълномощаването на Джордж У. Буш да използва  военна сила срещу Саддам Хюсеин – случай, който трябваше да го накара да се замисли, преди да осъди Владимир Путин за това, че е действал „по начин, характерен за 19 век, като е нахлул в друга страна въз основа на напълно измислен претекст“.

Но е глупаво да се упреква Барак Обама за случая с Ирак. Той е президент на Съединените щати отчасти защото се противопостави на нахлуването през 2003 година. Именно неговата позиция за Ирак му помогна да победи Хилари Клинтън в надпреварата за кандидатурата на Демократическата партия. Ако искате, можете да порицаете Обама за Либия или за продължаващата война на САЩ с безпилотни самолети, но конкретно примерът с Ирак не прави позицията му за Крим лицемерна. Прави я последователна. Да се пренебрегва този факт, да се държи сегашното правителство отговорно за греховете на предишното, като че ли Обама и Буш са просто взаимозаменяемите лица на постоянната власт на САЩ, означава да се пренебрегва основния принцип, че в демократичните общества правителствата се сменят. Вероятно не в Русия, където Путин командва, откакто Бил Клинтън беше в Белия дом. Но в демократичния свят нещата стоят по този начин.

Това съвсем не е единственият безсмислен избор, предлаган в дебатите за Украйна. Единият лагер критикува грубите лъжи и хитрини на Путин – на своята пресконференция миналата седмица той се изяви като кремълска версия на „комичния Али“, като смешно оспорваше фактите, настоявайки, че руските войници, които всеки можеше да види със собствените си очи, били всъщност мирни украинци, отбили се в местния магазин за маскарадни костюми и купили си руски военни униформи. Очарователното му твърдение, навяващо спомени за миналото, че руските сили били поканени в Украйна от сваления й президент – също както съветските войски бяха поканени в Унгария през 1956 г. и по-късно в Чехословакия през 1968 г., – накара един коментатор да предположи, че Путин си е загубил ума.

От другата страна е противниковият лагер, който ви призовава вместо това да погледнете новите сили, управляващи Украйна. Този лагер отбелязва влиянието на крайнодесните групи „Свобода“ (която първоначално носеше исторически отекващото име Украинска социалнационалистическа партия) и „Десен сектор“, възнаградени сега с места в украинското правителство, и на фашистките военизирани формирования, които патрулират по улиците на Киев, като носят на ръцете си ленти със свастики и скандират антиеврейски лозунги. Те с тревога насочват вниманието ви към осветения с факли парад на крайни националисти, почитащи паметта на Степан Бандера, тачен като герой на украинската независимост въпреки сътрудничеството му с нацистите по време на Втората световна война.

Все пак би трябвало да е възможно да се приеме истинността и на двете гледни точки, да се осъди фактическата диктатура на Путин в Москва и да се изрази възмущение от присъствието на фашисти в европейско правителство в Киев през 21 век. Твърде често обаче воюващите лагери се затварят очите за едното, а осъждат другото. Това важи не само за коментатори и експерти, обсъждащи темата  в интернет и по медиите. Джон Кери и външните министри от Европейския съюз би трябвало да разберат, че позицията им срещу руската намеса в Украйна няма да бъде подкопана, ако заклеймят расистките главорези, изиграли роля във въстанието на Майдана и спечелили парче от властта. Възможно е едновременно да се поддържат и двете позиции.

Всъщност обратното би означавало да се отрече, че реалността винаги е упорито, влудяващо сложна. Вземете например въпроса за антисемитизма, който се превръща в бойно поле за словесната война във връзка с Украйна, при която Путин се представя за защитник на обсадените евреи в страната. Напълно вярно е, че водачите на „Свобода“ едно време твърдяха, че Украйна се управлявала от „московско-еврейска мафия“ – доста силни думи, като се има предвид, че евреите съставляват приблизително 0,15 процента от населението на страната, или че ругаеха  родената в Украйна актриса Мила Кунис, наричайки я „мръсна еврейка“. Вярно е също така, че синагоги бяха замеряни с коктейли Молотов и че един лидер на общността беше толкова уплашен, че предложи евреите да напуснат Украйна в името на своята безопасност.

Все пак е вярно и това, че млади евреи взеха дейно участие в протестите на Майдана и дори създадоха собствена бойна група срещу вече сваленото правителство. Вярно е също така, че когато еврейски лидери помолиха новите власти в Киев да осигурят защита на важни сгради на общността, искането им веднага беше удовлетворено. Не може да се пренебрегне и това, че еврейски лидери, които смятат, че някои от антисемитските нападения са били извършени от проруски провокатори, не се доверяват на новите властници в Киев, също както не може да се подмине писмото, изпратено в четвъртък от ръководството на украинските евреи до Путин, в което руският президент беше призован да отстъпи и е обвинен, че използва въпроса за антисемитизма и проявява лицемерие, като се има предвид репутацията на собствената му страна.

С други думи, нищо не е така ясно, както биха искали враждуващите лагери и техните поддръжници в чужбина. Вярно е, че Крим беше част от Русия до 1954 г. и че сега е част от Украйна по силата на капризите на историята. Но е вярно и това, че нахлуването в региона все пак представлява нарушение на международното право. Както е вярно също така, че руснаците не са произвели и един изстрел от гняв, а при нахлуването в Ирак бяха убити стотици хиляди хора – това обаче не оправдава действията на Путин.

В миналото се говореше, че Тони Блеър предпочитал външните работи пред вътрешните въпроси, защото те предоставяли морална сигурност, липсваща у дома. Писал съм за това как някои външни наблюдатели следят израелско-палестинския конфликт, все едно че той е сблъсък между два съпернически футболни отбора, при който моят винаги е прав, а твоят никога не е прав.

Но светът не е такъв. Той рядко е черно-бял. Реалността обикновено изисква от нас да мислим едновременно по два явно противоположни начина. Животът не е „или-или“. Той е и двете.

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.

 
 

Най-известният човек в телефона на…Никола Крумов

| от chronicle.bg |

774

 

 

Ако имате Facebook, значи ви е познато името на Никола Крумов. Това е онзи забавен човек, който е способен да ви разкаже за любимата си по такъв начин, че да не можете да спрете да четете.

Той определя себе си като 30 и няколко годишен мъж от северозападните села, четвъртият най-умен на своята улица. Външно прилича на Джордж Клуни, но без лицето и тялото. Вътрешно прилича на елен. Книгата му „Дневникът на панелните блокове“ през 2015 година и отбеляза рекордни продажби още преди появата си.

Той е вторият участник в технологичния експеримент на Chronicle в партньорство със Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

Аз се обаждам само майка си, защото нямам ваучер. Последно ме е набирала английската кралица Елизабет II – Нейно Превъзходителство имаше казус с киселото си зеле, но успях да разреша проблема (не го беше пресякла навреме).

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Джорж Клуни. С него сме братя близнаци от различни майки и други бащи, като той е по-възрастен от мен, поради простата причина, че моята майка беше бремена с мен 16 години. Всъщност приличам повече на неговата, ако си я представите с брада. С Джо се чуваме често – помагам му за кариерата (брат брата не храни, но тежко му, който го няма).

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За да увъртам пред любимата. Звъни ми през час, защото ме обичала – аз я обичам и без да я слушам. Даже я обичам и без да я виждам, но няма как – налага се.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

За цялото си житие, съм забравял телефона си само един път.  Беше ранна пролет, около 3 сутринта, свърши ми бирата. Взех точно пари и тръгнах към денонощния. За нещастие и ключовете ми били забравени, а вратата на входа е автоматична и долните звънци не работят. С две кучета спахме във високите треви до блока.

Приложението, без което не можеш?

Не знам баш за какво ме питате, но вкъщи най-често си прилагаме ракия със салата.

Коя е твоята социална медия?

Във Фейсбук публикувам лични истории. Разказвам битови случки с мен, годеницата ми Нора и котката Ивелина.