В частните телевизии се работи с 1/3 от парите на БНТ

| от | |

В частните телевизии се работи с 1/3 от парите на БНТ – това е истината за българските сериали и защо вече няма да ги има. Разказва я Милена Фучеджиева пред „Площад Славейков“ с уговорката: Този текст е провокиран от въпроси във фейсбук, на които се опитах да отговоря максимално изчерпателно, предава Кросс.

fuchadviewa

Някои поискаха да знаят защо в сериалите ни главните герои не са примерно от квартал „Банишора“, а са винаги адвокати, мафиоти, ченгета, журналисти и политици, и защо няма примерно театрали. Вероятно това са въпроси, които мъчат и други хора, затова ще отговоря и допълня отговорите си с цялото си знание и опит от авторството ми на близо 100 епизода за два излъчени сериала в две различни телевизии.
Телевизиите поръчват сериали, базирайки се на предложенията на продуцентите. Ние, сценаристите, създаваме истории според изискванията на телевизиите. Това е бизнес, при който свободно творчество не е позволено. Свободата на сценариста е в таланта му да направи образите плътни и ситуациите относително достоверни, като пълната достоверност не е задължителна. Да има структура. Това е свободата, с която разполага един тв сценарист. Останалото е стриктно според концепцията на телевизиите, които пък работят по невидимото и неизказано на глас желание на зрителите. Тези желания се регистрират чрез рейтинговата система и съответно не е разрешено да се философства и „твори“ в стил „Ма не може ли така“. Не може. Това не е театър, кино или литература – това е търговска смес от тези 3 компонента, която трябва да захрани най-бедните и най-необразованите, а те по напълно обясними причини не искат да гледат себе си. Не искат да гледат мизерия и липса на надежда, т.е. реалност. Сериалите продават сънища и мечти, в които често се описва човешкото падение, и хората искат да видят, че „и богатите също плачат“, както и да се докоснат до блясък, интриги и „познание“ за живота на „най-високо“ ниво.

В България турските сериали имат такъв успех, защото продават морал и ценности, които сме загубили. За съжаление тази морална структура е напълно неприложима в нашата продукция, защото просто не съществува между нас, в живия живот. Обществото ни е неморално социално и политически. Съседите ни са религиозни хора, които имат страх от пророка Мохамед, а ние дори не знаем от какво да се страхуваме. Най-големият ни страх е от себе си, а той явно не е достатъчен.

Би Ти Ви, телевизията, която досега най-успешно успя да налучка желанията и вкуса на българския зрител, ни беше поставила задача – това е идеалната рейтингова ситуация за всички телевизии – да направим българския „турски“ сериал. В смисъл да стигнем техния недостижим рейтинг.

Със „7 часа разлика“ не успяхме да се справим поради един куп причини, но за мен основната е, че никой тук не може да напише „турски“ сериал, защото той би бил лъжа. Този морал и патриархалност ги няма в България. И все пак целта продължава да е същата – да забавляваме, да развличаме и да замисляме.

За съжаление обаче парите за сериали секнаха, така че няма да има възможност за усъвършенстване на този бизнес. Иначе идеи колкото искаш, вече съществува една група от опитни сценаристи, които знаем какво и как, но телевизиите искат определени неща, които ограничават рязко спектъра на идеи.ю

Идеите и рейтинга са пряко зависими от бюджетите. Не можеш да направиш ефектен сериал-приказка без компютърна анимация, а тя е скъпа. Не можеш да направиш силен исторически сериал без костюми и компютърна анимация. Без компютърна анимация можеш да правиш сериали само за политици, адвокати, ченгета, и мафиоти. Те са достатъчно „анимирани“ сами по себе си, те ръководят държавата и живота ни, съответно това са възможностите, с това работим.

Сега ще четете думата „пари“ във всяко изречение. Големите пари за сериали са в обществената телевизия, в БНТ. Там един епизод на „Под прикритие“, „Четвъртата власт“ и „Недадените“ струва между 165 000 и 200 000 лв., което е огромен бюджет в сравнение примерно с епизод на „Дървото на живота“, струващ около 85 000 лв., много добре направен, елегантен сериал. А един епизод на „7 часа разлика“, който е вторият най- гледан драматичен сериал на Би Ти Ви след „Стъклен дом“, струва 65 000 лв. Това са частни пари, които нямат нищо общо с данъците на българина. „Под прикритие“ е пълен с каскади и екшън, а това струва пари. „Недадените“ е епоха, което също струва пари, но това не е оправдание, че беше безобразно изпълнена върху главата на Пенко Господинов като цар Борис и това направи сериала негледаем.

„Четвъртата власт“ е финансова „мистерия“, там не е ясно къде са отишли 165 000 лева на епизод за цели 12 епизода, защото със сигурност ги няма на екрана, а вероятно и в джобовете на актьорите. Идеята на сериала беше добра, създадена от сценаристката Ваня Николова, която обаче е била изгонена, въпреки успешната й работа по най- успешния сезон на „Под прикритие“ – сезон 1. На нейно място е вкаран човек без грам сценарен опит, действащ главен редактор на медия, близка до продуцентката от страна на БНТ Севда Шишманова. Проблемът, който „Четвъртата власт“разглеждаше, е сериозен и важен – опасната и пагубна концентрация на власт чрез притежанието на медии. Но начинът, по който беше поднесен и направен, е в конфликт на интереси с предмета на дейност на БНТ. Обществената телевизия произведе безкрайно скъп и неуспешен сериал с лош диалог и слаба режисура за ужасно много пари, идващи от джоба на всеки българин, които така и не се разбра къде са отишли. Във всеки случай парите ги няма на екрана.

Така че, единственият успешно употребил парите на данъкоплатците сериал на БНТ е „Под прикритие“. Вяра Анкова гордо обяви, че е донесъл печалби от продажби от 800 000 лева. Това е чудесно. Със сигурност нито един от другите два сериала не е донесъл и няма да донесе стотинка. Друг въпрос е, че телевизия, която не разчита на реклами и продажби – 800 000 влезли лева срещу 3 сезона по 1 400 000 излезли… – може би трябва да подбира по-добре сюжетите и темите си, както и да работи с утвърдени сценаристи и опитни продуценти.

Чисто продуцентски успехът на БНТ с „Под прикритие“ се дължи на Митовски, Гочев и Цанков. Другите два сериала са брутални продуцентски провали с народни пари. Гордостта, че „Четвъртата власт“ е „селектиран“ да се състезава за ЕМИ, сме я преживявали покрай „Шоуто на Слави“. В страницата на Слави Трифонов в сайта на Би Ти Ви четем: „…безпрецедентно за българската медийна история събитие ще остане номинацията на „Шоуто на Слави“ за престижната американска награда
ЕМИ(телевизионния еквивалент на Оскар) в категорията „вечерно токшоу“. ЕМИ означава състезание в най-различни категории за различни жанрове сериали, сред които има и не-американска категория, в която ще участва „Четвъртата власт“. Това участие не е плод на спечелена конкуренция в селекция, а се случва като номинация, благодарение на членство в Международната академия за телевизионно изкуство и науки, на която явно БНТ е член. „Четвъртата власт“ ще се „състезава“ примерно с „Игра
на тронове“.

Коментарът не е необходим, но практиките и начина, по който се селектират и продуцират темите на обществената телевизия, изискват коментар. И „Недадените“, и „Четвъртата власт“ бяха продуцирани, измествайки проекти за сериали, които отдавна трябваше да са реализирани, спечелвайки тъй наречените конкурси в БНТ. Дали някой се е обадил отгоре, или някой е наложил личната си воля в БНТ, за да не се следва законния ред, е напълно валиден въпрос, още повече когато става дума за насочване на огромни суми обществени пари в произволни посоки. Когато се претендира за честност, прозрачност, истина и морал, не може да се постигат с нарушаването им чрез двойни стандарти.

Няма как да не бъдат обсъждани бюджетите и практиките в тази телевизия. В частните телевизии се работи с една трета от парите в БНТ и се очакват огромни резултати, защото вложените пари трябва да се върнат – съответно там волята на зрителя е от първостепенно значение. Ако той харесва попфолк, попфолк ще му бъде предложен. От обществената телевизия няма подобни очаквания за рейтинг и се очакват обществено значими теми, произведени по възможно най-добрия начин. Съответно, когато
предварително е ясно, че не се очаква възвращаемост, а и темата не е за масовия зрител, то тя трябва да бъде реализирана максимално добре и вложените обществени пари да бъдат оправдани.

Жалко е, че частните телевизии вече не искат да влагат пари в български сериали, а всичко се насочва в безкрайни формати за откриване на таланти, които със сигурност ги има в изобилие. Но пък сериалите са нашите български приказки за тъжната ни, красива и брутална действителност. Те не носят такива грандиозни печалби, но помагат на хората да видят живота си отстрани и да намерят потвърждения или опровержения на мечтите и разочарованията си.

Миналата година имаше рекорден брой кандидати за НАТФИЗ, което напомни за златните времена на Академията по време на соца, когато се произвеждаха много филми и беше престижно да си актьор. За съжаление тези млади хора вече са излъгани, защото сериали няма да има. Тъкмо бяхме започнали да се усъвършенстваме като сценаристи, режисьори и продуценти, няма какво да се лъжем – това беше прохождащ бизнес, и плановете на телевизиите се промениха.

Пазарът диктува всичко, а България за съжаление не е нито Америка, нито Турция, така че, не се оплаквайте от турските сериали. Българската публика е показала, че американските не я вълнуват, тя иска най-близко до родното, щом то не е възможно. Това е тъжната истина.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.

 
 

Най-срамните моменти от „Оскар“-ите

| от chronicle.bg |

Преди 16 години на червения килим за раздаването на наградите „Оскар” певицата Бьорк се появи в меко казано нестандартно облекло – цялото й тяло беше обхванато от пера, а около врата й извиваше шия…лебед. Това, разбира се, не е най-шокиращият момент в историята на наградите „Оскар”.

Подготвили сме ви галерия с много, много срамни моменти, за които да се сещате в най-тежкия си ден и да знаете, че на тези звезди тогава им е било по-тежко. Спъване на сцената, извикване на грешно име или качване на сцената, без да разбереш, че наградата всъщност е за друг…

Унизителни моменти са съпътствали различни звезди през всяка от годините и ние сме ви подготвили само малка част от тях.

След като разгледате галерията, в главата ви е звучат следните реплики от  „Game of Thrones”: “Shame! Shame! Shame!” (превод: „Срам! Срам! Срам!”)