Умиращите села на България
През последните двайсетина години от картата на България са изчезнали над 200 села. Големи територии от страната се обезлюдяват поради миграцията към градовете и към по-богатите страни от Евросъюза.
Парадоксален е фактът, че в България заетите, хората които припечелват с труда си са 2.2 милиона, а в чужбина българите-гастарбайтери са 2.5 милиона. Благорание на тях много семейства на безработни, стари и болни, успяват да осигурят жалкото си съществуване. В момента в над 600 села живеят по десетина-петнадесет старци. Тези села все още съществуват в списъка на населените места в страната, но не е далеч времето в което и те ще бъдат заличени. Преди 60-70 години, след края на Втората световна война, обезлюдяващите се райони са съставлявали не повече от десет процента от територията на страната. Днес те заемат над 90 на сто от площта на България. В някои райони средната гъстота на населението е 5 души на квадратен километър. Учени-демографи от БАН твърдят, че това тревожно явление ще взема все по-застрашителни размери. Според някои техни прогнози ако се запазят сегашните темпове на слаба раждаемост и висока смъртност към 2060 г. няма да има села. Днес в тях живеят близо 2 милиона души, които съставляват 28 процента от населението на страната.
“На човек му се иска да попита някого на улицата „Къде са хората?“. Но и по улиците няма кого да срещнеш” – отбелязва в репортаж от запустяло българско село швейцарският вестник “Нойе Цюрихер цайтунг”. Учени твърдят, че обезлюдяването на селските райони следва естествения процес на урбанизация както и на индустриализация и колективизация на селското стопанство през годините на социализма. За съжаление миграцията към градовете не спря и след възстановяването собствеността върху земята на станалите вече граждани наследници на някогашните земеделци.
Обезлюдяването на селата доведе и до бързото западане на социалната инфраструктура – закрити бяха стотици училища, здравни заведения, транспортни връзки, започнаха да се рушат до преди години удобни пътища, които днес са трудно изпитание з шофьорите. Правителството полага усилия да предостави финансова помощ на онези общини, в които безработицата е над средната за страната. Но повечето от тях не отговарят на конкретните финансови критерии, не изплащат просрочените си задължения. Всъщност тъкмо обезлюдяването на селата води до невъзможност да се усвоят средствата по европейската оперативна програма „Развитие на селските райони”. Повечето общини са толкова бедни, че не могат да осигурят необходимото съфинансиране на проектите по програмата. А именно те се нуждаят най-много от европейските средства, предназначени за междуселските пътища, за водоснабдяването, канализацията и друга социална инфраструктура.
Учените от БАН са убедени, че процесът на обезляюдяване на селата ще продъжи. Драстичен пример за бъдещето на българските села е районът на средното и горно течение на река Янтра където депопулацията е пълна – в стотина села-призраци не живее никой. А в не толкова далечното минало тези земи са давали препитание на 50-60 хилади души. Подобно е положението в Северозападна България и в района на Странджа-Сакар. За съжаление опитите на държавата да поощрява и подпомага селския туризъм и развитието на биоземеделието засега са безрезултатни. Едно след друго селата на България продължават да умират.
Гласът на Русия
