Ужасите на “мама Роза“

| от |

Над 400 мексикански деца бяха изведени от „Дома на ужасите“. Така медиите нарекоха един интернат, в който децата са били малтретирани и принуждавани да живеят в нечовешки условия. Съдържателката явно е жена „с връзки“, пише Дойче веле.

20140719-mexico-lagranfamilia_fb19b8c94f39715407f6cd908b235859.nbcnews-fp-1440-600

„La Gran Familia“ – „Голямото семейство“. Името внушава чувство за уют, защита и любов, само че то никак не приляга на мексиканския интернат за деца в западната част на Мексико. Във вторник (15.7.) части на мексиканските армия и полиция изведоха оттам общо 597 души – от тях 438 малолетни и 6 бебета.

Мексиканската прокуратура обвинява ръководителката на дома, 79-годишната Роза дел Кармен Вердучо, наричана гальовно „мама Роза“, в множество злодеяния. Децата са били принуждавани да просят и да се хранят с развалени продукти, да спят сред плъхове и дървеници. Една от обитателките на интерната разказва, че когато станала на 18 години, се опитала да го напусне, но я принудили да остане. Други разказват, че са били подлагани на физически и психически тормоз.

„Условията за живот в интерната са били нечовешки“, казва Томас Зерон, главен следовател в Главната прокуратура на Мексико. Фактите са просто ужасяващи. Обитателите са били подложени на сексуални издевателства, всевъзможен вид наказания като лишаване от храна, отнемане на родителски права за децата, родени от тях в интерната и др. В „дома на ужасите“ полицаите са намерили близо 20 тона отпадъци.

Как се стига до ужасните разкрития? Прокуратурата разрешила да се проведе обиск на интерната поради наличието на сигнали, че в него се намират пет деца, обявени за безследно изчезнали. Властите действително ги откриват там, заедно с останалите близо 600 души, затворени в него.

Скандални разкрития

Роза дел Кармен Вердучо и осем нейни служители от интерната са задържани. Все повече родители разказват пред мексиканските медии как са били измамени от „мама Роза“, която ги лъжела, че децата ще живеят по-добър живот, ако влязат в интерната. Родителите описвали Вердучо като като фигура, вдъхваща страх, която очевидно има добри връзки с мексиканските политици. Тези връзки години наред са й помогали да избегне съдебно преследване.

Вердучо е имала лични срещи както с президента Висенте Фокс, управлявал в Мексико между 2000 и 2006 г., така и с Фелипе Калдерон, който е заемал президентския пост между 2006 и 2012 г. Вердучо, която още на 13-годишна възраст решава да създаде дом за бедни и нуждаещи се, е получавала многобройни отличия за дейността си. Особено скандална подробност е, че по повод многобройните обвинения срещу нея, бившият президент Висенте Фокс й засвидетелства в Туитър пълната си подкрепа: „Мама Роза, аз съм на твоя страна. Знам, че си силна, както и че направи много добрини за хиляди деца и младежи. Бъди смела. Прегръщам те“, пише Фокс ден сред претърсването на интерната.

Германският политолог Гюнтер Майхолд е шокиран от жестокостите, излязли наяве. Той е ръководител на катедрата „Хумболд“ в „Colegio Mexico“. „Този случай показва колко зле функционира правосъдието в Мексико“, казва Майхолд. Още преди години загрижени родители са отправяли обвинения срещу интерната, но сигналите явно са оставали нечути. Според германския политолог правосъдието е било участник в борбата за надмощие между местните политически елити.

 
 

И…номинираните за „Оскар“ са…

| от chronicle.bg |

През февруари наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 89-и път в историята. Номинациите бяха обявени с лайфстрийминг през Youtube.

Черил Бун Исаакс, президент на Американската филмова академия за кино изкуство, заедно с Бри Ларсън, Дженифър Хъдсън, оператора Еманюел Любецки, Джейсън Райтман и Кен Уатанабе, представиха номинациите тази година.

Обикновено предшественик на номинациите за „Оскар“ са Златните глобуси, които се раздават по-рано през годината. Ако вярваме на резултата от тях, то със сигурност тази година статуетките ще оберат членовете на екипа на „Ла Ла Ленд“.

Церемонията по награждаването ще се състои в Лос Анджелис на 28 февруари, а водещ ще бъде Джими Кимъл.

Вижте номинираните в различните категории:

Най-добър филм:

618x346

Най-добър актьор:

618x346

Най-добра актриса:

618x346

Най-добър поддържащ актьор:

618x346

Най-добра поддържаща актриса:

kym

Най-добър документален филм:

618x345

Най-добър документален късометражен филм:

618x346

Най-добър игрален късометражен филм:

618x346

Най-добър сценарий:

618x346

Най-добри визуални ефекти:

618x346

Най-добър монтаж на звуковите ефекти:

618x345

Най-добър звуков микс:

618x346

Най-добри костюми:

618x346

За най-добра анимация:

618x346

За най-добра късометражна анимация:

618x346

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

„House Of Cards“ сезон 5 с дата на премиерата

| от chronicle.bg |

Netflix изчакаха Доналд Тръмп и Румен Радев да встъпят в длъжност, за да обявят и завръщането на Франк Ъндърууд (Кевин Спейси) с премиерната дата на сезон 5 на култовия политически сериал „House Of Cards“.

Феновете на сериала ще трябва да се задоволят с драмата от реалния живот поне още няколко месеца, защото новите серии ще бъдат пуснати през май. Обикновено „House of cards“ излиза между февруари и март. Причината за забавянето може да е напускането на шоурънъра (продуцент и главен сценарист) Бо Уилимън.

Сега тази длъжност се заема от Мелиса Джеймс Гибсън и Франк Пуглис. Двойката има трудната задача да ни убеди, че Франк Ъндърууд е по-опасен президент на САЩ от истинския.

Дебютът е насрочен за 30 май, което ни дава достатъчно време да гледаме отново първите четири сезона. Новината беше обявена на официалната страница на продукцията в Twitter.

 

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.