Въпрос на „равновесие“

| от |

НАКАЗАТЕЛНАТА операция на израелската армия в Газа отново задейства един от най-спонтанните стремежи на съвременната журналистика – правото на мързел. На по-професионален език това се нарича „равновесие“. Така например американският крайно десен телевизионен канал „Фокс нюз“ се определя, явно с чувство за хумор, като „безпристрастен и уравновесен“.

В случая с конфликта в Близкия изток вината не е разпределена поравно, „равновесието“ се изразява в това да се забрави коя е окупационната сила. Повечето западни журналисти го възприемат като начин да се защитят от фанатизма на онези, които биха се раздразнили от една жегваща информация. За целта въпросната информация се представя като гледна точка, поставена под съмнение. Освен че този подход не се наблюдава при други международни кризи, като обстановката в Украйна, истинското равновесие липсва по най-малко две причини. Първо, когато се сравняват кадрите от масовата касапница в Газа със сирените на плажа в Тел Авив, които предупреждават за изстреляни ракети, една точна теглилка би трябвало да се наклони поне малко на едната страна… И второ, някои герои, в случая израелците, разполагат с професионалисти в областта на връзките с обществеността, докато другите могат да предложат на западните медии единствено голготата на цивилните си граждани.

Да вдъхваш жалост обаче, не е ефикасно политическо оръжие. По-добре е да контролираш разказа за събитията. От десетилетия ни се обяснява, че Израел „отговарял“ или „отвръщал“. Тази малка миролюбива, зле защитена държава, без могъщ съюзник, успява обаче винаги да надделее, понякога дори без драскотина… За да се осъществи това чудо, е нужно всеки сблъсък да започва точно в момента, в който Израел се представя за смаяна жертва на злините, стоварващи се върху него – отвличане, атентат, нападение, убийство. Именно върху този добре очертан терен се разгръща после доктрината на „равновесието“. Един ще се възмути от изстрелването на ракети срещу цивилни граждани, друг пък ще възрази, че израелското „в отговор на“ е много по-смъртоносно. Накратко, военни престъпления по целия терен, но топката е в средата.

И така се забравя останалото, т.е. основното – военната окупация на Западния бряг на река Йордан, икономическата блокада на Газа, заселването на нови и нови земи. Защото несекващият информационен поток сякаш никога няма време да задълбае в тези подробности. Колко от хората, които най-много консумират тази информация, знаят, че между Шестдневната война и войната в Ирак, или иначе казано от 1967 до 2003 г., над една трета от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН са били нарушени от една-единствена държава – Израел? И че те често са се отнасяли… до заселването на палестинските територии [1]? Тоест, ако просто бъде прекратен огънят в Газа, това би означавало да се увековечи едно доказано нарушение на международното право.

Не може да разчитаме на Париж да припомни този факт. Франсоа Оланд вече не се интересува от равновесие, откакто на 9 юли т.г., без да произнесе и дума за десетките палестински цивилни жертви, заяви, че израелското правителство е в правото си да „вземе всички необходими мерки, за да защити населението си от заплахите“. И така той стана малкият телеграфист на израелската десница.

Серж Алими, LE MONDE DIPLOMATIQUE

 

 

 
 

Зелда Сейър: Великата жена зад Скот Фицджералд

| от chronicle.bg |

Тя е твърде модерна, твърде смела и твърде остроумна, за да живее затворена в малкото градче Монгомъри в Алабама, където всеки ден прилича на предишния, а на разкрепостеното поведение не се гледа с добро око. Зелда Сейър е емблема на джаз епохата, която превръща всичко около себе си в ураган от чувства и събития. Заедно с Ф. Скот Фицджералд се оказват една от най-великите двойки в историята, чиято връзка е изпълнена със страст, недоверие, изневери, пиянство и психични проблеми.

Именно тази история се захващат да разкажат авторите на сериала на Amazon „Z: The Beginning of Everything“, който показва всичко през погледа на Зелда. На 17 тя среща бъдещия си съпруг и 30 години по-късно загива ужасяващо при пожар в санаториума, в който е настанена за лечение. Сериалът показва трудността на два силни характера със собствени мечти и амбиции да обитават едновременно тялото на една връзка, а Кристина Ричи успява да улови с невероятна точност смесицата между енергия и меланхолия, които въплъщава Зелда Фицджералд.

Продукцията е базирана на книгата на Терез Ан Фаулър – „Романът на Зелда Фицджералд“ (изд. „Обсидиан“, 2013), в който се проследява историята през погледа на Зелда – запознанството с автора на „Великият Гетсби“, връзката им, лудостта.

z: the beginning of everything

Времето, в което няма правилник за движение по пътищата

Действието се развива в една специфична епоха, в която момичетата не трябва да обличат твърде къси поли, да остават до късно с мъже, а автомобилите са без гюрук и освен това се движат, където им падне. Това е време, в което е логично навсякъде да звучи джаз, цигарите да се палят една от друга, а алкохолът е верен спътник на всяко изживяване.

На този фон едно 17-годишно момиче се опитва да пасне в свят, твърде тесен за духа й. Монгомъри, щата Алабама е родното място на Зелда Фицджералд. Именно там тя среща бъдещия си съпруг Скот, но решава да се омъжи за него едва след като стане известен и успял писател. Погледнато от този ъгъл, решението й не изглежда никак романтично. За щастие, сериалът гледа от друг ъгъл, за да оцени отношенията им – той разкрива мотивацията за всяко действие на своята главна героиня.

Момичето, за което няма граници

Кристина Ричи влиза в ролята на Зелда, след като е прочела романа за живота й. Тя е впечатлена до такава степен, че се превръща в един от продуцентите на сериала и се бори да го реализира. Самата Ричи разказва, че за нея е било трудно да бъде актриса и продуцент едновременно, защото ако играейки излиза напълно от реалността, то продуцентската позиция е изисквала да бъде здраво стъпила на земята и да преценява внимателно всяко действие.

В първия епизод южняшкия акцент удря неприятно слуха – звучи неестествено в устата на Кристина Ричи, което създава известен дисонанс. Оказва се, че снимайки пилотния епизод, екипът на сериала също е усетил проблем с акцента – много странен за ухото на съвременния зрител. Затова изменят леко говора, за да го вкарат по-позната за модерния човек рамка, в която именно го виждаме. Въпреки това в началото акцентът изважда Кристина Ричи от ролята и я кара да изглежда недостоверна. Впоследствие обаче актьорските й умения успяват напълно да заглуши този недостатък.

z: the beginning of everything

И ако Зелда изглежда пълнокръвна и аргументира действията си само с поглед, то Ф. Скот Фицджералд не е толкова естествен. Това се дължи на по-скованата игра на Дейвид Хофлин. Роденият в Швеция австралийски актьор сякаш е отстранен от ролята си. За да се подготви, Хофлин казва, че е чел книгите на американския писател с цел да вникне по-добре в персонажа му. Посветил е много време на „Отсам рая“ – книгата, която прави Фицджералд известен. Явно обаче това не е било достатъчно.

Въпреки че не писателят е главният герой на тази история, от екрана се усеща липсата на химия между Хофлин и Ричи, докато всъщност логиката изисква цялата история на персонажите им е да изградена върху бурната любов. Първият сезон на сериала не успява да разкаже за страстта в отношенията им и това е големият му недостатък.

Писателят в сянка

Епизодите представят Зелда не просто като муза, а като основен двигател в творчеството на Ф. Скот Фицджералд. Не е изненада и че персонажът на Ричи толкова напомня за Дейзи от „Великият Гетсби“ – тя е важен градивен елемент от всички книги на писателя.

Именно нейният талант е и един от въпросите, върху които набляга сериалът. Тя е добра половинка на съпруга си, склонна да вгради себе си в успеха му, вместо да постигне свои върхове. Това е и един от водещите конфликти, които епизодите успяват да уловят – страстта за живот на Зелда, нейните ум, способности и таланти, потиснати от известността на талантливия й съпруг.

Кристина Ричи прави невероятна роля, чрез която успява да запознае света с невероятната личност на Зелда, която е много повече от съпруга на един от най-големите писатели в света. Тя е звезда със собствен ярък пламък, който с времето не просто не изгасва, а се разгаря по-силно в десетилетията след смъртта й.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

Уникалните Булгара с нов клип

| от chronicle.bg |

След като повече от десетилетие едни от пионерите на родната етно сцена – „Булгара“ наблягаха основно на концертните си изяви, най-сетне ще ги видим и в нов клип към чисто новото им парче Караконджул. Това е третата композиция от дългоочаквания нов албум, върху който музикантите работят.

Продукцията е дело на младото JENG studio с талантливото участие на танцьорите от Ансамбъл „Българани“.

Промоцията ще се състои на 2 март в столичния SOFIA LIVE CLUB  от 22.00 ч., като част от концерта на Булгара #Караконджул

Как да обясниш на незрящ човек какво представлява червеният цвят?

На теория това са електронни вълни на определена честота, но дали това ще го накара да асоциира червения цвят с неистовата жажда за живот, въодушевлението и страстта? Същото е и с музиката на Булгара.

Как да разкажеш музиката на седмина мъже и две жени, отдадени на смесицата от традиция и новаторство?

Булгара, групата, която използва дръм енд бейс, фънк и броукън бийтс, за да подчертае хармоничната красота на българския фолклор и преплитайки джънгъл, рок и джаз с фолклорни инструменти, доближавайки се до понятието уърлд фюжън, съществува от 2002 г.

???????????????????????????????

Костадин Генчев (кавал) и Кирил Добрев (барабани) дават воля на музикалните си виждания, създавайки Булгара . Уповавайки се на опита си като оркестрант и композитор в оркестъра за народна музика към БНР, солист в концерти на „Мистерията на българските гласове”  и на участието си във френско-българския проект „Одисей”, Коста се ангажира с фолклорното ядро на Булгара. Кирил, от своя страна, като идеен лидер на Fake, подгрявали Prodigy  в София,  композитор и аранжьор, работил за български поп и хип-хоп изпълнители (Ъпсурт, Братя Мангасариян), автор на музикалните и звукови картини за спектаклите „Дивите”, „На нивото на очите”, “Размислите на един учител за Народното творчество”, лентата “Кецовe” и др. се впуска в дебрите на различността на музикалното звучене на Булгара, създавайки саунд и семплинг дизайна.

Стоян Павлов умело дирижира присъствието на перкусиите. Майсторските звуци на гайдата са поверени на солиста на оркестъра за народна музика към БНР Петьо Петров,  тънките струни на тамбурата опъва главният диригент на оркестъра за народна музика към  БНР Димитър Христов, гъдулката е в ръцете на eдна от двете дами – Христина Белева /солист в БНР/, а втората дива е вокално-перкусионното бижу – Ева Перчемлиева. Чавдар Асенов плавно поддържа бас линията, а съвсем отскоро към бандата се присъедини и китарата на Димитър Тодоров.

Една година след създаването си Булгара печелят наградата за театрално изкуство “Аскеер” за авторска музика към театрален спектакъл “Дивите” по Николай Хайтов. Красотата на тяхната музика е споделена и във филма „Отвъд чертата”. Композициите им са забелязани и от корифея на джаза Милчо Левиев, който ги кани да му партнират в концерт, изнесен на престижната сцена на зала „България”.

???????????????????????????????

Албумът на Ъпсурт „Попфолк” нямаше да бъде същият без щипката талант, добавен от Булгара. През 2004 г. не само публиката на “Аполония” ги оценява по достойнство, но и  френският музикален канал MEZZO, който излъчва репортаж  за тях.

В рамките на Sofia Music Jam 2004 те са подгряваща група на концерта на David Garfield and The Cats.

През февруари 2005 групата направи клубно турне в Унгария, Австрия, Германия и представи страната ни на световните туристически експозиции в Лондон, Киев и Москва. А в началото на лятото на 2005 музикантите от Булгара обърнаха представите за световноизвестния ски курорт Марибор (Словения), впускайки стремглаво българските ритми по пистите на тамошния фестивал Лент.

Bulgara s Qnka Rupkina

В края на 2005 излезе първородният  им  албум „Меча сватба”, който продаде и втория си тираж.
2006 ще остане в личните архиви на Булгара като най-благодатната и изпъстрена с участия на всички джаз фестивали в България, на чиито сцени свириха заедно с Били Кобъм, Хюмън Тъч, Милчо Левиев.

На европейските сцени, освен клубните концерти, най-запомнящи се  останаха самостоятелните концерти във Франкфурт и в световноизвестния клуб на Джо Завинул – Бърдленд във Виена.

Незабравим спомен ще остане и концерта на Ал Ди Меола, който имаха честта да подгреят , както и самостоятелните им концерти в Щутгарт – посветен на приемането ни в ЕС, в Лондонския Shaw Theatre и съвсем скорошното им участие в Бон по повод обединението на Източна и Западна Германия, което накара немската публика да се хване на хоро.

След картко затишие, през 2011 Булгара се завръщат на българските сцени, които с удоволствие споделят с гост-музиканти като цигуларя на превърналата се вече в икона немска група Сити – Георги Гогов, неповторимите Милица Гладнишка, Владо Михайлов и Ева квартет.

През 2014 са хедлайнери на международния World Music festival  в Малайзия, а лятото на 2016 завършва с концерт в Кипър.

 
 

Грешка при обявяването на „Оскар“ за най-добър филм. Ето и кой е победителят

| от chronicle.bg |

Драмата „Лунна светлина“ спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, измествайки считания за фаворит мюзикъл „La La Land“, съобщава БТА.

Първоначално обявяващият наградата актьор Уорън Бийти се обърка и съобщи, че „La La Land“ е спечелил наградата за най-добър филм. Това може да бъде добавено към списъка с най-срамни моменти на „Оскар“-ите.

Нашумелият мюзикъл спечели шест награди за вечерта, за най-добър режисьор, най-добра актриса, операторско майсторство, оригинална музика, песен от филм, сценография, но не и най-голямата.

Деймиън Шазел, който е на 32 години, стана най-младият творец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор.

„Това е филм за любовта, затова тази награда посвещавам на своята любима, която е тук в залата – Оливия“, каза Шазел след получаването на златната статуетка за режисура.

Деймиън Шазел има и предишна номинация за „Оскар“ за сценария на филма „Камшичен удар“. Лентата разказва за млад джазов барабанист. Успехът й помогна на Шазел да намери продуценти за „La La Land“.

Шазел е бил джазов барабанист в гимназията, след което се е насочил към киноспециалност в Харвардския университет.

Ема Стоун спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса („La La Land“), а Кейси Афлек („Манчестър до морето“)- за най-добър актьор.

Наградите „Оскар“ в поддържащите роли спечелиха Махершала Али („Лунна светлина“) и Вайола Дейвис ( „Огради“ /Fences) .

Кенет Лонърган спечели награда „Оскар“ за оригинален сценарий за „Манчестър до морето“.

В категорията за късометражна анимация, в която беше номиниран „Сляпата Вайша” на Теодор Ушев, спечели унгарският „Piper”.

Ето и списък с другите победители:

Списък на носителите на 89-ите награди „Оскар“, оповестен от Асошиейтед прес:
– най-добра актриса в поддържаща роля – Вайола Дейвис „Огради“ (Fences)
– най-добър актьор в поддържаща роля – Махершала Али („Лунна светлина“)
– най-добър чуждоезичен филм – „Търговският пътник“, режисьор Асгар Фархади, Иран
– най-добра анимация – „Зоотрополис“
– късометражен анимационен филм – „Свирчо“ („Piper“), Алън Бариларо и Марк Зондхаймър
– най-добър документален филм – „О Джей: Произведено в Америка“ Езра Еделман и Каролайн Уотърлоу
– късометражен документален филм – „Белите каски“, Орландо фон Айнсидел
– късометражен игрален филм – „Пей“ (Унгария) спечели награда „Оскар“
– сценография – „La La Land“
– операторско майсторство – Линус Сандгрен „La La Land“
– грим и прически – Алесандро Бертолаци, Джорджо Грегорини и Кристофър Нелсън за „Отряд самоубийци“
– костюми – Колийн Атууд за „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
– монтаж – Джон Гилбърт за „Възражение по съвест“
– визуални ефекти – Джон Фавро „Книга за джунглата“
– звуков мишунг – Кевин О’Конъл, Анди Райт, Робърт Маккензи и Питър Грейс за „Възражение по съвест“
– оригинална музика – Джъстин Хъруиц за „La La Land“
– песен от филм – „City of Stars“ от мюзикъла „La La Land“

Вижте и седемте най-добри момента от снощната церемония: