Умиращата история на Варна

| от | |

Боян Георгиев*

Преди няколко дни проведох акция, като символично залепих устата си по предизборните билбордове във Варна, върху които се мъдреше наконтена моя снимка в анфас. Колкото пъти минех покрай мой билборд, толкова пъти се дразнех, че това не е истинското ми аз, но няколко „опитни играчи” ми казаха, че така се правело по избори и не било желателно да съм много различен. Реално погледнато обаче, в този си облик не можех да изразя десетките си идеи и посланието си към хората и така, за онези, които не ме познават бях: „Ясно, поредният.”

Изминаха няколко дни, в които така и не успях да се примиря с ролята си на част от статуквото. Нещо вътре в мен ме душеше. В един момент ми писна и реших да променя нещата. Посегнах на лицето си в знак на протест срещу мен самият, срещу предизборното празнословие на политическите фигури и най-вече, срещу отсъствието на Варна като предизборна тема.

Като кандидат за народен представител от Варна, исках и искам кампанията ми да е свързана с проблемите на родния ми град. Искам, в крайна сметка, да има някаква полза за Варна. Затова призовах съгражданите си да се включат с мнения и позиции по отношение на това, което искат да бъде променено. Провокирах ги да се активират и им дадох трибуна чрез блога си и Фейсбук.

Варна е занемарен град и всеки местен има какво да каже. Често с мои приятели – архитекти, юристи, блогъри и журналисти, си говорим за местните проблеми, но тези разговори не стигат до политиците. Нямаше да мога да погледна варненци в очите ако и аз бях неглижирал наболелите теми на града ни по време на предизборната си кампания.

В крайна сметка акцията даде резултат. Много варненци се свързаха с мен и получих доста предложения на мейла си. След като обобщих сигналите се оказа, че сред най-наболелите проблеми на Варна са инфраструктурата и окаяният облик на града, който само на думи се определя като туристически.

Оказа се, че стотици стари варненски сгради, издигнати от именити архитекти, са оставени да се рушат, а някои вече ги няма. Това са онези типично варненски сдания, заради които градът ни често е карал хората да се влюбват в него. Тези сгради са историята на Варна и ако не се вземат спешни мерки за опазването й, сме на път да я загубим безвъзвратно.

Видно е, че Община Варна не си е мръднала пръста за спасяването на нито един паметник на културата, а вината е както на изпълнителната власт в София, така и на местната администрация. За целта проведох няколко срещи, разровихме архивите, изчетох законите, свързах се със специалисти и описах проблема в една статия, която озаглавих „Умиращата история на Варна”. Коментарите, споделянията и хилядите й прочитания доказаха, че темата е от изключително значение за варненци. Сега на ход са властите и ако пак кажат, че не са запознати с проблема, съм се ангажирал да отида в Общината и лично да им предоставя една папка, в която ще събера статистика, достатъчна за свикване на местен референдум с мненията на хората и фактите, подкрепени със снимки.

Ще ви държа в течение.

* Боян Георгиев е кандидат за депутат от листата на Реформаторския блок в град Варна. За повече информация можете да посетите сайта му www.varnasummer.com или да го следвате в Twitter (@varnasummer). Това НЕ е платена публикация, а е част от инициативата на Chronicle.bg да дадем думата на политици и граждани по теми, които смятаме за важни. Всеки може да ни изпрати свой текст на office@chronicle.bg


 

Сградите – паметници на културата са част от историята на всеки град. В цял свят институциите и гражданите проявяват особена грижа към тях, защото от тях зависи обликът на един град, неговият дух. Живял съм в Рим, посещавал съм Венеция, Наполи, Флоренция, Виена, Будапеща и още много европейски градове. Всички те имат един общ белег – специфичното чувство, което те обладава, когато се разхождаш из улиците им, характерното им излъчване. Също както у хората. Другото общо нещо в тези градове е старанието на местната и държавна власт да развиват градовете според изискванията на времето, но съхранявайки изграденото през годините.

И във Варна имаме такива сгради, онези типично варненските, заради които градът ни често е карал хората да се влюбват в него. Днес тези сгради са оставени да се рушат, една голяма част от историята на града  е на път да си отиде завинаги и искам да обърна внимание на този проблем. Ще покажа някои от важните и силно застрашени къщи, дело на велики, но малко познати на варненци архитекти. Ще опитам да анализирам причините, които са довели до днешното им състояние и чия е отговорността. И така…

1. Турската баня от 1912г, проект на арх. Дабко Дабков.  Къщата се намира на ул. „Цар Симеон І“ №3 и 5 (пресечката под Валентина). Общината е съсобственик на сградата, а самата сграда от години е необитаема и занемарена.

DIGITAL CAMERA

Арх. Дабко Дабков идва във Варна, защото се влюбва в нея и прекарва целия си живот тук. В периода 1906-1940 г., за 34 години, той има 350 реализирани проекта. Освен сградата на снимката горе, по-известните сред тях са: Първият гранд хотел – Гранд хотел „Лондон“, Аквариумът, х-л Мусала, който е умален модел на Flatiron Building – иконата на Ню Йорк.

2. Софийската банка, проект на арх. Дабко Дабков от 1922 г. (ул. „Преслав“ № 24)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Дабко Дабков проектира двата варненски френски колежа – мъжкият френски колеж „Сен Мишел“ и девическият колеж „Сент Андре“. Мъжкият колеж, за съжаление, вече не може да бъде видян, защото го събориха и на негово място направиха паркинг. Това е на ул. „Петко Каравелов“, а Девическият, бившата Военна болница на Варна – Госпитала, се намира под Общината. Той също бил съборен и на негово място днес се издига една жалка имитация със стиропорени корнизи, наречена „Landmark Centre Varna“.

Детайл: скулптурната творба, дело на Кирил Шиваров

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

3. Хотел „Париж“, преустроен в последния си вид през 1911 г. по проект на арх. Дабко Дабков (ъгъла на улиците „Панагюрище“ и „Преслав“):

5

Други сгради на именития архитект са: Средното търговско училище — днес Икономически университет, фасадата на Драматичния театър. Съвместно с архитект Стефан Венедикт Попов проектира монументалната сграда на Търговско-индустриалната камара, днес Щаб на Военноморските сили. Последната – брилянтно произведение на късната еклектика на Необарок и Неокласицизъм, но освен тях, в творенията на Дабко Дабков, могат да бъдат открити елементи от стиловете Арт Деко, Баухаус и направлението Сецесион. А за да може един човек да прилага отделните стилове и направления, се предполага висока култура и непрекъснато осведомяване. Всичко това превръща арх. Дабков във варненският Гауди, а наследството му – безценно.

4. Някогашното Турско консулство, италиански проект от 1899 г. (вече не е със статут на недвижима културна ценност) на бул. „Приморски“ № 21:

DIGITAL CAMERA

Тази стара сграда на бул. „Приморски” 21 се явява ябълката на раздора за Община Варна от години. Тя е разположена малко преди басейните вляво, в посока от ЖП гарата към х-л „Панорама“. Какво ли не е преживяла – пожари, пропадане на покрив, наводнения… Това е сграда, която е отписана от списъка на паметниците на културата във Варна, по неизвестни за специалистите критерии и дори е била обявявана за продан от агенция за недвижими имоти. Проблемът е, че в новия ОУП на Варна, има планове за разширяване на бул. Приморски, който минава през 50% от имота, което е доста глупаво, тъй като от другата страна на булеварда има зелени площи, които могат да се използват. Друга недомислица е, че както и да се разшири бул. Приморски, остава едно стеснение, точно пред х-л Панорама, който е нова сграда и няма как да бъде съборен за разширението. Противно на логиката е по трасето за разширение да се събарят сгради на избирателен принцип. Построена в неокласически стил, дело на италиански архитект от края на 19 в., сградата има културна и историческа стойност.

Хубаво е да се знае, че някога бул. „Приморски“ е бил булевардът на консулските дипломатически представителства във Варна. Освен турското консулство, там са били разположени още белгийското, испанското, италианското, норвежкото, немското и др., което само по себе си показва, че Варна някога е имала развита дипломация. Също така, това е улицата, която е най-близко разположена до морето и се явява вратата на града към Запада, била е портата на Варна и на Европа.

 5. Гранд хотел „Империал“ на пл. „Независимост“, проект на инж. Йосиф Х. Стоянов от 1932 г. Някогашният  Гранд хотел става Военно окръжие и дълго време остава такова. Къщата, известна сред по-старите варненци като „Къщата с гълъбите”, сега се определя като къщата до дюнерите. Не знам чия собственост е сградата в момента, но беше собствебност на ирландски фонд. Българска архитектка от Аризона, САЩ изготви проект, озаглавен „Аполо билдинг” като стойността на проекта възлизаше на 5,5 млн евро и предвиждаше построяване на нова седем етажна сграда.

7

6. Къщата на братя Симеонови, бул. „Приморски“ № 127 (срещу Морската градина), австрийски проект от 1928 г.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Братя Симеонови от Бургас по онова време били концесионери на Бургаските солници. Тяхната къща във Варна е уникално произведение на архитектурната и инженерна мисъл по отношение на разпределение на помещенията и стилови характеристики. Това е частен имот, на който независимо, че също е паметник на културата, преди няколко месеца му падна покрива. Поредният имот, който е занемарен и е оставен да се саморазруши, за да може на негово място да бъде построена нова, модерна бизнес сграда. Любопитното в случая е, че в тази къща са заснети сцени от филма „Една жена на 33” на режисьора Христо Христов от 1982.

Публикувам тези шест ценни за Варна сгради с уговорката, че това е само малък пример за състоянието, в което се намират стотици паметници на културата и за да демонстрирам резултата от бездействието на изпълнителната и местната власт. И така, къде е проблемът?

Паметниците на културата в България, вече недвижими културни ценности, са освободени от данък върху недвижимия имот със Закона за местни данъци и такси, но само в случай, че сградата НЕ се използва с търговска цел и това е единственото, което е направено за улесняване на стопанисването им. Оттам насетне, каквито и действия да предприеме дадено лице – собственик на паметник на културата, дори и с най-добри намерения, действията трябва да бъдат съгласувани преди всичко с Министерството на културата и по-точно с Националния институт за недвижимо културно наследство към министерството (НИНКН). И именно в това се състои и проблемът – процедурата е тромава и сложна.

Пример: Вие сте собственик на такава сграда и искате да ремонтирате покривната й конструкция. За целта трябва да разполагате с всички необходими разрешителни: да ви се изготви скица, която да изпратите в София за одобрение, да изчакате отговор, мнение, което има задължителен характер, но ако нещо трябва да бъде променено, отново изпращате писмо, отново чакате мнение, но вече със съответните указания. Сами разбирате, че цялото това време за реакция от администрацията може да се окаже фатално за една сграда – паметник на културата. Един по-проливен дъжд и край. Да не говорим, че това може да коства и човешки живот, както се случи в София на ул. „Алабин“.

В членовете от 70 до 72 в Закона за културното наследство е вменено, че ако подобна сграда е оставена без надзор и стопанисване, Общината е длъжна да състави комисия, която на място да изследва обекта и в последствие да издаде задължително предписание на собственика, ползвателя или концесионера на дадения обект, който трябва да започне изпълнението в 14 дневен срок, според предписаната процедура. Най-малкото, трябва да се изпрати писмо до НИКН в София. Законът дава право заповедта да бъде обжалвана, но това не спира нейното изпълнение. В такъв случай, Общината е длъжна да извърши предписания за консервационни или реставрационни  действия и пр. за сметка на собственика, който в повечето случаи не е съгласен, като след извършване на ремонтните дейности, за да не остане Общината необезпечена, има право на законна ипотека върху имота в рамките на стойността, която Общината трябва да си възстанови като неудовлетворен кредитор. С други думи, Общината не губи пари. Независимо, че нормата е влязла в сила още през 2011 г., до момента нейно прилагане почти не е имало. По времето на кмета Кирил Йорданов имаше опити да се подеме инициатива с 5 такива сгради, но нищо не се случи, което продължава и при администрацията на кмета Портних. В крайна сметка, нито една от рушащите се сгради – паметници на културата във Варна, не е пипната.

Законът за културното наследство дава една възможност чрез двустепенна процедура – попълва се декларация, чрез която всяко физическо или юридическо лице може да си вземе т.нар. Регистрационен фиш – документ от 8 стр. и да го попълни, описвайки сградата, която счита, че трябва да бъде паметник на културата. Лошото е, че този документ донякъде ограничава, защото в него има архитектурни специфики, които предполагат попълващият да има познания в областта. Написването на такъв фиш не означава, че сградата ще стане паметник, но има случаи, в които работи. Така например Варненското историко-архитектурно дружеството (ВИАД) са успели да спасят от събаряне сградата на приюта „Княгиня Надежда”, бившето сиропиталище Цонко Цонков”– двуетажна сграда до Полиграфията, в началото на ул. „Кракра”. Община Варна искала да построи 11 етажна обществена сграда, която да отдава под наем и оставало малко още едно от творенията на Дабко Дабков да бъде безвъзвратно унищожено. Сградата била построена през 1908 г. по идея на царица  Елеонора, която ръководила проекта, който възложила на прочутия варненски архитект, който от своя страна, го изпълнява безплатно, както е правил много пъти. Дабков не е единственият архитект, който е работил безплатно за Варна. Това са правили всички архитекти, особено след 1918 г.

Струва си да се отбележи, че Варна преди 100 г. е имала много по-малко население (40 000 през 1910 г.), но е постигнато много повече в инфраструктурен план. По друг начин казано, Варна е била малко градче, което е носело белезите на цивилизован европейски град, докато жителите и управата на днешния съвременен и голям европейски град, не само не се старае да го опази, а и унищожава тези белези.

Някога е имало българска нация, български дух и българско общество. Тогава е имало воля за създаване на облик, гонещ стандартите на развити европейски държави. Днес, въпреки всички достижения на технологиите и културата, този дух вече не е толкова силно развит, както е било в онова примитивно време и лично аз съжалявам, че представителите на тогавашното общество, което е имало кауза наречена Варна, днес ги няма.

Всичко това изисква спешна законодателна промяна, която бързо да влезе в изпълнение. Изисква местната администрация да започне да работи. Изисква обществен натиск, преди да е станало късно, защото историята и архитектурата продават, а не алуминиевите бараки, сложени да ги крият. Европейска столица на културата се става, след като имаш стратегия за опазване културното наследство на града и я следваш, а не с опъване на винили върху сградата на Общината, месец преди гласуването. Развит туризъм се прави със заможни туристи с фотоапарати пред гърдите,  не с капещи дюнери.

И накрая, нещо, което помня от професора си по средновековна история в Рим:
„Никой не може да промени историята, дори и Господ, но могат историците.“

При нас, политиците са на път да я унищожат…

Специални благодарности на Християн Облаков – секретар на дружеството ВИАД и администратор на Фейсбук групата „Стара Варна“. Човекът, издал 6 книги посветени на варненски архитекти, който ми разказа много по темата и ми предостави факти и снимки на застрашените сгради.

P. S. Един добър пример от столицата, за това, което може да се направи и във Варна, за да се помни историята е тази статия.

Боян Георгиев, 7/8.

Варна,
23.09.14г.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Усмихнатата Денина Мартин

| от Спонсорирано съдържание |

Денина Мартин е сред известните модни блогърки у нас – усмивката е нейна запазена марка. Усмихва се искрено и постоянно. Говори кратко, точно и ясно и винаги изглежда добре.

Нейното малко, лично интернет пространство се казва Purely Me by Denina Martin – вече сме ви разказвали за него.

„Обичам модата и то много, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, са пътешествията. Те ме зареждат и правят щастлива, защото човек е човек, когато е на път. Ако имаше как, щях през седмица да съм на различно място!“, казва Денина.

20161116-DSC_2366

Имаме предизвикателство към нея – да избере няколко аксесоара от новата колекция на Folli Follie и да даде идеи за преобразяване на зимата. Денина посреща своите последователки тази събота в мол “Сердика” в магазина на Folli Follie от 12 до 15 часа, където всеки клиент ще получи отстъпка от 30%.
Folli Folli е единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета.

„От колекцията на Folli Follie избрах бижута и аксесоари в два различни стила. Единият сет е подходящ за ежедневието и се състои от романтични модели в златисто и бежова чанта с характерната закопчалка-детелина, която ми е изключително любима“, казва тя.

Денина следва максимата “колкото по-малко, толкова по-добре”. Спира на бежова чанта за ежедневието и голям пръстен като акцент за средния пръстен на лявата си ръка.

20161116-DSC_2339

„Другият сет, който избрах, се състои от празнични и женствени бижута в сребро и камъни, особено подходящи за вечерно излизане. Последните допълних в класическа комбинация – с червена мини чанта, която носи силен женствен заряд.” Чантата е ярко червена и придава акцент на тоалета й решен в тъмно.

20161116-DSC_2322

Към нея добавя тъмни очила  и часовник.

20161116-DSC_2411

Денина умее да комбинира много пръстени – в нашия случай три броя, единият от тях доста смел. Съчетава ги с дълги обеци.
„Това, което прави едно бижу наистина уникално е жената, която го носи“, казва Денина.

20161116-DSC_2341

Питам я за любимата й модна тенденция за тази и предстоящата година. 2017-а чука на вратата и е добре хората, потънали в модни дилеми да бъдат подготвени. „Този сезон must-have за мен са малките структурирани чанти. Те са красив акцент, който не просто допълва визията, а и я прави много по-впечатляваща.

А как би разнообразила зимата? – „С цветове. Аз съм явлен привърженик на цветовете и вярвам, че те зареждат с добро настроение.“
Макар зимата, макар да е толкова неудобна за носене, няма как да не се съгласим.

20161116-DSC_2395
Снимките са с бижута и аксесоари на Folli Follie.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.