В частните телевизии се работи с 1/3 от парите на БНТ

| от | |

В частните телевизии се работи с 1/3 от парите на БНТ – това е истината за българските сериали и защо вече няма да ги има. Разказва я Милена Фучеджиева пред „Площад Славейков“ с уговорката: Този текст е провокиран от въпроси във фейсбук, на които се опитах да отговоря максимално изчерпателно, предава Кросс.

fuchadviewa

Някои поискаха да знаят защо в сериалите ни главните герои не са примерно от квартал „Банишора“, а са винаги адвокати, мафиоти, ченгета, журналисти и политици, и защо няма примерно театрали. Вероятно това са въпроси, които мъчат и други хора, затова ще отговоря и допълня отговорите си с цялото си знание и опит от авторството ми на близо 100 епизода за два излъчени сериала в две различни телевизии.
Телевизиите поръчват сериали, базирайки се на предложенията на продуцентите. Ние, сценаристите, създаваме истории според изискванията на телевизиите. Това е бизнес, при който свободно творчество не е позволено. Свободата на сценариста е в таланта му да направи образите плътни и ситуациите относително достоверни, като пълната достоверност не е задължителна. Да има структура. Това е свободата, с която разполага един тв сценарист. Останалото е стриктно според концепцията на телевизиите, които пък работят по невидимото и неизказано на глас желание на зрителите. Тези желания се регистрират чрез рейтинговата система и съответно не е разрешено да се философства и „твори“ в стил „Ма не може ли така“. Не може. Това не е театър, кино или литература – това е търговска смес от тези 3 компонента, която трябва да захрани най-бедните и най-необразованите, а те по напълно обясними причини не искат да гледат себе си. Не искат да гледат мизерия и липса на надежда, т.е. реалност. Сериалите продават сънища и мечти, в които често се описва човешкото падение, и хората искат да видят, че „и богатите също плачат“, както и да се докоснат до блясък, интриги и „познание“ за живота на „най-високо“ ниво.

В България турските сериали имат такъв успех, защото продават морал и ценности, които сме загубили. За съжаление тази морална структура е напълно неприложима в нашата продукция, защото просто не съществува между нас, в живия живот. Обществото ни е неморално социално и политически. Съседите ни са религиозни хора, които имат страх от пророка Мохамед, а ние дори не знаем от какво да се страхуваме. Най-големият ни страх е от себе си, а той явно не е достатъчен.

Би Ти Ви, телевизията, която досега най-успешно успя да налучка желанията и вкуса на българския зрител, ни беше поставила задача – това е идеалната рейтингова ситуация за всички телевизии – да направим българския „турски“ сериал. В смисъл да стигнем техния недостижим рейтинг.

Със „7 часа разлика“ не успяхме да се справим поради един куп причини, но за мен основната е, че никой тук не може да напише „турски“ сериал, защото той би бил лъжа. Този морал и патриархалност ги няма в България. И все пак целта продължава да е същата – да забавляваме, да развличаме и да замисляме.

За съжаление обаче парите за сериали секнаха, така че няма да има възможност за усъвършенстване на този бизнес. Иначе идеи колкото искаш, вече съществува една група от опитни сценаристи, които знаем какво и как, но телевизиите искат определени неща, които ограничават рязко спектъра на идеи.ю

Идеите и рейтинга са пряко зависими от бюджетите. Не можеш да направиш ефектен сериал-приказка без компютърна анимация, а тя е скъпа. Не можеш да направиш силен исторически сериал без костюми и компютърна анимация. Без компютърна анимация можеш да правиш сериали само за политици, адвокати, ченгета, и мафиоти. Те са достатъчно „анимирани“ сами по себе си, те ръководят държавата и живота ни, съответно това са възможностите, с това работим.

Сега ще четете думата „пари“ във всяко изречение. Големите пари за сериали са в обществената телевизия, в БНТ. Там един епизод на „Под прикритие“, „Четвъртата власт“ и „Недадените“ струва между 165 000 и 200 000 лв., което е огромен бюджет в сравнение примерно с епизод на „Дървото на живота“, струващ около 85 000 лв., много добре направен, елегантен сериал. А един епизод на „7 часа разлика“, който е вторият най- гледан драматичен сериал на Би Ти Ви след „Стъклен дом“, струва 65 000 лв. Това са частни пари, които нямат нищо общо с данъците на българина. „Под прикритие“ е пълен с каскади и екшън, а това струва пари. „Недадените“ е епоха, което също струва пари, но това не е оправдание, че беше безобразно изпълнена върху главата на Пенко Господинов като цар Борис и това направи сериала негледаем.

„Четвъртата власт“ е финансова „мистерия“, там не е ясно къде са отишли 165 000 лева на епизод за цели 12 епизода, защото със сигурност ги няма на екрана, а вероятно и в джобовете на актьорите. Идеята на сериала беше добра, създадена от сценаристката Ваня Николова, която обаче е била изгонена, въпреки успешната й работа по най- успешния сезон на „Под прикритие“ – сезон 1. На нейно място е вкаран човек без грам сценарен опит, действащ главен редактор на медия, близка до продуцентката от страна на БНТ Севда Шишманова. Проблемът, който „Четвъртата власт“разглеждаше, е сериозен и важен – опасната и пагубна концентрация на власт чрез притежанието на медии. Но начинът, по който беше поднесен и направен, е в конфликт на интереси с предмета на дейност на БНТ. Обществената телевизия произведе безкрайно скъп и неуспешен сериал с лош диалог и слаба режисура за ужасно много пари, идващи от джоба на всеки българин, които така и не се разбра къде са отишли. Във всеки случай парите ги няма на екрана.

Така че, единственият успешно употребил парите на данъкоплатците сериал на БНТ е „Под прикритие“. Вяра Анкова гордо обяви, че е донесъл печалби от продажби от 800 000 лева. Това е чудесно. Със сигурност нито един от другите два сериала не е донесъл и няма да донесе стотинка. Друг въпрос е, че телевизия, която не разчита на реклами и продажби – 800 000 влезли лева срещу 3 сезона по 1 400 000 излезли… – може би трябва да подбира по-добре сюжетите и темите си, както и да работи с утвърдени сценаристи и опитни продуценти.

Чисто продуцентски успехът на БНТ с „Под прикритие“ се дължи на Митовски, Гочев и Цанков. Другите два сериала са брутални продуцентски провали с народни пари. Гордостта, че „Четвъртата власт“ е „селектиран“ да се състезава за ЕМИ, сме я преживявали покрай „Шоуто на Слави“. В страницата на Слави Трифонов в сайта на Би Ти Ви четем: „…безпрецедентно за българската медийна история събитие ще остане номинацията на „Шоуто на Слави“ за престижната американска награда
ЕМИ(телевизионния еквивалент на Оскар) в категорията „вечерно токшоу“. ЕМИ означава състезание в най-различни категории за различни жанрове сериали, сред които има и не-американска категория, в която ще участва „Четвъртата власт“. Това участие не е плод на спечелена конкуренция в селекция, а се случва като номинация, благодарение на членство в Международната академия за телевизионно изкуство и науки, на която явно БНТ е член. „Четвъртата власт“ ще се „състезава“ примерно с „Игра
на тронове“.

Коментарът не е необходим, но практиките и начина, по който се селектират и продуцират темите на обществената телевизия, изискват коментар. И „Недадените“, и „Четвъртата власт“ бяха продуцирани, измествайки проекти за сериали, които отдавна трябваше да са реализирани, спечелвайки тъй наречените конкурси в БНТ. Дали някой се е обадил отгоре, или някой е наложил личната си воля в БНТ, за да не се следва законния ред, е напълно валиден въпрос, още повече когато става дума за насочване на огромни суми обществени пари в произволни посоки. Когато се претендира за честност, прозрачност, истина и морал, не може да се постигат с нарушаването им чрез двойни стандарти.

Няма как да не бъдат обсъждани бюджетите и практиките в тази телевизия. В частните телевизии се работи с една трета от парите в БНТ и се очакват огромни резултати, защото вложените пари трябва да се върнат – съответно там волята на зрителя е от първостепенно значение. Ако той харесва попфолк, попфолк ще му бъде предложен. От обществената телевизия няма подобни очаквания за рейтинг и се очакват обществено значими теми, произведени по възможно най-добрия начин. Съответно, когато
предварително е ясно, че не се очаква възвращаемост, а и темата не е за масовия зрител, то тя трябва да бъде реализирана максимално добре и вложените обществени пари да бъдат оправдани.

Жалко е, че частните телевизии вече не искат да влагат пари в български сериали, а всичко се насочва в безкрайни формати за откриване на таланти, които със сигурност ги има в изобилие. Но пък сериалите са нашите български приказки за тъжната ни, красива и брутална действителност. Те не носят такива грандиозни печалби, но помагат на хората да видят живота си отстрани и да намерят потвърждения или опровержения на мечтите и разочарованията си.

Миналата година имаше рекорден брой кандидати за НАТФИЗ, което напомни за златните времена на Академията по време на соца, когато се произвеждаха много филми и беше престижно да си актьор. За съжаление тези млади хора вече са излъгани, защото сериали няма да има. Тъкмо бяхме започнали да се усъвършенстваме като сценаристи, режисьори и продуценти, няма какво да се лъжем – това беше прохождащ бизнес, и плановете на телевизиите се промениха.

Пазарът диктува всичко, а България за съжаление не е нито Америка, нито Турция, така че, не се оплаквайте от турските сериали. Българската публика е показала, че американските не я вълнуват, тя иска най-близко до родното, щом то не е възможно. Това е тъжната истина.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.