Умирай трудно (в софийския градски транспорт)

| от | | |

Почти всички типажи сте ги виждали. Може дори и да се познаете в някой от тях.
Ама хайде де, поне за един от списъка си признайте!

Нека започна с мястото или подготовката за качване, на което дружно му викаме „Спирката“:

Наивните:

Хахахах, понякога през спирките транзит минава празен автобус или тролей. Виси там някаква табела на предното стъкло, но кой ти я гледа. Винаги хората, пропуснали замацаните с масло букви „За ГАрАж“ са точно тези, които се готвят за мигновената инвазия. Саблен удар. А пък транспортното средство си продължава по пътя без грам внимание към чакащата на отбивката тълпа. В този момент е много забавно да гледате учудените физиономии на хората. Някои точат врат подир автобуса, други още не вярват, че ги е подминал, а трети шумно псуват.

Мишка в капан:

110718-img_0767

Обикновено този тип вместо през изхода, излиза…….през входа. Той досега е дремал на седалката и скача като ужилен. Има желание да слезе. А вие кротко се качвате и дори вече сте стъпили здраво на второто стъпало, подобно на астронавт на марсианска базова станция. Успехът ви да се натъпчете е почти гарантиран, но господин Мишка в капан настоява да му отстъпите. Че даже и се налага да слезете обратно на спирката. Напълно естествено е и всички накачурени зад вас да направят същото за да сторят път. Тутакси вие и останалата група агресори сте обвинени за всички първородни грехове. Анатема за вас, чудовища- казва с необичайна за тъпанчето ви интонация господин Мишка в капан. А пък вие сте един главен монстър, монстър, монстър! Ето това сте вие!

Тихата стъпка:

Вие слизате, тя е пред вас. Бавно, напипвайки стълбите, подпирайки се на бастунче. Обаче засега се е подпряла на перилото-дръжка, разделящо вратата на две, единия крак стърчи и се кани да стъпи на горното стъпало. Няма как да я заобиколите, защото от другата половина на вратата вече се качват кръвожадни агресори. Ще се наложи да я изчакате. Чакате, поскръцвайки леко със зъби, защото пък баба-Тихата стъпка не ви е чула, когато сте и предложили да и помогнете. Не вие чула и и предложението да я държите за ръка. Какво да се прави, търпението е единственото ви спасение!

 

Любопитния:

Бързате да се качите от последната врата, а някой без да вижда това – ви се пречка. Изведнъж, Любопитния вижда нещо интересно на павилиончето и като ястреб се спуска към него.
Но….пътят ви е преграден за секунда-две. Не успявате, защото има и други блъскащи се хора, ама в отсрещния поток. Автобуса отплува. А вие тъжно гледате червените габарити. Поглеждате и с упрек в душата към туткавия любопитко: той е наведен пред ниското прозорче и преговаря с продавача. В крайна сметка, задава още куп въпроси и не си купува нищо. Поглеждате и към електронното табло: вашия автобус идва след 21 минути. Спокойно бе!

Войводата:

Той блъска блокираната задна врата с надеждата да излезе. Да, ама НЕ. Защото вратата е завинтена от шофьора така, че да не се отваря. Вероятно, защото е развалена. Не че водача на автобуса се е сетил да сложи бележка. Ама кой ти гледа, дори и да има бележка голяма метър на метър? Блъскай, блъскай юнашки!

Тутката:

780040-d092a09a-e22c-11e2-9cbe-408f7aae04ba

Обикновено това е заболяване на средната възраст, най-вече на представители от слабия пол. Макар, в природата да се срещат и едри екземпляри от силния пол. Характерното е, че и двата вида рядко се возят на метро. Къде точно в чантата им или в скъсаните джобове се намира електронната карта или билета за метрото – никога не е ясно. Естествено, претърсването става в час пик, пред турникета. Вие обикновено бързате, даже закъснявате. На тези екземпляри никога ли няма да им хрумне да се дръпнат настрани, докато трае вътрешния одит? Защо пък, те са сами на този свят. Забрави да ги чакаш. По-добре се премести на съседния турникет, но пък там вече има опашка. От трима, най-малко.
Гардероб: изсипваме се от ескалатора. А той е бил малко по-напред, вече е слязъл от пътеката, но сега като истукан. Гледа като препариран указателните табелки и чете ли, чете. Накъде да тръгне все пак!? Накъде!?

Вратарите:

photo_verybig_425994

Тези най-ги обичам: стоят като стриптизьорки по пилоните, обикновено до вратите .Държат кръгова отбрана. Имат остри лакти. Прикриват всички входове и изходи за отстъпление. Едновременно с това, някой нов пътник не си е купил билет и понечва да мине между мен и Вратарите. За да стане това, някой от нас трябва да е тънък, например като вестник. Ама няма такъв. Тия, Вратарите обикновено създават тълпа на равно място. Могат дори и на празно място.

Меломана:

Headphones-on-Bus

слуша „цъкасс-цъкасс-цъкасс-цъкасс-цъкасс-цъкасс“. Най-забавно е, когато някъде дълбоко в джоба му звъни телефона. Но, той не чува.Телефона звъни. Продължаваме с Цъкасс- цъкасс- цъкасс.
Освен това, най-благия момент настъпва, когато на следващата спирка се качат три тийнейджърки. Които естествено и неизменно слушат чалга. И цъкасс- цъкасс-цъкасс звучи отдясно на ухото ми, а отляво започваме с чанг рак–ракачан-чанг-рак–ракачан-чанг рак–ракачан-чанг рак-ракачан. Ай сектир!

Моряка:

Той не е стар морски вълк. Но, стабилно стои на краката си и никога не сяда на освободеното под него място. Вълнението на тълпата не му пречи. Устоява на напора на вълните. С което допринася за поддържането на налягането в претъпкания трамвай.

1 (1)

Като се заговорихме за морската тема, да не забравяме и Дядото-сомалийски пират:
Той скача бодро в превозното средство, без значение какво е то. Учудващо за възраста и белите си коси, влиза в оспорван дуел с някой друг бързак. Завзема седалки. Разполага се. Нека видим кой е по-по най. Сомалийски пират гледа и сякаш вика: Who is the boss now?

Мацка с iPhone:

p1120218Тя просто пътува. Държи играчката в ръка. При това не слуша музика, не чете, не играе на Angry Birds, не влиза в чатове, не отваря Facebook, не отваря Twitter. Никой не и звъни. И тя не звъни на никой. Не чопли в настройките на айфона. Просто го държи и го показва.

Фалшивия просяк:

Той върви към вас. Наближава. Мирише ужасно. Всички му правят място. Налягането в слепоочието ви става неудържимо. Тълпата ви притиска, никой не иска да се докосне до него. Но, вие сте залостен. Чакате съдбата си. Той иска пари. И най-много се задържа при вас. Надеждата го крепи. Не мога да издържам толкова много без въздух. Най-сложното в този момент е да запазиш своя покер-фейс и да не му даваш надежди. Не трепваш. Той отминава и ти си отдъхваш…..
Има един Фалшив просяк с акордеон, той е ужасно проклет. Защото свири, надува ти главата само за една минута, а после псува подред – никой не му е уважил труда с нито една дребна монета. А миризливия Фалшив просяк съм го виждал на Раковска – как си спира такси, докато аз чакам тролей. Как и каго ще му дам жълти стотинки – точно никога. На този бизнес съм дал пълно ембарго.

А вие се возите в коли и джипове. Будали, пропускате егати купона.

Николай Крижитски

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.