Унгария и Румъния пак се карат

| от |

Само допреди няколко години Унгария и Румъния провеждаха съвместни правителствени заседания. В ход беше процес на помирение по подобие на германско-френските отношения. Сега обаче сякаш времето на конфликтите се завръща, пише Дойче веле.

20130223_eup506

На 15 март Унгария отбелязва националния ден на унгарците по света. На тази дата унгарците си спомнят за неуспешната антихабсбургска революция през 1848 година. Откакто на власт в Унгария дойде националистическо-консервативното правителство на Виктор Орбан около този ден редовно се стига до конфликти със съседна Румъния.

През март 2011 година председателят на унгарския парламент Ласло Кьовер и зам.-министър-председателят Жолт Шемен настояха за автономия на населения предимно с унгарци регион Секуй в югоизточната част на Трансилвания, с което предизвикаха гнева на Букурещ. Година по-късно напрежението между Румъния и Унгария отново се покачи във връзка с дебата около планираното изграждане на медицински факултет с преподаване на унгарски език. Миналата година пък се стигна до разгорещен спор във връзка с решението на унгарската общност в Румъния да издигне знамето на Секуй в един провинциален румънски град.

Двустранни провокации

Тази година радикални унгарски политици от Трансилвания, подкрепяни от правителството в Будапеща, отново настояха за автономия. В понеделник (10.03.) около 4 000 унгарци демонстрираха в трансилванския град Търгу Муреш. Сред тях имаше представители на „Националния съвет на Секуй“, както и на две радикални унгарски партии от Трансилвания. В демонстрацията участваха и лидерът на дясноекстремистката партия „Йобик“, както и унгарски неонацисти, които дори нападнаха румънските жандармеристи. Още на следващият ден румънският президент Траян Бъсеску призова правителството да забрани достъпа на членове на партията „Йобик“ на румънска територия.

Допълнително масло в огъня наля и радикалният трансилвански политик от унгарски произход Ласло Тьокеш, който през 1989 година изигра значителна роля при свалянето на диктатора Николае Чаушеску, заяви в понеделник (10.03.) пред Европарламента в Страсбург следното: „Вследствие на асимилаторската и заселническа политика на румънския държавен национализъм, унгарците в Трансилвания днес са в същото положение както кримските татари“. Тьокеш призова европейските институции да подкрепят исканията на Унгария за автономия.

Изиграването на „унгарската карта“

Сравнението между ситуацията на кримските татари и унгарците в Румъния е неуместно. Румънските политици и медиите обаче не отчитат тези нюанси. Те се концентрират само върху факта, че, според тях, изявлението на Тьокеш звучи като призив за отцепване на Трансилвания от Румъния. Това предизвика истинска хистерия сред румънците. А всъщност румънските медии дори приписаха на Тьокеш изявления, които той никога не е правил. Румънската евродепутатка от фракцията на социалдемократите Корина Крету обвини колегата си Тьокеш, че „намирал за напълно нормално една армия да интервенира на територията на друга държава“ и призова президента Бъсеску да вземе мерки срещу него.

Факт е, че „унгарската карта“ винаги е била силен коз в ръцете на румънските политици. Наскоро в Букурещ се разпадна социално-либералната коалиция. В момента в правителството на Виктор Понта участва и умерената партия „Демократичен съюз на унгарците в Румъния“, която е и единственото парламентарно представителство на около 1,3 милиона унгарци, живеещи в Румъния. Новата коалиция обаче е трън в очите на президента Бъсеску, защото още тази година предстоят президентски избори. Бъсеску няма право да се кандидатира отново. Той обаче би могъл да стане министър-председател или поне сив кардинал в едно бъдещо правителство, но само ако наложи свой кандидат срещу една неуспешна коалиция.

Проблемната татковина

В началото на април в Унгария пък се провеждат парламентарни избори. За първи път в тях могат да гласуват и почти петте милиона унгарци в чужбина. Правителството на Виктор Орбан се надява отново да спечели две трети мнозинство в парламента и гласовете на многото национално-консервативни унгарци в чужбина ще му бъдат добре дошли. Ласло Тьокеш също води предизборна борба. Той иска отново да се кандидатира за изборите за Европарламент – като румънски кандидат, но този път в листата на партията на Орбан „Фидес“.

Губещите от новите националистически крамоли около националния празник на унгарците по света са преди всичко представителите на унгарското малцинство в Румъния и партията им „Демократичен съюз на унгарците в Румъния“. Като условие за участие в новата румънска коалиция, партията извоюва редица права за малцинствата, сред които и по-добри възможности за използването на унгарския език. За да не застраши новата коалиция, председателят на партията Хунор Келемен остро критикува политиката на „унгарската татковина“. „Унгарските екстремисти да си протестират в Унгария, а не у нас. Ние не искаме тук да се появяват нито „Йобик“, нито други организации. Точка!“, заяви той след демонстрациите в понеделник (10.03.).

 
 

Gipsy King: Кралският S-Class от Vilner

| от chronicle.bg |

Това, което виждате на снимките, е един от най-новите проекти на Art Studio Vilner. Автомобилът е топ изпълнението на Mercedes-Benz S-Class, като изключим S 65 AMG и Maybach, който реално е позициониран, като отделен модел.

Клиентът е избрал мощният 585 к.с. S-Class, с топ оборудване, но каталогът с опции на Mercedes-Benz така и не е успял да отговори напълно на желанията му за интериор, дори в секциите с AMG и Designo предложения. Това насочва ’The King’ – ще го наречем така, защото ни помоли да запазим името му в тайна -, към Art Studio Vilner.

мерцедес, кола

Фина черна кожа и алкантара, ромбоидно-квадратен десен, изразен чрез бели, контрастни шевове. Vilner изпълняват дори стелките от кожа с квадратна графика, като същият десен е повторен и от двете страници на таблото с алкантарата, които през повечето време остават скрити от затворените предни врати. Пресичащите се бели шевове вървят през централните области на седалките, отстрани на централния тунел, както и по тавана на автомобила. Кората на капака на багажника също е получила фино отношение, алкантара и бели шевове в квадратни графики.

мерцедес, кола

Секции от алкантара и фина кожа „Напа“ правят волана едновременно приятен за окото и на допир. Алкантара покрива гърба на вътрешното огледало, гърбовете на подглавниците и всички оригинално оставени голи пластмасови елементи в интериора. Тя присъства и на тавана, както покрива дори отварящото се „яйце“, което помещава бутоните за набиране на телефонни номера.

мерцедес, кола

2015 Mercedes-Benz S 63 AMG, 5461 куб. см, V8, 585 к.с., 900 Нм, 7 ст. автоматична, задно задвижване, 2045 кг.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.