Умира ли европейската мечта на Турция?

| от |

Все повече турци са против членството на страната им в ЕС. Според тях то въобще не им е нужно. Други пък губят надежда за приема в Съюза заради многото вътрешнополитически скандали, пише Дойче веле. Умира ли европейската мечта на Турция?

turkey-eu

От една година насам Турция се намира в най-тежката вътрешнополитическа криза в най-новата си история. Всичко започна с масовите протести в парка Гези и бруталната намеса на полицията, след което се стигна до корупционните скандали около премиера Ердоган и близкото му обкръжение. Блокирането на достъпа да Ютюб и Туитър преди броени седмици окончателно срина реномето на Турция пред останалия свят и най-вече пред Европа.

Напук на всичко обаче партията на премиера Ердоган спечели общинските избори, провели се в края на март. Тя взе 46 процента от гласовете въпреки всички скандали. В тази връзка говорителка на Европейската комисия отправи към Анкара следния апел: „На фона на развитията от последните месеци, будещи загриженост, Турция трябва да поднови реформите, за да достигне стандартите на ЕС.“

Реджеп Таийп Ердоган обаче не обръща внимание на подобни изказвания и предупреждения. „Финансовата криза, глобалната криза, Арабската пролет и събитията в Сирия и Египет показват, че ЕС се нуждае повече от Турция, отколкото Турция от ЕС“, заяви самоуверено Ердоган по време на посещението си в Берлин през февруари 2014. По повод на блокирането на онлайн платформите Туитър и Ютюб турският премиер бе още по-категоричен: „Не ме интересува какво ще каже по този повод международната общност. Всеки ще изпита на гърба си силата на турската политика“. Вече никой не се съмнява, че резултатите от общинските избори допълнително повишиха и без това високото самочувствие на турския премиер.

Интересът към ЕС спада

Турция е официален кандидат за присъединяване към ЕС от 2005-та година. Според различни социологически проучвания обаче, в последно време интересът на турското население към членството в Общността спада. Според допитването „Тransatlantic Trend“ например, днес 44 процента от турците се обявяват за пълноправно членство на страната в ЕС, докато преди 10 години 73 на сто са се застъпвали за това.

Днес всеки трети анкетиран е против членството на Турция в ЕС. Мнозина изтъкват като причина продължителния присъединителен процес. „Нито една европейска страна не е чакала толкова дълго да стане член на ЕС. Дори и след всичите тези години шансовете на Турция не са се подобрили, тъкмо напротив“, казва една студентка по право в истанбулския университет Билги в разговор с Дойче Веле. Преди време 24-годишната студентка е била убеден привърженик на пълноправното членство. Сега обаче тя се съмнява все повече. „ЕС така и така не ни иска. На това мнение са и повечето ми състуденти“, казва тя.

Изглежда, че турските граждани губят надежда за членство и поради многото вътрешнополитически скандали. „Дали сега въобще е възможно Брюксел да се държи така, сякаш съществува някаква перспектива за прием в Общността“, пита един юзър в Туитър. „Надявам се, че все пак в следващите години Турция ще се присъедини към ЕС. Тогава животът ни тук би станал по-лек“, пише друг.

„Повечето успешни предприемачи в Турция смятат, че икономическата ситуация е една от причините за спадането на интереса на турците към ЕС“, твърди Гючлю Генджер. Самият той е един от най-успешните бизнесмени в страната. „През последните години турската икономика се развива с бързи темпове. В същото време ЕС се бори с икиномическата криза“, казва той в разговор с Дойче Веле. Според него ЕС не иска нито да откаже, нито да обещае пълноправно членство на Турция. Той смята, че Общността иска да запази добрите отношения със страната. „Освен това мисля, че ЕС ще спечели повече от присъединяването на Турция, а не обратното. Турция има много важна стратегическа позиция. И ЕС никога няма да се откаже от нея“, казва Генджер.

Вътрешнополитическата криза – по-важна от ЕС?

Политологът от истанбулския университет Билги Сенем Айдън твърди, че понастоящем ЕС не се радва на особена популярност сред турския народ. „Това се дължи на неясните обещания и на необичайно дългия присъединителен процес. Турският народ не вярва, че ЕС наистина възнамерява да приеме страната, най-вече защото Турция е населена предимно с мюсюлмани. Турците смятат, че дори и страната им да изпълни всички критерии, пак може да не стане пълноправен член на ЕС“, казва Сенем Айдън.

Дори и турският елит, който винаги се е застъпвал за присъединяването, започва да страни от тази идея. „Това се дължи преди всичко на вътрешнополитическата ситуация. Светският турски елит се бори за политическото си оцеляване и за запазване на останалата власт. В момента ЕС е извън полезрението на елита и на турската общественост“, казва Айдън и добавя, че освен това Ердоган води антиевропейска политика. „Той отдавна спря да преследва тази цел след като разбра, че може да се утвърди вътрешнополитически и без присъединяване към ЕС. Не мисля, че Ердоган все още е мотивиран да преговаря с Брюксел“, казва политологът.

Въпреки това той смята, че е твърде рано да се говори за край на европейската мечта. „Турция преживява много несигурен период заради вътрешнополитическите си проблеми и не обръща особено внимание на външната политика. Отношенията на Турция с ЕС зависят и от това как ще се развива вътрешната ѝ политика“, казва Айдън. Той смята, че докато се водят официални преговори, перспективата за пълноправно членство продължава да съществува.

 

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

Последни билети и броени дни до магическия филм-концерт от сагата за Хари Потър

| от chronicle.bg |

Тази събота, на 25-и февруари,можем да се насладим на премиерата на първия филм от приказната поредица за Хари Потър под съпровода на симфоничен оркестър.

Над 80 души ще изпълнят музиката на знаменития Джон Уилямс към „Хари Потър и Философският камък“, донесла му номинация за Оскар, както и две за награда Грами. Целият филм ще бъде прожектиран с висока разделителна способност на 12-метров екран в зала 1 на НДК.

2016-11-03-HP-in-concert

Билетите за филм-концерта са изчерпани напълно в някои сектори, като все още са в продажба ограничени количества от най-евтините категории. Събитието тази година гостува в Германия, Финландия, Италия, Австралия, Полша, САЩ.

Специално за шоуто у нас пристига британският диригент Тимоти Хенти, дирижирал някой от най-престижните оркестри в цяла Европа като Кралския Шотландски Национален Оркестър, номиниран три поредни години за награда „Грами“ за най-добро изпълнение, Филхармоничния оркестър на Люксембург и Оркестъра на Кралската Опера в Ковънт Гардън. Лично диригентът ще донесе в България и нотите, които се съхраняват в студиото на Уорнър Брос. в Бърбанк, Калифорния.

Вратите на зала 1 в НДК за „Хари Потър и Философският камък“ с музика на живо отварят в 18:00 ч., а събитието започва в 19:00 ч. Билетите са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен Център НДК, Български Пощи и мрежата на Eventim.bg.