В Русия сталинизмът се завръща

| от |

Стефано Мани / Опинионе

Червени знамена, червено-кафяви куртки, статуи на Сталин и Ленин, бранени като реликви, до които никой не трябва да се докосва. Дали това, което се наблюдава както в Русия, така и в източните райони на Украйна, означава възкръсване на сталинизма?

http://earthstation1.simplenet.com

Отговорът е „да“, ако се съди по многото неофициални сигнали, които показват, че точно в постсъветска Русия, която има намерението да си върне част от Украйна /като се започне от Крим/, не доминира национализмът, нито пък на мода се връща царизмът, а се шири именно носталгията по СССР и по най-кървавия му диктатор Йосиф Сталин.

Тук не става дума за нов феномен, но малцина го виждат или му придават значение. През 2007 г., когато времената не бяха толкова смутни, Русия на Путин парализира институционалните и финансовите сайтове на съседката си Естония само защото естонското правителство реши прехвърлянето /не премахването,  а само прехвърлянето/ на паметник, посветен на съветските герои от Великата отечествена война /съветското име, дадено на конфликта срещу нацистите от 1941 г. до 1945 г./ Пак през 2008 г. няколко месеца след войната в Грузия, в Русия носталгията по Сталин беше нараснала до такава степен, че повлия на резултата от телевизионно състезание за най-влиятелната руска историческа личност. Сталин беше поставен на трето място веднага след цар Николай Втори. Тогава се твърдеше, че резултатите са били манипулирани, защото във временния резултат в първия ден на конкурса Сталин беше дори на първо място с доста голяма преднина. Но тогава все пак ставаше дума за прекалено неудобен резултат дори за руска държавна телевизия.

През 2013 г. управляващата партия в Грузия Грузинска мечта, която е по-проруски настроена за разлика от лагера на бившия президент Михаил Саакашвили, като първи сигнал за промяна в отношенията си със съседката Русия обеща две неща – да не пипа музея на Сталин /със съответната статуя/ в родния му град Гори и да премахне музея на съветската окупация в центъра на Тбилиси. По онова време музеят на Сталин продължаваше да бъде място за култ и  поклонение за стотици хиляди руски посетители. Предходното грузинско правителство го беше запазило като пример за идолопоклонничеството към Сталин, но имаше намерение да добави към него още един отдел, поне временно, посветен на престъпленията на диктатора. Днес обаче къщата си е само място на култ, изповядван все още от толкова много руснаци.

През 2013 г. в навечерието на кризата в Украйна знаците за съветското и сталинисткото съживяване в Русия станаха още по-силни. Допитване на Фондацията за обществено мнение /ФОМ/ в Москва, публикувано в средата на октомври 2013 г., показа, че 60 процента от руснаците плачат все още за СССР. От тези 60 процента 14 процента смятат, че комунизмът е една невероятна система, а 12 процента признават, че изпитват носталгия по него. За 11 процента комунизмът гарантира стабилен и позитивен живот. Само 11 процента от участвалите в допитването казват, че комунизмът е система, която е безвъзвратно отминала. Но все пак никой от тях не изказва отрицателно мнение. Едва 7 процента от руснаците имат негативно отношение към старата система, докато само 5 процента  я смятат за утопична. Относно СССР допитването показа, че 33 процента от анкетираните смятат, че съветската система е гарантирала социална сигурност, стабилност и грижи за народа. Четиринадесет процента казват, че съветската система е била система на справедливост и социално равенство. Девет процента от анкетираните са на мнение, че СССР е била държава, в която е имало върховенство на закона и дисциплина, а 7 процента възхваляват достъпа до гарантирана работа, докато останалите 7 процента твърдят, че в СССР хората са били по-склонни да си помагат взаимно от сега.

Друго допитване на центъра „Левада“, извършено през пролетта на 2013 г. по повод 60-ата годишнина от смъртта на Сталин /5 март 1953 г./, показа, че съветският диктатор е станал най-обичаният човек в руската и съветската история. А от друга страна, проявите на възхвала, все по-ясно очертани, се умножават – издигане на паметници, лепене на плакати, излъчване на филми и ваене на бюстове на диктатора. Парадоксално именно новите поколения изпитват най-голяма носталгия към едно минало, в което дори не са живели. Но няма какво да се изненадваме всъщност.

Защото тази вълна на завръщащ се сталинизъм е директен продукт на руските училища и университети, на програмите по политическа история, насърчавани от Владимир Путин. Престъпленията на Сталин се изразяват в невероятната цифра от 20 милиона убити, в ГУЛАГ, в депортациите, в избиването на квотен принцип /тоест на цели сектори от населението/, в разстрелите на произволен принцип на дисиденти или на предполагаеми дисиденти. Но всичко това изчезва от училищните и университетските текстове, преподавани от новите руски историци.

В замяна на това Сталин е обрисуван като велик организатор, като главен герой на индустриализацията и като велик лидер, победител над нацизма и противник на западните империалисти. Същите тези империалисти, които тези дни, руската пропаганда съзира зад действията на Киев и зад украинската криза. От друга страна, динамиката на руските действия в Крим не е нищо друго освен прилагане наново на обичайните стари системи, на външната политика на Сталин за идентифициране на фашистка заплаха в съседна страна, създаване на местно правителство на марионетки, което моли за помощ и нахлуване във въпросната страна.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик

 

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.