Упадъкът в най-бедната част на Европа не престава

| от |

В Расово, в най-бедната северозападна част на България, черквата е в искрящо бяло, а площадът е със сменен паваж благодарение на европейските фондове, пише в репортаж Франс прес.

50e514535ddfec6c0248bcea99f3e98feb0b71a7

Всички ремонти, предприети след присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г. обаче, подчертават усещането за изоставеност на града, в който минувачите са малко, а ремонтираните сгради се редуват с повредени къщи.

„Всичко е обновено с европейски пари: площадът и градската градина, библиотеката, изградена беше канализационна система“, изброява 78-годишната Роза Иванова, пенсиониран агроном, чиито две дъщери живеят в София. „Хората обаче вече не са тук!“, отбелязва тя.

Ремонтирани са и училищата, но някои от тях са затворили врати поради липса на ученици.

По времето на комунизма градът е имал около 4000 жители, заети в селскостопански кооперативи и в промишлеността. Сега те са не повече от хиляда, повечето – пенсионери, които преживяват от своето парче земя, или безработни.

„За младите хора няма никаква работа. Децата ми заминаха. Останах сам с трите си кози“, казва 62-годишният пенсиониран шофьор Стоян Найденов. „Тук или заминаваш, или умираш“, допълва той.

Икономистът Явор Алексиев от софийския Институт за пазарна икономика потвърждава влошаването на ситуацията от 2007 г. насам в този район на границата с Румъния и Сърбия – най-бедния в ЕС.

„Някои отрицателни тенденции се задълбочиха, като намаляването на населението и застаряването му, главно заради емиграцията вътре в ЕС.

Във Видин, един от големите градове в района, 27 процента от населението е на възраст над 65 години, а смъртността достига 21 души на хиляда – национален рекорд, който градът дели с Монтана по на юг, разказва авторката на репортажа.

„Заводите вече не съществуват, основните събития са погребенията“, отбелязва иронично 64-годишният Живко Йорданов, железничар в пенсия от градчето Брусарци.

През първите девет месеца на 2013 г. безработицата във Видин, Враца и Монтана  е достигала 20-22 процента – двойно повече от средното равнище в страната.

Инвестициите подобриха средата и инфраструктурата, но нямат никакво реално отражение върху жизненото равнище на хората, обяснява Алексиев, акцентирайки върху липсата на мисъл при използването на европейските фондове.

Миналата година беше открит втори мост над река Дунав, за да се съживи икономическата дейност – нещо, което вдъхна известни надежди. Шофьорите, които са го използвали обаче, вече не го правят, тъй като до него се стига по разбити пътища. Те предпочитат да преминат реката по-наизток, рискувайки да чакат часове на пристанището, за да се качат на фериботите.

В тази страна, която Брюксел отдавна критикува за неспособността й да се справи с корупцията и за неефикасното правосъдие, европейските пари често биват „отклонявани“, подчертава икономистът.

Българите, подобно на румънските си съседи и хората в други източноевропейски страни, са в преобладаващата си част проевропейци, но изразяват разочарование от бавния напредък.

„Искаме да сме в Европа и сме там. Но как става така, че жизненото ни равнище е толкова ниско в сравнение с другите страни?“, пита се 69-годишният бивш тракторист от Расово Рангел Димитров.

Корумпираността на върхушката кара тези хора да вярват повече на ЕС, отколкото на собствените си институции. Според сондаж на „Сова Харис“ преди европейските избори 43,8 процента от около 1000 анкетирани се отнасят положително към Европейския парламент, а едва 31 процента одобряват собственото си правителство, посочва в заключение репортажът.

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност: