В САЩ има много Фъргюсън-и

| от |

САЩ имат проблеми с расизма. За мнозина това би била странна констатация, но с безредиците във Фъргюсън, се забвлязва, че  най-демократичната държава не се е освободила от духа на миналото. Когато Барак Обама бе избран за президент на САЩ, цялата страна се носеше в сладката утопия за след расистка Америка.

Сега се разкрива жестоката реалност, в която Фъргюсън не е специален случай, само част от фактите, които се изнасят от американските правозащитни организации по повод протестите във Фъргюсън. Позицията се основава на факта, че полицията и в други места в САЩ използва непропорционална сила срещу чернокожите граждани.

Kолко Фъргюсън-и има в Америка?

Непропорционалността в покрайнините на Сейнт Луис е изключителна. От около 21 000 жители 67,4 на сто са афроамериканци, а кметът е бял, както и пет от шест градски наместници. В полицията работят 50 бели от общо 53 служители.

Безредиците, които избухнаха заради това, че полицай уби тийнейджъра Майкъл Браун отразяват много точно ситуацията според мнозина. “Делът на афроамериканците в институциите на Фъргюсън е малък във всички области’‘, казва социологът Дарнел Хънт, директор на Центъра за афроамерикански изследвания в университета в Kалифорния.

Той добавя, че ситуацията изглежда, като през четиридесетте години на миналия век, от периода преди борбата за граждански права. Тогава, дали Фъргюсън е специален случай? Не, ако се съди по социологическите проучвания – 80 процента от афроамериканците смятат, че случая Браун е на расова основа.

37 процента от респондентите с бяла кожа смятат по същия начин. “Фъргюсън е пример за това, че последните години и десетилетия непрекъснато ставаме свидетели на такива репресии в САЩ“, казва Лексер Kейми, говорител на „Водещата конференция за гражданските и човешките права“, която обединява най-влиятелните организации за борба за човешките права. Kейми показва случаи, в които полицаите стрелят по невъоръжени афроамериканци.

Това, което тогава пълнеше първите страници на вестниците по целия свят е убийството на 17-годишния Трейвън Мартин. Трейвън попада случайно на мушката на Джордж Зимермън. Младежът му се сторил „подозрителен“ и след кратък напрегнат разговор Зимермън вади пистолета си и застрелва ТрейвънПред пристигналия полицейски патрул Зимермън заявява, че е действал при самоотбрана и полицията го пуска.

“Можех и аз да бъда Трейвънн Мартин“ - каза тогава американският президент Барак Обама. Няма сигурна статистика за това колко често полицаи използват оръжия, но през последните години наяве непрекъснато излизат отделни случаи. Според съобщения в ляволибералното списание “Mother Jones“, само от средата на юли са убити четирима невъоръжени с черен цвят на кожата.

“Не се чува, обаче, нито за един случай, в който е убит някой тийнейджър – бял – отбелязва социологът Хънт и добавя, че „това не е случайно.“ “Има мнение, че чернокожите мъже представляват опасност и те трябва да се държат „изкъсо“ - казва той. Факт е, че черните и белите американци имат съвсем различни преживявания в отношенията с полицията.

Мит за равенство

Във Фъргюсън, например, миналата година, от всички водени разследвания, 92 на сто са били срещу афроамериканци. 93 процента от задържаните шофьори са били чернокожи, въпреки че полицията много често хваща белите в незаконни действия (37 процента), отколкото афроамериканците (22 на сто). Това не е характерно само за Фъргюсън.

И в Ню Йорк, в рутинните проверки на пешеходците, преди всичко, се прави, за да се контролират латиносите и афроамериканците. В така наречената практика Stop – and – Frisk от около 200 000 случая са били констатирани само 11 процента от хората с бял цвят на кожата. “Майките и бащите на чернокожите деца не могат да бъдат сигурни, че децата им няма да бъдат малтретирани, бити или арестувани от полицията“ - подчертава Лексер Kейми.

Техните сдружения изискват редица промени, сред които и забрани за полицейски контрол въз основа на цвета на кожата, по-голям контрол на местните полицейски сили от Министерството на правосъдието, както и увеличаването на представителството на членовете на тези общности и в полицията. За социологът Хънт, известните случаи на полицейско насилие са симптом на дълбоко вкоренен проблем. “Ние имаме чернокож президент, а на много афроамериканци положението, в икономически смисъл, е по-лошо  отколкото преди 20 години’‘ – добавя Хънт.

Тук нещо не е наред

Чернокожите в САЩ в почти всички области на живота са в неравностойно положение: безработицата при чернокожите се е удвоила през последното десетилетие, семейните доходи са с една трета по-малки отколкото средното за страната.

Чернокожите живеят в постоянна бедност и са осъждани четирикратно повече. “Постоянно се говори, че САЩ са оставили проблема на расовата равнопоставеност. И тогава, когато се случи нещо като това във Фъргюсън, си казващ – Чакай малко, тук нещо не е наред“ – казва Хънт.

 

 
 

Идеалното тяло за зимата

| от |

През лятото всеки иска плочки, буци по ръцете и нисък процент телесни мазнини. Зимно време хората искат чай, одеяло и да си пуснат нещо да мърмори по телевизията. Това е така, защото вън e майка си и баща си – поледици, виелици, студ. Земята толкова се е стегнала, че е време да сменят метрото с теснолинейка. За да сме резистентни на студа, трябва да имаме подходящо тяло – тяло, за което никой не говори. Зимно тяло. Това става по един-единствен начин – с диета.

Всякакви видове месо. Имам един приятел, който има един приятел, който казва, че не яде брано, а яде драно. Месото е основната суровина на живота. Ако сте веган – не знам. Веганите не отлитате ли на юг през зимата?

Картофи и тесто. Въглехидратите трябва да са като студентите – да влизат лесно и да излизат трудно.

Риба. В главите на хората рибата не е нито месо, нито картоф. Тя се сервира в два случая. Единият е, когато е празник, другият е, когато жена ви е решила, че вече няма място за нея в сърцето ви, защото то е затлачено от правилните ви кулинарни решения.

Подправки. Ползва се основно червен пипер. Начинът на прилагане е извънредно прост – взимате червен пипер и с него поръсвате едно парче сланина. По-късно нарежете сланината и наръсете обилно което и да е от предходните блюда със сланина.

Ако прекалите с подправките, блюдото ви може да стане разпадащо се, „рошаво“ и трудно за обхождане – като подхвърлян дюнер. Това, разбира се, не означава да не прекалявате, а да чукнете на всичко по 2-3 яйца за спойка. Белтъкът на яйцата дава протеините, необходими за оцеляване при лунарните условия на живот по спирките сутрин. Жълтъкът пък осигурява необходимия холестерол за онова сигнално червено лице и стягане в гърдите.

Зеле от типа „кисело“. Чувате ли от съседите нехарактерна дандания? Появяват ли им се неотложни ангажименти, когато искате да им отидете на гости? Шумът е заради такането на зелето, а неотложните ангажименти са, за да не отидете у тях да им изядете зелето.

Чесън. Познавам хора, които си купиха кола, за да могат да ядат чесън, без да пречат на тези в градския транспорт. Благородни хора. Благородни и здрави. Благородни, здрави и низвергнати от обществото.

Плодове и зеленчуци. Човек трябва не само да се храни добре, но и да бъде в красива обстановка. Ябълки, пиперки, гъби, орехи… Това са все неща, които изглеждат добре изсушени на масата. Все пак цяла зима ще седят на тая масата.

Течности

Не искам да говоря като реклама в интернет, но с помощта на тази диета ще постигнете желаното и нужно тяло. Грижете се за себе си, защото животът е кратък, особено ако не се грижите за себе си.

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук. 

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.