Унгария и Румъния пак се карат

| от |

Само допреди няколко години Унгария и Румъния провеждаха съвместни правителствени заседания. В ход беше процес на помирение по подобие на германско-френските отношения. Сега обаче сякаш времето на конфликтите се завръща, пише Дойче веле.

20130223_eup506

На 15 март Унгария отбелязва националния ден на унгарците по света. На тази дата унгарците си спомнят за неуспешната антихабсбургска революция през 1848 година. Откакто на власт в Унгария дойде националистическо-консервативното правителство на Виктор Орбан около този ден редовно се стига до конфликти със съседна Румъния.

През март 2011 година председателят на унгарския парламент Ласло Кьовер и зам.-министър-председателят Жолт Шемен настояха за автономия на населения предимно с унгарци регион Секуй в югоизточната част на Трансилвания, с което предизвикаха гнева на Букурещ. Година по-късно напрежението между Румъния и Унгария отново се покачи във връзка с дебата около планираното изграждане на медицински факултет с преподаване на унгарски език. Миналата година пък се стигна до разгорещен спор във връзка с решението на унгарската общност в Румъния да издигне знамето на Секуй в един провинциален румънски град.

Двустранни провокации

Тази година радикални унгарски политици от Трансилвания, подкрепяни от правителството в Будапеща, отново настояха за автономия. В понеделник (10.03.) около 4 000 унгарци демонстрираха в трансилванския град Търгу Муреш. Сред тях имаше представители на „Националния съвет на Секуй“, както и на две радикални унгарски партии от Трансилвания. В демонстрацията участваха и лидерът на дясноекстремистката партия „Йобик“, както и унгарски неонацисти, които дори нападнаха румънските жандармеристи. Още на следващият ден румънският президент Траян Бъсеску призова правителството да забрани достъпа на членове на партията „Йобик“ на румънска територия.

Допълнително масло в огъня наля и радикалният трансилвански политик от унгарски произход Ласло Тьокеш, който през 1989 година изигра значителна роля при свалянето на диктатора Николае Чаушеску, заяви в понеделник (10.03.) пред Европарламента в Страсбург следното: „Вследствие на асимилаторската и заселническа политика на румънския държавен национализъм, унгарците в Трансилвания днес са в същото положение както кримските татари“. Тьокеш призова европейските институции да подкрепят исканията на Унгария за автономия.

Изиграването на „унгарската карта“

Сравнението между ситуацията на кримските татари и унгарците в Румъния е неуместно. Румънските политици и медиите обаче не отчитат тези нюанси. Те се концентрират само върху факта, че, според тях, изявлението на Тьокеш звучи като призив за отцепване на Трансилвания от Румъния. Това предизвика истинска хистерия сред румънците. А всъщност румънските медии дори приписаха на Тьокеш изявления, които той никога не е правил. Румънската евродепутатка от фракцията на социалдемократите Корина Крету обвини колегата си Тьокеш, че „намирал за напълно нормално една армия да интервенира на територията на друга държава“ и призова президента Бъсеску да вземе мерки срещу него.

Факт е, че „унгарската карта“ винаги е била силен коз в ръцете на румънските политици. Наскоро в Букурещ се разпадна социално-либералната коалиция. В момента в правителството на Виктор Понта участва и умерената партия „Демократичен съюз на унгарците в Румъния“, която е и единственото парламентарно представителство на около 1,3 милиона унгарци, живеещи в Румъния. Новата коалиция обаче е трън в очите на президента Бъсеску, защото още тази година предстоят президентски избори. Бъсеску няма право да се кандидатира отново. Той обаче би могъл да стане министър-председател или поне сив кардинал в едно бъдещо правителство, но само ако наложи свой кандидат срещу една неуспешна коалиция.

Проблемната татковина

В началото на април в Унгария пък се провеждат парламентарни избори. За първи път в тях могат да гласуват и почти петте милиона унгарци в чужбина. Правителството на Виктор Орбан се надява отново да спечели две трети мнозинство в парламента и гласовете на многото национално-консервативни унгарци в чужбина ще му бъдат добре дошли. Ласло Тьокеш също води предизборна борба. Той иска отново да се кандидатира за изборите за Европарламент – като румънски кандидат, но този път в листата на партията на Орбан „Фидес“.

Губещите от новите националистически крамоли около националния празник на унгарците по света са преди всичко представителите на унгарското малцинство в Румъния и партията им „Демократичен съюз на унгарците в Румъния“. Като условие за участие в новата румънска коалиция, партията извоюва редица права за малцинствата, сред които и по-добри възможности за използването на унгарския език. За да не застраши новата коалиция, председателят на партията Хунор Келемен остро критикува политиката на „унгарската татковина“. „Унгарските екстремисти да си протестират в Унгария, а не у нас. Ние не искаме тук да се появяват нито „Йобик“, нито други организации. Точка!“, заяви той след демонстрациите в понеделник (10.03.).

 
 

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.