Успелият млад човек и неуспелият Конституционен съд

| от | |

Сред всички гледни точки по казуса Пеевски сякаш забравихме да се запитаме как се чувстват юристите след (не)решението на КС.  Кристиан Таков с един страхотен пост по темата в блога си (http://www.christiantakoff.com/)който публикуваме с негово разрешение.

3mandat_1sastav KS

Конституционният съд реши. Реши зле. Обидно за достойнството на институцията. Унизително за висотата на поста. Позорно за академичната титулованост на „професорската шесторка“ (Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Стефка Стоева, Борис Велчев и Гроздан Илиев).

Защото въпросът не е, дали Делян Пеевски ще продължи да хвърля отсенки от присъствието си върху политическата (?) партия ДПС, върху личността (?) на г-н С. Станишев или върху образа (?) на г-н Пл. Орешарски. Пачавра леке не хваща.

Въпросът е, че вярата ми в Конституционния съд е по-малко. Презрението ми към правната професия е повече. Разочарованието от познати съдии горчи.

Аргументацията на „професорската шесторка“ е пример за преднамерена поредица от логически грешки, неотносими аргументи и трайно сбогуване със здравия разум.

Логическите грешки

–          КС правилно аргументира, че началната несъвместимост – тази, която е налична към момента на избора за депутат (избраният за депутат все още е кмет, управител на ООД и др.) – може да се отстрани в рамките на подходящ срок. Това става, като избраният депутат сам се откаже или от депутатството, или от несъвместимата с него длъжност. Такъв срок трябва да има, защото в противен случай всички кандидат-депутати трябва едва ли не да са безработни, за да могат да встъпят „чисти“ в длъжност.

–          При последващата несъвместимост положението е коренно различно. Ако при началната несъвместимост трябва да има срок за отстраняването й, при последващата даването на такъв срок е безпредметно. При такава несъвместимост депутатът съвсем съзнателно е направил избор и е предпочел да е друго, а не депутат. И този избор може да е самоокончателен. Та нали Делян Пеевски, който е депутат, би следвало да знае, че ако стане шеф на ДАНС, няма да е съвместим с депутатството си! Какъв срок трябва да му се дава? И колко дълъг трябва да е този срок? Може би – до края на мандата му като шеф на ДАНС? За да може да се „възроди“ като депутат и в следващия парламент, без да е избиран в него?

–          „Професорската шесторка“ още в началото на аргументацията си посочва, че има  разлика между „първоначална“ и „последваща“ несъвместимост. После шесторката обаче се занимава напоително само с началната несъвместимост, разнищва я подробно, позовава се на предшестващи решения на КС и обосновава, как трябва да се процедира в такива случаи.

–          А в края на аргументацията си шесторката от КС напълно е забравила разликата между начална и последваща несъвместимост – същата разлика, която изтъква в началото. И – дали защото е удобно, дали защото дългът зове или защото страх лозе пази – прилага правилата на началнатанесъвместимост спрямо случай на последващанесъвместимост. И започва да звучи убедително. Само дето не е убедителна. Никак.

–          Защото несъвместимостта на Делян Пеевски не е начална, а е последваща. Защото той първо е станал депутат и едва след това е станал шеф на ДАНС.

–          При тази Делян-Пеевска ситуация всички добре звучащи аргументи на шесторката продължават да са верни,но са напълно неотносими. Шесторката се държи като посредствено-хитроват студент на изпит – като му се зададе въпрос, говори. Само че говори не по въпроса, а това, което си знае. И се надява, отсреща да спят.

Неотносимите аргументи:

Шесторката пуска и още много мъгла и трици с пяна за разкош, като например разсъждава, че ако на депутат се вземе депутатството, това би подменило волята на избирателите му – забравяйки, че такава подмяна на волята настъпва в множество законово уредени случаи (като депутатите станат министри, еврокомисари, заминат да посланичат някъде и т.н.).

Шесторката говори за „подходящия срок“ и „подходящата процедура“ при които на успелия млад човек Делян Пеевски е следвало да се даде възможност да се върне в лоното на Парламента. Като не казва, какъв ще да е този срок и тази процедура. Явно, подходящи ще трябва да са.

Обикновено, като се говори много и неструктурирано, нещо се крие. Затова на шесторката неотносимите аргументи й трябват – „като слънцето и въздуха за всяко живо същество“.[1]

Смокиновият лист обаче е малък, а позорът – голям.

А здравият разум на мен лично ми шепне:

1)      Делян Пеевски е депутат;

2)      Народното събрание избира депутата Делян Пеевски за шеф на ДАНС (това още не поражда несъвместимост, защото новият пост не е зает). С този избор Народното събрание изявява ясна воля, да се лиши от присъствието на Делян Пеевски в редиците си;

3)      Делян Пеевски полага клетва като шеф на ДАНС (с което встъпва в несъвместимата с депутатството длъжност). Така Делян Пеевски прави избора между двете несъвместими длъжности в полза на шефската в ДАНС;

4)      Оттук насетне всякакви последващи действия (напр. подаването на оставка като депутат, подписването на акт за встъпване в длъжност, изричното решение на Парламента за прекратяване на правомощията му, подписването на ведомост за заплата и издаването на служебен пропуск) имат само формален характер. Волята и на едната (Парламента) и на другата страна (Делян Пеевски) е изявена и то – доста недвусмислено, безусловно и окончателно;

5)      В случая има още една особеност – Пеевски не е приел да стане шеф на Газпром или гаулайтер в Хитлерюгенд например. Той е приел да стане шеф на ДАНС и е избран за такъв не от друг, а именно от същия този Парламент, който не бил гласувал оставката му и така „не бил завършил фактическия състав“ на прекратяването на депутатските правомощия. Това е все едно да те награбят, да те употребят сексуално, ти да виеш от кеф и после да кажеш, че полов акт не е имало, защото не сте си прошепнали, че се обичате и не сте си подарили червено цвете.

6)      След своеобразен катарзис, в който е по-добре да не вниквам, Делян Пеевски „оттегля“ оставката си като депутат. Вероятно следвайки примера на свой съпартиец от ДПС, който „оттегли“ подписа си под вече извършен акт. Явно хората от ДПС смятат, че всичко може да се оттегля. Подписи, оставки, съгласия… всичко – освен може би взети пари.

7)      И иска да си остане поне депутат.

За правната грамотност и приличието

Хората в ДПС явно имат навика да оттеглят оставки и подписи. Проблемът е техен. Когато обаче конституционни съдии гледат на това с хладна благосклонност, проблемът е наш.

Самата мисъл, че подадена оставка може да се оттегля и че такова „оттегляне“ може да обезсмисли и полагането на клетва, и фактическото начало на дейност като шеф на ДАНС, говори или за правна неграмотност у част от съдиите, или за нещо още по-неудобно за споменаване.

Шесторката можеше поне да не споменава факта на „оттеглянето“ на оставката. Можеше да се направи, че в стаята няма голям розов слон, но след като го спомена, нямаше как да не го обсъди. Но тя го подмина. Предлагам за в бъдеще, ако и да сме безобразни, да гледаме да сме барем донякъде прилични.

Мъка

Който е чел доводите на шестимата съдии, с право ще сметне, че юристите плямпат неразбрано, примъкват води от девет кладенеца, пардон, кал от девет локви, баламосват и услужват, за да пребъдат.

Не се гордея, че съм юрист. Никак.

Не се гордея, че съм университетски преподавател. Хич.

Станахте съвсем нетърпими. Хептен.

Недостойни сте. Идете си.

С мир.


[1] Такава е за България дружбата й със СССР според др. Георги Димитров – вожд и учител на българския народ. Пояснявам за хората под 40, повечето от които не са много сигурни, какво е Георги Димитров и какво – СССР.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.