Успяваме въпреки системата, а не благодарение на нея

| от |

Автор: Сузана Теофилова, www.oib.bg

Екип “Образование” срещна млади и креативни хора, интересуващи се от случващото се у нас, макар че повечето от тях учат в чужбина, с двама представители от екипа на фондация “Заедно в час” – Ивелина Пашова и Жаклин Мисирян. Комуникацията в екипа се развиваше изключително успешно и плодородно, за разлика от тази в образователната ни система, както заключиха задружно всички.

Активно бяха дискутирани проблемите в образователната система, а благодарение на менторите от “Заедно в час” бяха и разнищени. Основно всички се съгласиха, че днес липсва ефективна комуникация между учители и ученици, липсва тази емоционална връзка, чрез която учениците да усетят, че някой се интересува от тях, че се стреми да задоволи интересите им. Дали обаче само тези две страни участват в комуникацията? Всъщност не – в системата са засегнати и родителите и работодателите. В цифри казано, най-пряко засегнати от образователната системата са 19% или всеки 5 човек у нас. В тях се включват 605 000 ученици, 284 000 студенти, 102 000 преподаватели. Тези данни бяха включили в презентацията си от фондация “Заедно в час”. Те обърнаха внимание и на абсурдната ситуация, в която има толкова много безработни млади хора, а същевременно и толкова незаети работни места. Но когато системата не е ефективна, от нея излизат недобре подготвени ученици, които не могат да отговорят на изискванията на работодателите.

Разкритикувани бяха и някои на пръв поглед успешни практики. Като например делегираните бюджети на брой ученици. Целта на тази практика е да стимулира конкуренцията и да повиши качеството, но всъщност ефектът при повечето от малките и недобре поддържани училища, е точно обратният. Директор от една гимназия звъни на друг от основно училище, за да се сдобие с ЕГН-та на седмокласници, които фиктивно да запише в своя 8. клас и да получи съответното финансиране. Програмата “Успех”, която стимулира формирането на клубове към училищата цели да рамкира това до колко успешно се справят училищата, но пропуска следващата стъпка – какви мерки да се вземат за училищата, които нямат успеваемост. Защо някои се дънят, а други не?

Абсурдите са много и никой не се наема да осъществява реформи на държавно ниво, защото резултатът от тях няма да дойде в рамките на 4-годишния мандат на правителството, а поне след 8-12 години.

Има много проблеми и то на всякакви нива-демотивирани учители, неефективна система, липса на диалог. Но витае една груба генерализация,че всичко в образованието зависи от държавата. Пример за успешна училищна стратегия, е тази, чиято цел е 90% от учениците да са доволни. Това се следи и резултатите няма как да не са добри. Няма универсална рецепта как да се случи това. Тя се променя според училището, методите са гъвкави, но целта е идеална – учениците да са доволни. Спомена се такова училище в Норвегия, където не само, че учениците отиват с удоволствие, а дори не искат да си тръгват. Грешката у нас е, че институциите лекуват симптомите, а не проблема. Трябва да се комуникира многостранно между институции, ученици, учители и държава. Например чрез кръгли маси, както предложи един от участниците.

Проблемите бяха изяснени и разнищени от нахъсания екип, а сега предстоят решенията, които да доведат до един успешен и работещ проект.

На гости на екипа беше Пол Джонсън, директор на Американският колеж в София. Той направи паралел между българското и американското образование и каза, че в България вижда много потенциал в младите хора. Те са умни, амбициозни и талантливи, добави той. Американският колеж цели завършилите да имат възможността да отидат в най-добрите университети в света и да се върнат квалифицирани лидери, носещи качествена промяна за България.

Вторият гост на екипа беше Давид Джамбазов, който се занимава с кино. Той направи ясно сравнение между подготовката и екипа по заснемането на един филм с екипът, разработващ една идея. Всеки трябва да има ясна сфера на отговорност и свобода, за да бъде абсолютния експерт в това, което прави и да знае, че без неговия детайл нещото няма да се случи. Следващата стъпка е проектът да се раздели на малки подзадачи, времево разпределени. Така усилията на всеки един човек ще бъдат умножени по усилията на другите от екипа, добави още той.

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.