В частните телевизии се работи с 1/3 от парите на БНТ

| от | |

В частните телевизии се работи с 1/3 от парите на БНТ – това е истината за българските сериали и защо вече няма да ги има. Разказва я Милена Фучеджиева пред „Площад Славейков“ с уговорката: Този текст е провокиран от въпроси във фейсбук, на които се опитах да отговоря максимално изчерпателно, предава Кросс.

fuchadviewa

Някои поискаха да знаят защо в сериалите ни главните герои не са примерно от квартал „Банишора“, а са винаги адвокати, мафиоти, ченгета, журналисти и политици, и защо няма примерно театрали. Вероятно това са въпроси, които мъчат и други хора, затова ще отговоря и допълня отговорите си с цялото си знание и опит от авторството ми на близо 100 епизода за два излъчени сериала в две различни телевизии.
Телевизиите поръчват сериали, базирайки се на предложенията на продуцентите. Ние, сценаристите, създаваме истории според изискванията на телевизиите. Това е бизнес, при който свободно творчество не е позволено. Свободата на сценариста е в таланта му да направи образите плътни и ситуациите относително достоверни, като пълната достоверност не е задължителна. Да има структура. Това е свободата, с която разполага един тв сценарист. Останалото е стриктно според концепцията на телевизиите, които пък работят по невидимото и неизказано на глас желание на зрителите. Тези желания се регистрират чрез рейтинговата система и съответно не е разрешено да се философства и „твори“ в стил „Ма не може ли така“. Не може. Това не е театър, кино или литература – това е търговска смес от тези 3 компонента, която трябва да захрани най-бедните и най-необразованите, а те по напълно обясними причини не искат да гледат себе си. Не искат да гледат мизерия и липса на надежда, т.е. реалност. Сериалите продават сънища и мечти, в които често се описва човешкото падение, и хората искат да видят, че „и богатите също плачат“, както и да се докоснат до блясък, интриги и „познание“ за живота на „най-високо“ ниво.

В България турските сериали имат такъв успех, защото продават морал и ценности, които сме загубили. За съжаление тази морална структура е напълно неприложима в нашата продукция, защото просто не съществува между нас, в живия живот. Обществото ни е неморално социално и политически. Съседите ни са религиозни хора, които имат страх от пророка Мохамед, а ние дори не знаем от какво да се страхуваме. Най-големият ни страх е от себе си, а той явно не е достатъчен.

Би Ти Ви, телевизията, която досега най-успешно успя да налучка желанията и вкуса на българския зрител, ни беше поставила задача – това е идеалната рейтингова ситуация за всички телевизии – да направим българския „турски“ сериал. В смисъл да стигнем техния недостижим рейтинг.

Със „7 часа разлика“ не успяхме да се справим поради един куп причини, но за мен основната е, че никой тук не може да напише „турски“ сериал, защото той би бил лъжа. Този морал и патриархалност ги няма в България. И все пак целта продължава да е същата – да забавляваме, да развличаме и да замисляме.

За съжаление обаче парите за сериали секнаха, така че няма да има възможност за усъвършенстване на този бизнес. Иначе идеи колкото искаш, вече съществува една група от опитни сценаристи, които знаем какво и как, но телевизиите искат определени неща, които ограничават рязко спектъра на идеи.ю

Идеите и рейтинга са пряко зависими от бюджетите. Не можеш да направиш ефектен сериал-приказка без компютърна анимация, а тя е скъпа. Не можеш да направиш силен исторически сериал без костюми и компютърна анимация. Без компютърна анимация можеш да правиш сериали само за политици, адвокати, ченгета, и мафиоти. Те са достатъчно „анимирани“ сами по себе си, те ръководят държавата и живота ни, съответно това са възможностите, с това работим.

Сега ще четете думата „пари“ във всяко изречение. Големите пари за сериали са в обществената телевизия, в БНТ. Там един епизод на „Под прикритие“, „Четвъртата власт“ и „Недадените“ струва между 165 000 и 200 000 лв., което е огромен бюджет в сравнение примерно с епизод на „Дървото на живота“, струващ около 85 000 лв., много добре направен, елегантен сериал. А един епизод на „7 часа разлика“, който е вторият най- гледан драматичен сериал на Би Ти Ви след „Стъклен дом“, струва 65 000 лв. Това са частни пари, които нямат нищо общо с данъците на българина. „Под прикритие“ е пълен с каскади и екшън, а това струва пари. „Недадените“ е епоха, което също струва пари, но това не е оправдание, че беше безобразно изпълнена върху главата на Пенко Господинов като цар Борис и това направи сериала негледаем.

„Четвъртата власт“ е финансова „мистерия“, там не е ясно къде са отишли 165 000 лева на епизод за цели 12 епизода, защото със сигурност ги няма на екрана, а вероятно и в джобовете на актьорите. Идеята на сериала беше добра, създадена от сценаристката Ваня Николова, която обаче е била изгонена, въпреки успешната й работа по най- успешния сезон на „Под прикритие“ – сезон 1. На нейно място е вкаран човек без грам сценарен опит, действащ главен редактор на медия, близка до продуцентката от страна на БНТ Севда Шишманова. Проблемът, който „Четвъртата власт“разглеждаше, е сериозен и важен – опасната и пагубна концентрация на власт чрез притежанието на медии. Но начинът, по който беше поднесен и направен, е в конфликт на интереси с предмета на дейност на БНТ. Обществената телевизия произведе безкрайно скъп и неуспешен сериал с лош диалог и слаба режисура за ужасно много пари, идващи от джоба на всеки българин, които така и не се разбра къде са отишли. Във всеки случай парите ги няма на екрана.

Така че, единственият успешно употребил парите на данъкоплатците сериал на БНТ е „Под прикритие“. Вяра Анкова гордо обяви, че е донесъл печалби от продажби от 800 000 лева. Това е чудесно. Със сигурност нито един от другите два сериала не е донесъл и няма да донесе стотинка. Друг въпрос е, че телевизия, която не разчита на реклами и продажби – 800 000 влезли лева срещу 3 сезона по 1 400 000 излезли… – може би трябва да подбира по-добре сюжетите и темите си, както и да работи с утвърдени сценаристи и опитни продуценти.

Чисто продуцентски успехът на БНТ с „Под прикритие“ се дължи на Митовски, Гочев и Цанков. Другите два сериала са брутални продуцентски провали с народни пари. Гордостта, че „Четвъртата власт“ е „селектиран“ да се състезава за ЕМИ, сме я преживявали покрай „Шоуто на Слави“. В страницата на Слави Трифонов в сайта на Би Ти Ви четем: „…безпрецедентно за българската медийна история събитие ще остане номинацията на „Шоуто на Слави“ за престижната американска награда
ЕМИ(телевизионния еквивалент на Оскар) в категорията „вечерно токшоу“. ЕМИ означава състезание в най-различни категории за различни жанрове сериали, сред които има и не-американска категория, в която ще участва „Четвъртата власт“. Това участие не е плод на спечелена конкуренция в селекция, а се случва като номинация, благодарение на членство в Международната академия за телевизионно изкуство и науки, на която явно БНТ е член. „Четвъртата власт“ ще се „състезава“ примерно с „Игра
на тронове“.

Коментарът не е необходим, но практиките и начина, по който се селектират и продуцират темите на обществената телевизия, изискват коментар. И „Недадените“, и „Четвъртата власт“ бяха продуцирани, измествайки проекти за сериали, които отдавна трябваше да са реализирани, спечелвайки тъй наречените конкурси в БНТ. Дали някой се е обадил отгоре, или някой е наложил личната си воля в БНТ, за да не се следва законния ред, е напълно валиден въпрос, още повече когато става дума за насочване на огромни суми обществени пари в произволни посоки. Когато се претендира за честност, прозрачност, истина и морал, не може да се постигат с нарушаването им чрез двойни стандарти.

Няма как да не бъдат обсъждани бюджетите и практиките в тази телевизия. В частните телевизии се работи с една трета от парите в БНТ и се очакват огромни резултати, защото вложените пари трябва да се върнат – съответно там волята на зрителя е от първостепенно значение. Ако той харесва попфолк, попфолк ще му бъде предложен. От обществената телевизия няма подобни очаквания за рейтинг и се очакват обществено значими теми, произведени по възможно най-добрия начин. Съответно, когато
предварително е ясно, че не се очаква възвращаемост, а и темата не е за масовия зрител, то тя трябва да бъде реализирана максимално добре и вложените обществени пари да бъдат оправдани.

Жалко е, че частните телевизии вече не искат да влагат пари в български сериали, а всичко се насочва в безкрайни формати за откриване на таланти, които със сигурност ги има в изобилие. Но пък сериалите са нашите български приказки за тъжната ни, красива и брутална действителност. Те не носят такива грандиозни печалби, но помагат на хората да видят живота си отстрани и да намерят потвърждения или опровержения на мечтите и разочарованията си.

Миналата година имаше рекорден брой кандидати за НАТФИЗ, което напомни за златните времена на Академията по време на соца, когато се произвеждаха много филми и беше престижно да си актьор. За съжаление тези млади хора вече са излъгани, защото сериали няма да има. Тъкмо бяхме започнали да се усъвършенстваме като сценаристи, режисьори и продуценти, няма какво да се лъжем – това беше прохождащ бизнес, и плановете на телевизиите се промениха.

Пазарът диктува всичко, а България за съжаление не е нито Америка, нито Турция, така че, не се оплаквайте от турските сериали. Българската публика е показала, че американските не я вълнуват, тя иска най-близко до родното, щом то не е възможно. Това е тъжната истина.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!