В Германия е недопустим политик като Борисов

| от |

В Германия не може да съществува политик като Бойко Борисов, нито пък в България е възможна германската „голяма коалиция“.

Това заяви пред БГНЕС Детлеф Кухенбекер от Асоциацията за инфраструктура и устойчивост „Инфраню“. Той е специалист по политически маркетинг, социалната проблематика и трудови пазари, посещавал е страната ни 3-4 пъти, ходил е по избори, включително в етнически смесени райони, и може да се каже, че добре познава задния двор на България.

„Не мога да си представя, че канцлер в Германия може да стане такъв човек“, отвърна Детлеф Кухенбекер на въпроса дали правителството в Берлин може да бъде оглавено от лице, което е било бодигард едновременно на комунистически лидер и на оцелелия цар, и в същото време да е имало връзки с групи от подземния свят. „Абсолютно недостойно е хора с подобна история да кандидатстват в парламента. Нито една партия не може да допусне подобен кандидат в своите листи. Естествено, промъквали са се кандидати със съмнително минало, но те са били изключвани“, допълни Кухенбекер.

„Това, което наблюдавам в България, е, че много хора говорят, а малко неща се правят“, продължи експертът. „И това е нещо, което гневи младите хора и ги кара да напускат страната. Практиката „Не гледай какво върша, а слушай какво говоря“, не може да бъде приложена в Германия. По време на предизборните кампании партиите обещават много неща, но избирателите след това проверяват и като видят, че повечето неща не са изпълнени, после не отиват да гласуват. Последните 20 години наблюдаваме промяна в парламента, партии трябва да правят повече отпреди, защото избирателите проверяват в интернет изпълнението на обещанията им“, поясни Кухенбекер.

Според него „Германия се интересува от това, което се случва в България, дали се променят нещата срещу корупцията, за подобряване на икономиката, социалната политика, заетостта, усвояването на еврофондовете. Искаме да ви помогнем, но не подкрепяме корумпираната система. ЕС е готов да ви подкрепя, но не и да дава пари на олигархията. И когато България не изпълнява ангажиментите си към ЕС, нещата се усложняват. Според мен всички лидери на партиите трябва да мислят за нуждите на хората – добри улици, добро образование, здравна система. Все още има много работа“, констатира събеседникът.

За да обясни защо в България е невъзможна „голямата коалиция“ в Германия, той се спря подробно на историята за сформирането й (миналата есен), която впрочем продължи близо три месеца. Победилият на изборите Християн-демократически съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) са имали маратон от преговори, които са започнали на равнище контактни групи и съответно са стигнали до висшите партийни ръководства. „Социалдемократите изпратиха голяма група преговарящи, за да доближат различните мнения в рамките на партията. Така че всичките тези различни мнения да бъдат включени в диалог с християндемократите. И след поредния кръг преговори групата каза: „Да, възможно е да постигнем споразумение за коалиция“. За социалдемократите най-важните въпроси бяха минималната работна заплата, минималната пенсия и мирна външна политика. След това големите групи бяха разделени на по-малки групи по сектори – социални въпроси, аграрна политика и външна политика и прочие. При тези преговори по групи двете партии бляха представени от еднакъв брой представители. След постигането на споразумение в групите преговорите минаха на по-високи етап – висшите ръководства на двете партии. Ако те кажеха „не“, преговорите се връщаха обратно. Ръководствата одобриха окончателното коалиционно споразумение, но след това социалдемократите го изпратиха до всеки член на партията. В продължение на една седмица партийните членове имаха възможност да се запознаят със споразумението. Последва много активна дискусия между лидерите на партията и нейните членове, защото ситуацията беше опасна за социалдемократите – известно е, че след предишната „голяма коалиция“ социалдемократите загубиха голям процент подкрепа на поредните парламентарните избори и минаха в опозиция (тогавашното коалиционно споразумение с ХДС бе сключено без допитването до редовите членове – ред). Поради това лидерите решиха, че е необходимо мнението на редовите членове, преди да се сформира коалиция. Такова гласуване (вътрешнопартиен референдум – ред.) на членовете на ГСДП бе първото от 100 години насам, такова нещо досега не е имало“, подчерта събеседникът.

„Не знам дали такава коалиция е възможна в България, защото между нашите две страни има много различна политическа култура. Но беше интересно, когато някои лидери в България казаха, че ще се адаптират към това, което прави Социалдемократическата партия в Германия и може да направят същото. Защо не, какво биха изгубили? Когато членовете на партията кажат „да“, те (партиите) имат по-голяма сила“, обобщи експертът.

Спирайки се на принципните различия между партиите в страната му, Детлеф Кухенбекер изтъкна, че между социалдемократите и Лявата партия разломът минава през външната политика. Докато Лявата партия каза „Не“ на германско участие в конфликти по света, социалдемократите казват: „Не може да кажем „не“. Трябва да наблюдаваме какво се случва в света и когато дадена страна каже „Имаме нужда от вашата помощ като силна икономика“, не може кажем „не“.

Между зелените и християндемократите разминаването е в ядрената енергетика, ГМО-та и някои социални проблеми. А между християндемократите и социалдемократите основните различия са в социалната политика, донякъде в данъчната политика и по някои външнополитически въпроси. Но различията им не са толкова големи, че да отхвърлят коалициите. Основният въпрос е от какво се нуждае държавата и не може да кажем, че няма да се коалираме, ако държавата се нуждае от това. Така че партийният интерес остава на заден план, първо идва интересът на гражданите и след това на партията. Това бе един от най-важните моменти за постигането на коалиционно споразумение в Германия. Единственото изключение от това правило е Лявата партия, която поставят партийния си интерес над държавния. 90 процента от парламента поставят националния интерес над партийния, увери Детлеф Кухенбекер. /БГНЕС

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Близо 900 полета на Lufthansa са отменени

| от chronicle.bg |

Близо 900 полета на Lufthansa са отменени днес заради поредната стачка на пилотите, които са недоволни от размера на възнагражденията си. Представители на наземния персонал на превозвача подготвят контрадемонстрация във Франкфурт, предаде БНР.

Аргументът им е, че с протеста си летците нанасят на компанията значителни финансови загуби, които трябва да бъдат компенсирани от всички останали служители.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.