В Германия е недопустим политик като Борисов

| от |

В Германия не може да съществува политик като Бойко Борисов, нито пък в България е възможна германската „голяма коалиция“.

Това заяви пред БГНЕС Детлеф Кухенбекер от Асоциацията за инфраструктура и устойчивост „Инфраню“. Той е специалист по политически маркетинг, социалната проблематика и трудови пазари, посещавал е страната ни 3-4 пъти, ходил е по избори, включително в етнически смесени райони, и може да се каже, че добре познава задния двор на България.

„Не мога да си представя, че канцлер в Германия може да стане такъв човек“, отвърна Детлеф Кухенбекер на въпроса дали правителството в Берлин може да бъде оглавено от лице, което е било бодигард едновременно на комунистически лидер и на оцелелия цар, и в същото време да е имало връзки с групи от подземния свят. „Абсолютно недостойно е хора с подобна история да кандидатстват в парламента. Нито една партия не може да допусне подобен кандидат в своите листи. Естествено, промъквали са се кандидати със съмнително минало, но те са били изключвани“, допълни Кухенбекер.

„Това, което наблюдавам в България, е, че много хора говорят, а малко неща се правят“, продължи експертът. „И това е нещо, което гневи младите хора и ги кара да напускат страната. Практиката „Не гледай какво върша, а слушай какво говоря“, не може да бъде приложена в Германия. По време на предизборните кампании партиите обещават много неща, но избирателите след това проверяват и като видят, че повечето неща не са изпълнени, после не отиват да гласуват. Последните 20 години наблюдаваме промяна в парламента, партии трябва да правят повече отпреди, защото избирателите проверяват в интернет изпълнението на обещанията им“, поясни Кухенбекер.

Според него „Германия се интересува от това, което се случва в България, дали се променят нещата срещу корупцията, за подобряване на икономиката, социалната политика, заетостта, усвояването на еврофондовете. Искаме да ви помогнем, но не подкрепяме корумпираната система. ЕС е готов да ви подкрепя, но не и да дава пари на олигархията. И когато България не изпълнява ангажиментите си към ЕС, нещата се усложняват. Според мен всички лидери на партиите трябва да мислят за нуждите на хората – добри улици, добро образование, здравна система. Все още има много работа“, констатира събеседникът.

За да обясни защо в България е невъзможна „голямата коалиция“ в Германия, той се спря подробно на историята за сформирането й (миналата есен), която впрочем продължи близо три месеца. Победилият на изборите Християн-демократически съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) са имали маратон от преговори, които са започнали на равнище контактни групи и съответно са стигнали до висшите партийни ръководства. „Социалдемократите изпратиха голяма група преговарящи, за да доближат различните мнения в рамките на партията. Така че всичките тези различни мнения да бъдат включени в диалог с християндемократите. И след поредния кръг преговори групата каза: „Да, възможно е да постигнем споразумение за коалиция“. За социалдемократите най-важните въпроси бяха минималната работна заплата, минималната пенсия и мирна външна политика. След това големите групи бяха разделени на по-малки групи по сектори – социални въпроси, аграрна политика и външна политика и прочие. При тези преговори по групи двете партии бляха представени от еднакъв брой представители. След постигането на споразумение в групите преговорите минаха на по-високи етап – висшите ръководства на двете партии. Ако те кажеха „не“, преговорите се връщаха обратно. Ръководствата одобриха окончателното коалиционно споразумение, но след това социалдемократите го изпратиха до всеки член на партията. В продължение на една седмица партийните членове имаха възможност да се запознаят със споразумението. Последва много активна дискусия между лидерите на партията и нейните членове, защото ситуацията беше опасна за социалдемократите – известно е, че след предишната „голяма коалиция“ социалдемократите загубиха голям процент подкрепа на поредните парламентарните избори и минаха в опозиция (тогавашното коалиционно споразумение с ХДС бе сключено без допитването до редовите членове – ред). Поради това лидерите решиха, че е необходимо мнението на редовите членове, преди да се сформира коалиция. Такова гласуване (вътрешнопартиен референдум – ред.) на членовете на ГСДП бе първото от 100 години насам, такова нещо досега не е имало“, подчерта събеседникът.

„Не знам дали такава коалиция е възможна в България, защото между нашите две страни има много различна политическа култура. Но беше интересно, когато някои лидери в България казаха, че ще се адаптират към това, което прави Социалдемократическата партия в Германия и може да направят същото. Защо не, какво биха изгубили? Когато членовете на партията кажат „да“, те (партиите) имат по-голяма сила“, обобщи експертът.

Спирайки се на принципните различия между партиите в страната му, Детлеф Кухенбекер изтъкна, че между социалдемократите и Лявата партия разломът минава през външната политика. Докато Лявата партия каза „Не“ на германско участие в конфликти по света, социалдемократите казват: „Не може да кажем „не“. Трябва да наблюдаваме какво се случва в света и когато дадена страна каже „Имаме нужда от вашата помощ като силна икономика“, не може кажем „не“.

Между зелените и християндемократите разминаването е в ядрената енергетика, ГМО-та и някои социални проблеми. А между християндемократите и социалдемократите основните различия са в социалната политика, донякъде в данъчната политика и по някои външнополитически въпроси. Но различията им не са толкова големи, че да отхвърлят коалициите. Основният въпрос е от какво се нуждае държавата и не може да кажем, че няма да се коалираме, ако държавата се нуждае от това. Така че партийният интерес остава на заден план, първо идва интересът на гражданите и след това на партията. Това бе един от най-важните моменти за постигането на коалиционно споразумение в Германия. Единственото изключение от това правило е Лявата партия, която поставят партийния си интерес над държавния. 90 процента от парламента поставят националния интерес над партийния, увери Детлеф Кухенбекер. /БГНЕС

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Ето я новата Nokia 3310

| от chronicle.bg |

В неделя на Световния мобилен конгрес в Барселона беше представена новата Nokia 3310. Тя няма дори 3G, но има Snake.

Телефонът има малко по-голям екран от предшественика си, а също така идва в няколко цвята, плюс камера. Софтуерът е ъпдейтната версия на оригиналния S30. Новата стара Nokia ще излезе на пазара след месец март тази година и ще струва около 50 евро.

HDM, които ще произвеждат телефона, обещават, че той ще е устойчив като предния, въпреки че е двойно по-тънък. Той също така ще има 10 пъти повече време за разговори – 22 часа, а батерията му ще издържа един месец! Тя се зарежда с microUSB, а в долната страна на апарата има и жак за слушалки.

Някои твърдят, че възраждането на Nokia 3310 е маркетингово упражнение, но анализите посочват друго. От 20 милиона телефона, продадени във Великобритания за миналата година, 1 милион са „глупави телефони“ (такива, които не са смартфони) точно като 3310. Хората се нуждаят от глупав телефон по различни причини – дали работата им ще го изисква, просто искат елементарна функционалност или телефон за морето и планината, който няма значение ако загубите.

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.