В. „Файненшъл таймс“: Обама се захваща с рискована операция в Сирия

| от |

С предприетите в Сирия въздушни удари срещу групировката „Ислямска държава“ американският президент Барака Обама започва непредсказуема и рискована операция, чийто успех съвсем не е сигурен, пише британският в. „Файненшъл таймс“.

Когато се прави оценка на решението на Обама, е необходимо да се отговори на три въпроса. Първият е дали разширяването на кампанията от Ирак към Сирия е оправдано от гледна точка на сигурността. Не би трябвало да има особени съмнение, че това е така. „Ислямска държава“ завзема големи територии в Ирак и Сирия
и се зарича да премине границите на Йордания и Ливан.

Групировката има около 30 000 бойци и печели милиони долари от 13-те петролни и газови находища, които контролира. Тя демонстрира безмилостно отношение към малцинствата в региона като язидите и християните. Като се има предвид заплахата, която представлява „Ислямска държава“ за Европа и Средиземноморието, САЩ имат отговорност да спрат екстремистите, докато все още могат.

Вторият въпрос е дали разширяването на операцията към Сирия е правосъобразно. Това е по-сложен въпрос. Американските действия срещу „Ислямска държава“ в Ирак несъмнено са позволени, защото правителството в Багдад иска това. Сирийските власти не са отправяли подобно искане, макар че засега няма признаци Дамаск да се противопоставя на въздушните удари срещу вражеската за него групировка. Важното обаче е това, че операцията на САЩ се подкрепя от пет сунитски арабски държави – Саудитска Арабия, Йордания, Обединените арабски емирства, Катар и Бахрейн, а също от Турция, която предлага поне политическа поддръжка. Силното арабско участие придава легитимност на операцията, което е в рязък контраст с намесата на САЩ в Ирак през 2003 г.

Най-големият въпрос, който и буди най-много съмнения, е дали мисията може да постигне заявената си цел. През последните дни САЩ вкарват в действие страховита огнева мощ срещу „Ислямска държава“. Но за да бъде изпълнена задачата докрай, може да се наложи в Ирак и Сирия да бъдат разположени сухопътни сили. След мъчителния опит от войната в Ирак едва ли САЩ ще се съгласят да изпратят нещо повече от символичен брой военни, а арабските сили не показват особено желание да се бият. На Свободната сирийска армия ще са й нужни години, докато бъде в състояние да се противопостави на „Ислямска държава“ и правителството в Дамаск. Иракската армия може да удържа настъплението на групировката към Багдад, но все още търпи поражения от екстремистите, отбелязва вестникът.

При тежката ситуация в Близкия изток американският президент и другите западни лидери не разполагат с варианти, които да са напълно лишени от рискове. Но те трябва да имат предвид, че унищожаването на „Ислямска държава“ в крайна сметка ще зависи от това регионалните сили да поемат своя дял. Необходимо е Турция да бъде насърчена да играе дейна роля в предвожданата от САЩ операция. Иракското правителство би трябвало да положи доста повече усилия, за да обедини сунитите, шиитите и кюрдите в национални институции. Това ще отслаби позициите на „Ислямска държава“.

Главното изпитание обаче ще бъде за американския президент. След като вкара своите сили в боя, той трябва да размисли върху поуките от неуспешните кампании в миналото. Две трети от американците подкрепят действията на САЩ срещу „Ислямска държава“. Но за да запази тази поддръжка, Обама трябва да определи ясни цели и да не допуска мисията да забуксува, отбелязва „Файненшъл таймс“.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.