Умиращата история на Варна

| от | |

Боян Георгиев*

Преди няколко дни проведох акция, като символично залепих устата си по предизборните билбордове във Варна, върху които се мъдреше наконтена моя снимка в анфас. Колкото пъти минех покрай мой билборд, толкова пъти се дразнех, че това не е истинското ми аз, но няколко „опитни играчи” ми казаха, че така се правело по избори и не било желателно да съм много различен. Реално погледнато обаче, в този си облик не можех да изразя десетките си идеи и посланието си към хората и така, за онези, които не ме познават бях: „Ясно, поредният.”

Изминаха няколко дни, в които така и не успях да се примиря с ролята си на част от статуквото. Нещо вътре в мен ме душеше. В един момент ми писна и реших да променя нещата. Посегнах на лицето си в знак на протест срещу мен самият, срещу предизборното празнословие на политическите фигури и най-вече, срещу отсъствието на Варна като предизборна тема.

Като кандидат за народен представител от Варна, исках и искам кампанията ми да е свързана с проблемите на родния ми град. Искам, в крайна сметка, да има някаква полза за Варна. Затова призовах съгражданите си да се включат с мнения и позиции по отношение на това, което искат да бъде променено. Провокирах ги да се активират и им дадох трибуна чрез блога си и Фейсбук.

Варна е занемарен град и всеки местен има какво да каже. Често с мои приятели – архитекти, юристи, блогъри и журналисти, си говорим за местните проблеми, но тези разговори не стигат до политиците. Нямаше да мога да погледна варненци в очите ако и аз бях неглижирал наболелите теми на града ни по време на предизборната си кампания.

В крайна сметка акцията даде резултат. Много варненци се свързаха с мен и получих доста предложения на мейла си. След като обобщих сигналите се оказа, че сред най-наболелите проблеми на Варна са инфраструктурата и окаяният облик на града, който само на думи се определя като туристически.

Оказа се, че стотици стари варненски сгради, издигнати от именити архитекти, са оставени да се рушат, а някои вече ги няма. Това са онези типично варненски сдания, заради които градът ни често е карал хората да се влюбват в него. Тези сгради са историята на Варна и ако не се вземат спешни мерки за опазването й, сме на път да я загубим безвъзвратно.

Видно е, че Община Варна не си е мръднала пръста за спасяването на нито един паметник на културата, а вината е както на изпълнителната власт в София, така и на местната администрация. За целта проведох няколко срещи, разровихме архивите, изчетох законите, свързах се със специалисти и описах проблема в една статия, която озаглавих „Умиращата история на Варна”. Коментарите, споделянията и хилядите й прочитания доказаха, че темата е от изключително значение за варненци. Сега на ход са властите и ако пак кажат, че не са запознати с проблема, съм се ангажирал да отида в Общината и лично да им предоставя една папка, в която ще събера статистика, достатъчна за свикване на местен референдум с мненията на хората и фактите, подкрепени със снимки.

Ще ви държа в течение.

* Боян Георгиев е кандидат за депутат от листата на Реформаторския блок в град Варна. За повече информация можете да посетите сайта му www.varnasummer.com или да го следвате в Twitter (@varnasummer). Това НЕ е платена публикация, а е част от инициативата на Chronicle.bg да дадем думата на политици и граждани по теми, които смятаме за важни. Всеки може да ни изпрати свой текст на office@chronicle.bg


 

Сградите – паметници на културата са част от историята на всеки град. В цял свят институциите и гражданите проявяват особена грижа към тях, защото от тях зависи обликът на един град, неговият дух. Живял съм в Рим, посещавал съм Венеция, Наполи, Флоренция, Виена, Будапеща и още много европейски градове. Всички те имат един общ белег – специфичното чувство, което те обладава, когато се разхождаш из улиците им, характерното им излъчване. Също както у хората. Другото общо нещо в тези градове е старанието на местната и държавна власт да развиват градовете според изискванията на времето, но съхранявайки изграденото през годините.

И във Варна имаме такива сгради, онези типично варненските, заради които градът ни често е карал хората да се влюбват в него. Днес тези сгради са оставени да се рушат, една голяма част от историята на града  е на път да си отиде завинаги и искам да обърна внимание на този проблем. Ще покажа някои от важните и силно застрашени къщи, дело на велики, но малко познати на варненци архитекти. Ще опитам да анализирам причините, които са довели до днешното им състояние и чия е отговорността. И така…

1. Турската баня от 1912г, проект на арх. Дабко Дабков.  Къщата се намира на ул. „Цар Симеон І“ №3 и 5 (пресечката под Валентина). Общината е съсобственик на сградата, а самата сграда от години е необитаема и занемарена.

DIGITAL CAMERA

Арх. Дабко Дабков идва във Варна, защото се влюбва в нея и прекарва целия си живот тук. В периода 1906-1940 г., за 34 години, той има 350 реализирани проекта. Освен сградата на снимката горе, по-известните сред тях са: Първият гранд хотел – Гранд хотел „Лондон“, Аквариумът, х-л Мусала, който е умален модел на Flatiron Building – иконата на Ню Йорк.

2. Софийската банка, проект на арх. Дабко Дабков от 1922 г. (ул. „Преслав“ № 24)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Дабко Дабков проектира двата варненски френски колежа – мъжкият френски колеж „Сен Мишел“ и девическият колеж „Сент Андре“. Мъжкият колеж, за съжаление, вече не може да бъде видян, защото го събориха и на негово място направиха паркинг. Това е на ул. „Петко Каравелов“, а Девическият, бившата Военна болница на Варна – Госпитала, се намира под Общината. Той също бил съборен и на негово място днес се издига една жалка имитация със стиропорени корнизи, наречена „Landmark Centre Varna“.

Детайл: скулптурната творба, дело на Кирил Шиваров

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

3. Хотел „Париж“, преустроен в последния си вид през 1911 г. по проект на арх. Дабко Дабков (ъгъла на улиците „Панагюрище“ и „Преслав“):

5

Други сгради на именития архитект са: Средното търговско училище — днес Икономически университет, фасадата на Драматичния театър. Съвместно с архитект Стефан Венедикт Попов проектира монументалната сграда на Търговско-индустриалната камара, днес Щаб на Военноморските сили. Последната – брилянтно произведение на късната еклектика на Необарок и Неокласицизъм, но освен тях, в творенията на Дабко Дабков, могат да бъдат открити елементи от стиловете Арт Деко, Баухаус и направлението Сецесион. А за да може един човек да прилага отделните стилове и направления, се предполага висока култура и непрекъснато осведомяване. Всичко това превръща арх. Дабков във варненският Гауди, а наследството му – безценно.

4. Някогашното Турско консулство, италиански проект от 1899 г. (вече не е със статут на недвижима културна ценност) на бул. „Приморски“ № 21:

DIGITAL CAMERA

Тази стара сграда на бул. „Приморски” 21 се явява ябълката на раздора за Община Варна от години. Тя е разположена малко преди басейните вляво, в посока от ЖП гарата към х-л „Панорама“. Какво ли не е преживяла – пожари, пропадане на покрив, наводнения… Това е сграда, която е отписана от списъка на паметниците на културата във Варна, по неизвестни за специалистите критерии и дори е била обявявана за продан от агенция за недвижими имоти. Проблемът е, че в новия ОУП на Варна, има планове за разширяване на бул. Приморски, който минава през 50% от имота, което е доста глупаво, тъй като от другата страна на булеварда има зелени площи, които могат да се използват. Друга недомислица е, че както и да се разшири бул. Приморски, остава едно стеснение, точно пред х-л Панорама, който е нова сграда и няма как да бъде съборен за разширението. Противно на логиката е по трасето за разширение да се събарят сгради на избирателен принцип. Построена в неокласически стил, дело на италиански архитект от края на 19 в., сградата има културна и историческа стойност.

Хубаво е да се знае, че някога бул. „Приморски“ е бил булевардът на консулските дипломатически представителства във Варна. Освен турското консулство, там са били разположени още белгийското, испанското, италианското, норвежкото, немското и др., което само по себе си показва, че Варна някога е имала развита дипломация. Също така, това е улицата, която е най-близко разположена до морето и се явява вратата на града към Запада, била е портата на Варна и на Европа.

 5. Гранд хотел „Империал“ на пл. „Независимост“, проект на инж. Йосиф Х. Стоянов от 1932 г. Някогашният  Гранд хотел става Военно окръжие и дълго време остава такова. Къщата, известна сред по-старите варненци като „Къщата с гълъбите”, сега се определя като къщата до дюнерите. Не знам чия собственост е сградата в момента, но беше собствебност на ирландски фонд. Българска архитектка от Аризона, САЩ изготви проект, озаглавен „Аполо билдинг” като стойността на проекта възлизаше на 5,5 млн евро и предвиждаше построяване на нова седем етажна сграда.

7

6. Къщата на братя Симеонови, бул. „Приморски“ № 127 (срещу Морската градина), австрийски проект от 1928 г.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Братя Симеонови от Бургас по онова време били концесионери на Бургаските солници. Тяхната къща във Варна е уникално произведение на архитектурната и инженерна мисъл по отношение на разпределение на помещенията и стилови характеристики. Това е частен имот, на който независимо, че също е паметник на културата, преди няколко месеца му падна покрива. Поредният имот, който е занемарен и е оставен да се саморазруши, за да може на негово място да бъде построена нова, модерна бизнес сграда. Любопитното в случая е, че в тази къща са заснети сцени от филма „Една жена на 33” на режисьора Христо Христов от 1982.

Публикувам тези шест ценни за Варна сгради с уговорката, че това е само малък пример за състоянието, в което се намират стотици паметници на културата и за да демонстрирам резултата от бездействието на изпълнителната и местната власт. И така, къде е проблемът?

Паметниците на културата в България, вече недвижими културни ценности, са освободени от данък върху недвижимия имот със Закона за местни данъци и такси, но само в случай, че сградата НЕ се използва с търговска цел и това е единственото, което е направено за улесняване на стопанисването им. Оттам насетне, каквито и действия да предприеме дадено лице – собственик на паметник на културата, дори и с най-добри намерения, действията трябва да бъдат съгласувани преди всичко с Министерството на културата и по-точно с Националния институт за недвижимо културно наследство към министерството (НИНКН). И именно в това се състои и проблемът – процедурата е тромава и сложна.

Пример: Вие сте собственик на такава сграда и искате да ремонтирате покривната й конструкция. За целта трябва да разполагате с всички необходими разрешителни: да ви се изготви скица, която да изпратите в София за одобрение, да изчакате отговор, мнение, което има задължителен характер, но ако нещо трябва да бъде променено, отново изпращате писмо, отново чакате мнение, но вече със съответните указания. Сами разбирате, че цялото това време за реакция от администрацията може да се окаже фатално за една сграда – паметник на културата. Един по-проливен дъжд и край. Да не говорим, че това може да коства и човешки живот, както се случи в София на ул. „Алабин“.

В членовете от 70 до 72 в Закона за културното наследство е вменено, че ако подобна сграда е оставена без надзор и стопанисване, Общината е длъжна да състави комисия, която на място да изследва обекта и в последствие да издаде задължително предписание на собственика, ползвателя или концесионера на дадения обект, който трябва да започне изпълнението в 14 дневен срок, според предписаната процедура. Най-малкото, трябва да се изпрати писмо до НИКН в София. Законът дава право заповедта да бъде обжалвана, но това не спира нейното изпълнение. В такъв случай, Общината е длъжна да извърши предписания за консервационни или реставрационни  действия и пр. за сметка на собственика, който в повечето случаи не е съгласен, като след извършване на ремонтните дейности, за да не остане Общината необезпечена, има право на законна ипотека върху имота в рамките на стойността, която Общината трябва да си възстанови като неудовлетворен кредитор. С други думи, Общината не губи пари. Независимо, че нормата е влязла в сила още през 2011 г., до момента нейно прилагане почти не е имало. По времето на кмета Кирил Йорданов имаше опити да се подеме инициатива с 5 такива сгради, но нищо не се случи, което продължава и при администрацията на кмета Портних. В крайна сметка, нито една от рушащите се сгради – паметници на културата във Варна, не е пипната.

Законът за културното наследство дава една възможност чрез двустепенна процедура – попълва се декларация, чрез която всяко физическо или юридическо лице може да си вземе т.нар. Регистрационен фиш – документ от 8 стр. и да го попълни, описвайки сградата, която счита, че трябва да бъде паметник на културата. Лошото е, че този документ донякъде ограничава, защото в него има архитектурни специфики, които предполагат попълващият да има познания в областта. Написването на такъв фиш не означава, че сградата ще стане паметник, но има случаи, в които работи. Така например Варненското историко-архитектурно дружеството (ВИАД) са успели да спасят от събаряне сградата на приюта „Княгиня Надежда”, бившето сиропиталище Цонко Цонков”– двуетажна сграда до Полиграфията, в началото на ул. „Кракра”. Община Варна искала да построи 11 етажна обществена сграда, която да отдава под наем и оставало малко още едно от творенията на Дабко Дабков да бъде безвъзвратно унищожено. Сградата била построена през 1908 г. по идея на царица  Елеонора, която ръководила проекта, който възложила на прочутия варненски архитект, който от своя страна, го изпълнява безплатно, както е правил много пъти. Дабков не е единственият архитект, който е работил безплатно за Варна. Това са правили всички архитекти, особено след 1918 г.

Струва си да се отбележи, че Варна преди 100 г. е имала много по-малко население (40 000 през 1910 г.), но е постигнато много повече в инфраструктурен план. По друг начин казано, Варна е била малко градче, което е носело белезите на цивилизован европейски град, докато жителите и управата на днешния съвременен и голям европейски град, не само не се старае да го опази, а и унищожава тези белези.

Някога е имало българска нация, български дух и българско общество. Тогава е имало воля за създаване на облик, гонещ стандартите на развити европейски държави. Днес, въпреки всички достижения на технологиите и културата, този дух вече не е толкова силно развит, както е било в онова примитивно време и лично аз съжалявам, че представителите на тогавашното общество, което е имало кауза наречена Варна, днес ги няма.

Всичко това изисква спешна законодателна промяна, която бързо да влезе в изпълнение. Изисква местната администрация да започне да работи. Изисква обществен натиск, преди да е станало късно, защото историята и архитектурата продават, а не алуминиевите бараки, сложени да ги крият. Европейска столица на културата се става, след като имаш стратегия за опазване културното наследство на града и я следваш, а не с опъване на винили върху сградата на Общината, месец преди гласуването. Развит туризъм се прави със заможни туристи с фотоапарати пред гърдите,  не с капещи дюнери.

И накрая, нещо, което помня от професора си по средновековна история в Рим:
„Никой не може да промени историята, дори и Господ, но могат историците.“

При нас, политиците са на път да я унищожат…

Специални благодарности на Християн Облаков – секретар на дружеството ВИАД и администратор на Фейсбук групата „Стара Варна“. Човекът, издал 6 книги посветени на варненски архитекти, който ми разказа много по темата и ми предостави факти и снимки на застрашените сгради.

P. S. Един добър пример от столицата, за това, което може да се направи и във Варна, за да се помни историята е тази статия.

Боян Георгиев, 7/8.

Варна,
23.09.14г.

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

2 CELLOS готвят грандиозно шоу в Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Супер доброто инструментално дуо 2CELLOS са готови с новия си албум SCORE, който е посветен на филмовата музика. С иновативния си звук и някои от най-популярните мелодии, създавани за класически и съвременни филми, албумът ще е подкрепен с грандиозно шоу и със световно турне, което ще стартира през лятото на 2017.

В България, талантливите музиканти ще видим на 4 декември в зала Арена Армеец с концерт, разделен на две части. В първата 2 Cellos ще бъдат на сцената със струнен оркестър, заедно с който ще ни поведат на пътешествие из филми и сериали като Gladiator, Lord of the Rings, Game of Thrones, The Godfather, Titanic и др. Във втората част компания на сцената ще им прави известен барабанист, заедно с който ще изпълнят всички хитове, с които 2 Cellos станаха популярни у нас – Thunderstruck на AC/DC, Smooth Criminal на Michael Jackson и др.

robe_2cellos_verona_2016_photo_by_sven_kucinic_21

Капацитетът на зала Арена Армеец ще бъде ограничен за това шоу, заради спецификата на продукцията. Всички категории ще предлагат запазено седящо място, а първите 300 билета от най-скъпите две категории, закупени от мрежата на EVENTIM, ще гарантират и запазено място на паркинга на Арена Армеец до 20 минути преди старта на концерта, който е с начален час 20:00 часа.

Продажбата на билети за България стартира на 20 януари 2017 г. на цени от 50 до 110 лева. От 17 януари ще е активна специална предварителна продажба на билети на сайта 2Cellos.com

2 Cellos са сензация още от създаването на видео версията на Smooth Criminal от Michael Jackson, която имаше милиони гледания в YouTube през 2011 г. Хърватските челисти Luka Sulic и Stjepan Hauser са създали общо три високо енергични албума за Sony Music Masterworks. Новият албум ги представя в една различна и по-традиционна светлина. За да е осигурен идеалният звуков фон за тяхната виртуозност, към тях се присъединява и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Робин Смит.

Албумът започва с аранжимент от мелодии на Ramin Djawadi, представяйки „Игра на Тронове“, чията кулминация е дръзката и героична главна тема на сериала – https://www.youtube.com/watch?v=DcFpvolRN3w

Темите, които звучат по време на някои от най-епичните моменти във филмовата история също са включени в нови преработки. Някои от тях са: „Титаник“ от Джеймс Хорнър („My hearth will go on“); темата от „Списъкът на Шиндлер“ на Джон Уилямс, както и тази от „Огнените Колесници“, написана от Вангелис; „За любовта на една принцеса“ от „Смело Сърце“, отново на Джеймс Хорнър; „May it be“ от „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“, както и „Now we are free“ от филма Гладиатор, композирана от Ханс Цимер.

От друга страна, вокалната красота от звука на челата, пасва идеално на романтични теми като “Лунна река“ от „Закуска в Тифани“; красиви теми от филми като „Кино Парадисо“ и „Малена“; любовната тема на Нино Рота от „Кръстникът“, спечелилата Оскар тема от филма „Любовна история“ от Франсис Ле, завладяващата песен „Каватина“, която може да бъде чута в „Ловецът на елени“.

Билети за 2CELLOS @ ARENA ARMEEC ще намерите в бензиностанции OMV, The Mall, билетен център НДК, мрежата на Ивентим в цялата страна и онлайн на Eventim.bg