Упорството на Обама

| от |

Американският президент Обама искаше да отговори на критиките спрямо неговата външна политика и политиката за сигурност, но не успя. САЩ все още не са намерили истинската си роля в променящия се свят, твърди Геро Шлийс, пише Дойче веле.

Barak Obama-United States-Politics
Президентът вече не разбира какво искат от него: макар, че успя да изведе страната от две кървави войни с много жертви и устоя на изкушението да я забърка в нова военна авантюра, и в САЩ, а и на международната сцена го засипват с остри критики. Популярността му се е сринала неимоверно, а и доверието на чуждестранните му партньори не е особено високо.

Две години и половина преди края на мандата си Барак Обама все по-очевидно заема отбранителна позиция – като подготовка за окончателното оттегляне. С речта пред кадетите от военната акаемия Уест Пойнт той искаше да покаже, че има сили да обърне нещата в своя полза, да събуди доверие и сигурност в родината и сред външните си съюзници. Това обаче не му се удаде. Речта му не беше очакваният „освобождаващ удар“, не беше нито достатъчно емоционална, нито особено конкретна. Много въпроси за бъдещата ориентация на американската външна политика и политиката по сигурността останаха без отговор, а видимо напрегнатият президент предпочиташе да хвърля поглед назад, вместо напред – към бъдещето.

Нация, без която нищо не става?

Както често се е случвало в подобни ситуации, Обама демонстрира упорство в самоотбраната си. Да, вярно е, че той изпълни обещанието си за изтегляне от Ирак, а в края на мандата му вече и в Афганистан няма да има значими американски военни контингенти, но на каква цена беше постигнато това! Ирак потъва в насилие и хаос, а Афганистан е застрашен от същата съдба.

Ирак тъне в насилие и хаос

Ирак тъне в насилие и хаос

Вярно е, че светът се променя стремително и, че отговорите на кризите и конфликтите стават все по-сложни. С изречението „Америка трябва да ръководи“ Обама потвърди претенциите на САЩ да играят решаваща роля в световната политика, независимо от самоналоженото им въздържание и изтеглянето на войски от някои кризисни региони. Само че Америка на Обама отдавна вече не е онази „нация, без която нищо не става“, както по времето на бившата външна министърка Мадлин Олбрайт, която първа употреби този израз.

Единствената останала в света суперсила все още не е намерила истинската си роля в променящия се свят. Несигурността и предпазливостта на Обама, които сега проличаха особено отчетливо, доказват това – лидерите изглеждат другояче.

Край на „безплатните“гаранции за сигурността

Обама заяви ясно, че САЩ вече ще предприемат военна намеса само в случай на крайна необходимост и то предимно заедно с други съюзници и международни организации. Тази нова доктрина на Обама не е ли всъщност стара? За съжаление той пропусна да разясни какво по-конкретно означава тя по отношение на конфликти като тези в Сирия или Украйна и какво ще е отражението върху отношенията с Русия и Китай.

Всичко това оставя място за сериозни съмнения. На тях се дължи и постоянно повтаряният апел към Обама най-сетне да превърне думите в дела. Този призив ще го преследва постоянно – от Украйна до Сирия, от арабския свят до страните-членки на НАТО в източната периферия на Алианса.

Обама обаче неизменно препраща тези апели обратно към техните автори – нека и другите да поемат отговорностите си и да се оправят с кризите, които се разиграват пред вратата им. Демонстративният му отказ да се чувства длъжен да решава кризите по света не може да се разтълкува по друг начин. В този смисъл очевидно трябва да са разбира и призивът му за „мултилатерални“ действия. Явно времената, в които американците гарантираха сигурността, така да се каже, безплатно, са отминали. И кризата в Украйна е показателна в това отношение.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!