Умирай трудно (в софийския градски транспорт)

| от | | |

Почти всички типажи сте ги виждали. Може дори и да се познаете в някой от тях.
Ама хайде де, поне за един от списъка си признайте!

Нека започна с мястото или подготовката за качване, на което дружно му викаме „Спирката“:

Наивните:

Хахахах, понякога през спирките транзит минава празен автобус или тролей. Виси там някаква табела на предното стъкло, но кой ти я гледа. Винаги хората, пропуснали замацаните с масло букви „За ГАрАж“ са точно тези, които се готвят за мигновената инвазия. Саблен удар. А пък транспортното средство си продължава по пътя без грам внимание към чакащата на отбивката тълпа. В този момент е много забавно да гледате учудените физиономии на хората. Някои точат врат подир автобуса, други още не вярват, че ги е подминал, а трети шумно псуват.

Мишка в капан:

110718-img_0767

Обикновено този тип вместо през изхода, излиза…….през входа. Той досега е дремал на седалката и скача като ужилен. Има желание да слезе. А вие кротко се качвате и дори вече сте стъпили здраво на второто стъпало, подобно на астронавт на марсианска базова станция. Успехът ви да се натъпчете е почти гарантиран, но господин Мишка в капан настоява да му отстъпите. Че даже и се налага да слезете обратно на спирката. Напълно естествено е и всички накачурени зад вас да направят същото за да сторят път. Тутакси вие и останалата група агресори сте обвинени за всички първородни грехове. Анатема за вас, чудовища- казва с необичайна за тъпанчето ви интонация господин Мишка в капан. А пък вие сте един главен монстър, монстър, монстър! Ето това сте вие!

Тихата стъпка:

Вие слизате, тя е пред вас. Бавно, напипвайки стълбите, подпирайки се на бастунче. Обаче засега се е подпряла на перилото-дръжка, разделящо вратата на две, единия крак стърчи и се кани да стъпи на горното стъпало. Няма как да я заобиколите, защото от другата половина на вратата вече се качват кръвожадни агресори. Ще се наложи да я изчакате. Чакате, поскръцвайки леко със зъби, защото пък баба-Тихата стъпка не ви е чула, когато сте и предложили да и помогнете. Не вие чула и и предложението да я държите за ръка. Какво да се прави, търпението е единственото ви спасение!

 

Любопитния:

Бързате да се качите от последната врата, а някой без да вижда това – ви се пречка. Изведнъж, Любопитния вижда нещо интересно на павилиончето и като ястреб се спуска към него.
Но….пътят ви е преграден за секунда-две. Не успявате, защото има и други блъскащи се хора, ама в отсрещния поток. Автобуса отплува. А вие тъжно гледате червените габарити. Поглеждате и с упрек в душата към туткавия любопитко: той е наведен пред ниското прозорче и преговаря с продавача. В крайна сметка, задава още куп въпроси и не си купува нищо. Поглеждате и към електронното табло: вашия автобус идва след 21 минути. Спокойно бе!

Войводата:

Той блъска блокираната задна врата с надеждата да излезе. Да, ама НЕ. Защото вратата е завинтена от шофьора така, че да не се отваря. Вероятно, защото е развалена. Не че водача на автобуса се е сетил да сложи бележка. Ама кой ти гледа, дори и да има бележка голяма метър на метър? Блъскай, блъскай юнашки!

Тутката:

780040-d092a09a-e22c-11e2-9cbe-408f7aae04ba

Обикновено това е заболяване на средната възраст, най-вече на представители от слабия пол. Макар, в природата да се срещат и едри екземпляри от силния пол. Характерното е, че и двата вида рядко се возят на метро. Къде точно в чантата им или в скъсаните джобове се намира електронната карта или билета за метрото – никога не е ясно. Естествено, претърсването става в час пик, пред турникета. Вие обикновено бързате, даже закъснявате. На тези екземпляри никога ли няма да им хрумне да се дръпнат настрани, докато трае вътрешния одит? Защо пък, те са сами на този свят. Забрави да ги чакаш. По-добре се премести на съседния турникет, но пък там вече има опашка. От трима, най-малко.
Гардероб: изсипваме се от ескалатора. А той е бил малко по-напред, вече е слязъл от пътеката, но сега като истукан. Гледа като препариран указателните табелки и чете ли, чете. Накъде да тръгне все пак!? Накъде!?

Вратарите:

photo_verybig_425994

Тези най-ги обичам: стоят като стриптизьорки по пилоните, обикновено до вратите .Държат кръгова отбрана. Имат остри лакти. Прикриват всички входове и изходи за отстъпление. Едновременно с това, някой нов пътник не си е купил билет и понечва да мине между мен и Вратарите. За да стане това, някой от нас трябва да е тънък, например като вестник. Ама няма такъв. Тия, Вратарите обикновено създават тълпа на равно място. Могат дори и на празно място.

Меломана:

Headphones-on-Bus

слуша „цъкасс-цъкасс-цъкасс-цъкасс-цъкасс-цъкасс“. Най-забавно е, когато някъде дълбоко в джоба му звъни телефона. Но, той не чува.Телефона звъни. Продължаваме с Цъкасс- цъкасс- цъкасс.
Освен това, най-благия момент настъпва, когато на следващата спирка се качат три тийнейджърки. Които естествено и неизменно слушат чалга. И цъкасс- цъкасс-цъкасс звучи отдясно на ухото ми, а отляво започваме с чанг рак–ракачан-чанг-рак–ракачан-чанг рак–ракачан-чанг рак-ракачан. Ай сектир!

Моряка:

Той не е стар морски вълк. Но, стабилно стои на краката си и никога не сяда на освободеното под него място. Вълнението на тълпата не му пречи. Устоява на напора на вълните. С което допринася за поддържането на налягането в претъпкания трамвай.

1 (1)

Като се заговорихме за морската тема, да не забравяме и Дядото-сомалийски пират:
Той скача бодро в превозното средство, без значение какво е то. Учудващо за възраста и белите си коси, влиза в оспорван дуел с някой друг бързак. Завзема седалки. Разполага се. Нека видим кой е по-по най. Сомалийски пират гледа и сякаш вика: Who is the boss now?

Мацка с iPhone:

p1120218Тя просто пътува. Държи играчката в ръка. При това не слуша музика, не чете, не играе на Angry Birds, не влиза в чатове, не отваря Facebook, не отваря Twitter. Никой не и звъни. И тя не звъни на никой. Не чопли в настройките на айфона. Просто го държи и го показва.

Фалшивия просяк:

Той върви към вас. Наближава. Мирише ужасно. Всички му правят място. Налягането в слепоочието ви става неудържимо. Тълпата ви притиска, никой не иска да се докосне до него. Но, вие сте залостен. Чакате съдбата си. Той иска пари. И най-много се задържа при вас. Надеждата го крепи. Не мога да издържам толкова много без въздух. Най-сложното в този момент е да запазиш своя покер-фейс и да не му даваш надежди. Не трепваш. Той отминава и ти си отдъхваш…..
Има един Фалшив просяк с акордеон, той е ужасно проклет. Защото свири, надува ти главата само за една минута, а после псува подред – никой не му е уважил труда с нито една дребна монета. А миризливия Фалшив просяк съм го виждал на Раковска – как си спира такси, докато аз чакам тролей. Как и каго ще му дам жълти стотинки – точно никога. На този бизнес съм дал пълно ембарго.

А вие се возите в коли и джипове. Будали, пропускате егати купона.

Николай Крижитски

 
 

Photoshop битката за Тейлър Суифт

| от chronicle.bg |

Певицата Тейлър Суифт стана повод за ожесточено състезание на фотошоп майстори от целия свят.

Тя беше заснета наведена, с разперени ръце. Това беше достатъчно, за да започне поредицата от фотошоп изпълнения, които я пренасят на различни места в различен контекст – яхнала ракета със знамето на САЩ в ръце например.

Затова обичаме интернет!

Вижте в галерията най-добрите попадения.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“